Определение № 490 от 13.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4152/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на Н. срещу решение № 992 от 17.05.2013г., постановено по т.д. № 2542/2012г. на САС, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 72 от 4.05.2012г., постановено по т.дело № 181/2011г. на СГС. Касаторът формулира въпрос за участието на синдика в исковото производство по чл.467 ТЗ, когато искът е предявен от кредитор на несъстоятелността, при допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма] в несъстоятелност не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване. Ответникът И. П. И. от [населено място] не представя писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което същата е процесуално допустима. Съдът се е произнесъл по обективно съединени искове по чл. 647, т.3 ТЗ и чл. 537, ал.2 ГПК за установяване на недействителността по отношение на кредиторите на [фирма] /н/ на сключения с нот.акт № 22, дело №600 от 2008г. договор, с който [фирма] е продало на И. П. И. недв. имот, изграден в УПИ №ІV -66, кв.3Б[жк], целият от 3500 кв.м., а именно магазин №4, находящ се във вх.В на партера на сградата за сумата от 23 000 лв., при данъчна оценка на имота 22 270 лв. СГС е отхвърлил искът по чл.647, т.3 ТЗ като е приел, че даденото от длъжника по тази сделка не надхвърля значително по стойност полученото. САС е потвърдил решението като се е позовал на новата редакция на чл.647, т.3 ТЗ, според която сделката не може да бъде атакувана, ако датата на сключването й е извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособност, съответно свръхзадлъжнялост. В случая обявената с решението по чл.630 ТЗ дата на неплатежоспособност е 31.12.2008г., сделката е сключена на 11.09.2008г. или извън срока, в рамките на който тя може да бъде оспорена, че е недействителна. Само това обстоятелство е достатъчно за да бъде отхвърлен иска, без да бъдат обсъждани останалите факти по делото. По основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: Съгласно задължителните за съдилищата постановки по т. 1 на ТР №1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение. В случая формулираният от касатора въпрос е от значение за вероятната недопустимост на въззивното решение с оглед на измененията на чл.649, ал.3 ТЗ, с ДВ бр. 20 от 2013г., поради което ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката дали това е наистина така, ще се извърши с решенето по съществото на подадената от Н. касационна жалба. На основание чл. 649, ал.6 от ТЗ ДТ не се внася предварително. Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение