Определение № 369 от 11.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 272/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Л. Г. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.6, офис 613, представляван от адв. Р. И. Д. от САК, против въззивно решение №3147 от 07.06.2017г., постановено по гр.д. №20171200500065 на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №4445 от 29.12.2016 г., постановено по гр.д.№732/2016 г. в частта, в която РС – Гоце Делчев е отхвърлил като неоснователни предявените искове на П. Л. Г. да бъде признато за незаконно уволнението му и да бъде отменена заповед № 844/27.07.2016г., издадена от Директора на Професионална гимназия по механизация на селското стопанство „П.КР.Я.”, със седалище [населено място], като незаконосъобразна; да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението, както и ответната Гимназия да бъде осъдена да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 5310лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и касационният контрол следва да се допусне по въпросите: „1/Актуално ли е разбирането, посочено в Решение по гр.д.441/2009г./ IV г.о. на ВКС, че уволнение с основание чл.328, ал.1, т.6 може да се приложи както при наличие на първоначална липса на изискваното за длъжността образование, така и при изменение на изискваното образование направено с длъжностната характеристика по всяко време след сключване на трудовия договор?; 2/ ВКС изоставил ли е практиката, визирана в горното Решение по гр.д.441/2009г./IV, г.о. на ВКС?; 3. След постановяване на Решение № 295 от 9.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 979/2014 г., IV г. о., ГК, постановено по чл.290 от ГПК, където е прието разграничаване на приложението на чл.328, ал.1, т.6 от КТ спрямо чл.328, ал.1, т.11, следва ли въззивният съд да прилага тълкуването, че: „т.6 се прилага само при начална липса на изискваното образование и квалификация към момента на назначаването, а т.11 се прилага при изменение на изискванията за образование и квалификация на по-късен етап, след като договорът вече е бил сключен“; 4/ Ако има постановени две (или повече) решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК с различни тълкувания по един и същ въпрос, следва ли тези противоречия да бъдат отстранени с ново решение по чл. 290 от ГПК или с Тълкувателно решение по реда на чл. 292 от ГПК с оглед отстраняване на противоречива практика на ВКС?; 5/ Следвало ли е, въззивният съд да съобрази дали измененията в длъжностната характеристика, касаят функциите на длъжността “главен учител“ и ако следва, в случай, че съдът установи несъответствие между функциите за длъжността на работника или служителя която заема, и функциите, които му се възлагат с изменението на длъжностната характеристика, но за друга длъжност, следва ли съдът да се произнесе, дали е налице съвместяване на длъжности чрез заобикаляне на закона, и от това да следва незаконосъобразност на акта на работодателя, с който е уволнил работника или служителя, че не отговаря на изискванията за функционалността на друга длъжност?; 6/ Допустимо ли е, въззивният съд да се позовава на съдебна практика, която е несъотносима към разглеждания казус? И позоваването на такава практика прави ли Решението необосновано, респективно постановено при нарушение на процесуалния закон, както е прието в т.12 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС?; 7/.Има ли несъответствие в изводите формирани от вътрешното убеждение на въззивния съд, след като те не кореспондират, не са обсъждани от аспекта на твърдението на злоупотреба с право от работодателя или изопачават значението на събраните доказателства? И ако има несъответствие в изводите, това представлява ли грешка при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд като мисловно логическа дейност и представляват ли нарушение на чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК, тъй като по същността си се изразяват в превратно интерпретиране на данните по делото поради несъобразяване с посочените неюридически правила, обезпечаващи съответствието на фактическите изводи на съда с действителното извънпроцесуално положение по спор?; 8/. Злоупотребил ли е с правото си работодателят по чл.8, ал.1 от КТ, след като е направил изменение в изискванията за заемане на длъжността, като въвежда изисквания за друга, по-висока по степен длъжност, вместо да приложи разпоредбите за съвместяване на длъжности предвидени в КТ ?; 9/ Злоупотребил ли е с правото си работодателят по чл.8, ал.1 от КТ, след като доверителят ми е твърдял злоупотреба с право от работодателя и по делото са събрани доказателства за това, съдът длъжен ли е да ги обсъди и да формира правните си изводи, обосновавайки се на релевантността на тези доказателства? Ответната страна по жалбата Професионална гимназия по механизация на селското стопанство „П. КР. Я.”, със седалище [населено място], [улица], БУЛСТАТ:[ЕИК], представлявано от Директора А. Ж., чрез пълномощника адв. Я. Д. Я. – САК, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, кантора № 11, в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Изразява становище и за неоснователност на жалбата по същество. Претендира разноски в размер 510лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е работил в ответното учебно заведение по трудово правоотношение на длъжността „главен учител общообразователен предмет ”, с щатно място: Физическо възпитание и спорт. Първият му трудов договор с учебното заведение е № 0155/01.09.1992 г., а последното подписано от учителя допълнително споразумение е № 033/01.12.2015 г. Той е единственият главен учител в училището. Със заповед № 810/11.07.2016г. на директора на ответното училище било утвърдено от същата дата ново щатно разписание, в което не фигурира длъжността „помощник директор по учебната дейност“. Във връзка със закриване на тази длъжност била извършена и промяна в длъжностната характеристика на длъжността „главен учител общообразователен предмет в гимназиален етап“, която длъжност се заема от ищеца, който е на щатното място по физическо възпитание и спорт, като било включено и изискването да се притежава професионална квалификация „Управление на образованието“. Променената длъжностна характеристика е утвърдена със заповед № 811/12.07.2016г. на директора на Гимнозията. В длъжностната характеристика за длъжността „ Главен учител“ са възложени специфични задължения като при отсъствие на помощник-директора, той да поема и изпълнява неговите задължения. За вид и равнище на образованието се изисква: завършено висше образование по образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност от професионално направление, съответстваща на учебния предмет с присъдена ПК „Учител“; ПКС „ Управление на образованието“ и професионален опит 10 години. Приел е за установено и това, че на 12.07.2016г. на ищеца били предложени за подпис новата длъжностна характеристика и допълнително трудово споразумение, но той отказал да ги подпише, като отказът му бил удостоверен с подписите на двама свидетели; че на 13.07.2016г. на ищеца било връчено предизвестие, с което е уведомен, че след изтичане на 30 дни, трудовото му правоотношение с ответника ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.2 КТ, тъй като не притежава професионална квалификация „Управление на образованието“, за да изпълнява длъжността „главен учител общообразователен предмет в гимназиален етап„ на щатното място – „физическо възпитание и спорт“; че на 13.08.2016г. директорът на ответното училище издал Заповед № 844, с която на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ и връчено предизвестие изх.№ 1155/13.07.2016г. и поради това, че ищецът не притежава необходимата професионално квалификационна степен „управление на образованието“ прекратил трудовото правоотношение на ищеца, считано от 13.08.2016г. Заповедта била връчена на ищеца на 16.08.2016г.След уволнението и в резултат на него, ищецът е останал без работа, като е регистриран от 17.08.2016г. като безработен в Дирекция “Бюро по труда”, а от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, е приел за установено, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ е в размер общо на 5310.00лв. за шест месеца. При тези данни, обсъждайки събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът е приел, че уволнението е законно, защото към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е отговарял на надлежно въведеното от работодателя ново изискване за професионална квалификация, за да продължи да заема длъжността. По въведения довод за злоупотреба с права, съдът е посочил, че доказателствената тежест за установяване недобросъвестност при упражняване правото на уволнение от страна работодателя, се носи от ищеца, който следва да докаже твърденията си при условията на пълно и главно доказване. В случая ищецът не е въвел конкретни твърдения и факти, установяващи злоупотреба с власт, нито е провел такова доказване. Счел е, че не се установява недобросъвестно поведение на работодателя, свързано с избора на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор и целящо заобикаляне на закрилата при уволнение по чл. 333КТ, с която ищецът е твърдял, че се ползва. При тези решаващи изводи на въззивния съд, изведените в изложението правни въпроси са ирелевантни и не обуславят допускането на касационното обжалване. Първите три въпроса от изложението обобщено се свеждат до въпроса кога е налице основанието по чл.328 т.6 и кога е налице основанието по чл.328 т.11 КТ, като според касатора по този въпрос е налице противоречива съдебна практика. Въпросът е обуславящ решаващите изводи на съда, но не са налице поддържаните допълнителни основания. Този въпрос е правно разрешен в ТР 4/2017 от 01.02.2021год. на ОСГК на ВКС по т.д.№ 4/17г. Съгласно последното в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ промяната се отнася конкретно до изискванията за образование и професионална квалификация, а в другата хипотеза по т.11 – промяната се отнася до каквито и да са други професионални изисквания – трудов стаж, допълнителни нови знания и умения, но без да се променят изискванията за образование и професионална квалификация, т.е. всички останали изисквания, необходими за изпълнението на трудовата функция. В случая въззивното решение не е в противоречие с тази задължителна съдебна практика, с която са преодолени твърдените от касатора в изложението противоречиви правни разрешения на отделни съдебни състави. По тези съображения не е налице основание по смисъла на точка 1, на чл.280 ГПК. Наличието на задължителна съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, изключва допускането на касационно обжалване и в поддържаната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, каквато аргументация изложението и не съдържа. Поставеният под номер 4 в изложението въпрос касае правомощията на ВКС за уеднаквяване на съдебната практика при противоречиво разрешавани правни въпроси. Така поставен въпросът не е правен по смисъла на чл.280 ГПК и не съставлява общо основание за достъп до касация. Въпрос номер 5 по начина, по който е формулиран от касатора, не е правно разрешен от съда и не обуславя решаващите му изводи. Въпросът е и фактически, отговорът му изисква преценка на доказателствата и приетите за установени факти, което касационният съд извършва във втората фаза на производството, ако обжалването бъде допуснато. Въпроси, свързани с факти, макар и релевантни за спорното право, са фактически, а не правни и не съставляват общо основание за достъп до касация. Следва да се отбележи и това, че въпросът е привързан към оплакването на касатора за неправилност и необоснованост на решението, което е касационно оплакване по чл.281 ГПК, както и към собственото разбиране на касатора за установените в процеса факти, каквито съдът не е приел да следват от анализа на доказателствата, поради което е и неотносим към фазата по селекция на жалбата. Касационни основания по чл.281 ГПК, а не правни по смисъла на чл.280 ГПК са и въпросите под номер 6 и 7 в изложението. По естеството си тези въпроси са оплакване за допуснати от съда процесуални нарушения при анализа на доказателствата, формиране на вътрешното убеждение и изграждане на фактическите и правни изводи. Тези оплаквания съдът проверява само ако касационното обжалване бъде допуснато, но не обуславят извод за наличие на общо основание за достъп до касация. Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и във връзка с последните два въпроса по изложението. Първият от тях – въпрос №8, е фактически въпрос, а вторият – въпрос №9, е касационно оплакване за неправилност на решението, и отговорът предполага преценка на събрания доказателствен материал и процесуалните действия на страните и съда, която, както вече бе посочено, не може да бъде извършена в тази фаза на производството. Въпреки това следва да се посочи, във връзка с първия въпрос, че дали е осъществено едно фактическо твърдение и правен довод е въпрос по съществото на материално-правния спор; фактическите твърдения съдът приема за осъществени или не, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение. Изводът за правилност на правните доводи на страните съдът прави на базата на установената по делото фактическа обстановка, подведена под приложимата правна норма, с оглед предмета на делото. Следва да се посочи и това, че съдът се е съобразил и с трайната и последователна съдебна практика на ВКС по приложението на чл.328 т.6 и по чл.8 КТ. Според последната работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, а дори и когато са нормативно разписани, щом новите изисквания не влизат в противоречие с тях. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка - съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна. Съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне една единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя - по пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната възможност по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ /допустимо, възможно само по себе си правно действие/, е използвана целенасочено. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право. В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно изхода разноски на касатора не се следват, но същият следва да заплати на насрещната страна своевременно поисканите и надлежно удостоверени като сторени в производството такива в размер 510лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение