Определение № 60374 от 21.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1887/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 5894 от 10.12.2020 г., подадена от Е. Т. Г., чрез адвокат Р. Д. от АК – В., срещу въззивно Решение № 1308 от 04.11.2020 г. по в.гр.д.№ 2024/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което (в резултат от потвърждаването на Решение № 1879 от 03.05.2020 г. по гр.д.№ 7144/2018 г. на Районен съд – Варна в обжалваната част) е възстановена запазената част на Т. С. Г. от наследството на Т. Г. Г., ЕГН [ЕГН], починал на 16.12.2015 г., в размер на 1/6 идеална част чрез намаляване на разпореждане, извършено със саморъчно завещание, съставено на 03.04.1996 г. в полза на Е. Т. Г., до размера на 1/6 идеална част, както и е възстановена запазената част на М. Т. Г., действаща чрез своята майка и законен представител Т. С. Г. от наследството на Т. Г. Г., ЕГН [ЕГН], починал на 16.12.2015 г., в размер на 1/6 идеална част чрез намаляване на разпореждане, извършено със саморъчно завещание, съставено на 03.04.1996 г. в полза на Е. Т. Г., до размера на 1/6 идеална част Т. С. Г., действаща лично за себе си и в качеството на майка и законен представител на М. Т. Г., е подала писмен отговор на касационната жалба и на изложението на касационните основания чрез адвокат Е. М. от АК – В.. Изразено е становище, че касационната жалба е неоснователна, въззивното решение е правилно и липсват основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Въззивният съд е приел, че страните по делото, заедно с неучастващата в процеса Т. Т. Г., са наследници по закон на починалия на 15.12.2015 г. Т. Г. Г. – негови преживяла съпруга и три деца. Приживе той е съставила саморъчно универсално завещание, посредством което е назначил за свой единствен наследник сина си – настоящия касатор. Така съставеното завещание накърнява запазената част на ищците (преживяла съпруга и малолетна дъщеря), поради което подлежи на намаляване с по 1/6 идеална част по претенцията на всяка една от ищците поотделно съобразно правилото на чл. 29, ал. 3, изр. 2 и 3 ЗН. Отразено е, че когато запазената част е накърнена с универсално завещание, при разглеждането на иск за намаляването му, не се образува маса по чл. 31 ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството, определена по правилата на чл. 29 ЗН, освен в случаите, когато наследникът, който твърди, че запазената му част е накърнена трябва да прихване направените в негова полза завети и дарения. Направеното от ответника (сега – касатор) възражение, че със своите дялове от „ЗДРАВЕЦ ТУР” ООД (описани в съставения по молбата на Т. С. Г. и М. Т. Г. по чл. 61 ЗН опис на наследственото имущество) наследодателят се е разпоредил приживе, е определено като неотносимо към основателността на искането за намаляване на завещателното разпореждане. Независимо от последното становище, въззивният съд е приел, че приживе Т. Г. Г. не е извършил противопоставима на ищците разпоредителна сделка с дяловете си от „ЗДРАВЕЦ ТУР” ООД, като е изложил и аргументи в подкрепа на своето становище. В изложението към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Поставен е въпросът „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?” с довод, че съдът не е обсъдил възражението, че към датата на смъртта си наследодателят не е притежавал дялове от капитала на „ЗДРАВЕЦ ТУР” ООД. В този смисъл се поддържа, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр.д.№ 1321/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и др. Формулираното от касатора питане не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не представлява основание за допускане до касационен контрол. С него се търси не принципен отговор на въпрос от правен характер, а преразглеждане на изложените от въззивния съд мотиви по въпрос, който при това не е включен в предмета на спора по чл. 30, ал. 1 ЗН. Както правилно е приел въззивният съд, когато правото на запазена част от наследството е накърнено с универсално завещание, намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството. Изключение от това правило е налице само в случаите, когато наследникът, който твърди, че запазената му част е накърнена, е облагодетелстван с направени в негова полза завети и дарения. Тъй като последните подлежат на прихващане от неговата запазена част, само в такава хипотеза се стига до формиране на маса по чл. 31 ЗН, за която е релевантен състава на наследството към момента на неговото откриване. В разглеждания случай изключението няма приложение, поради което в предмета на делото не се включва установяването на принадлежността на конкретно имущество към наследствената маса. Ето защо съдът не е имал основание и задължение да обсъжда въпроса дали наследодателят е притежавал дялове от капитала на „ЗДРАВЕЦ ТУР” ООД към момента на смъртта си. Изводът за принадлежност на дяловете към наследството не е решаващ за изхода на спора и по тази причина въпросът дали изложените в тази връзка съображения са съобразени с процесуалните правила, регламентиращи формирането и изявяването на правораздавателна воля, няма обуславящо значение за постановения резултат. Въззивният акт е съобразен със закона и практиката по приложението на чл. 30 ЗН, поради което не са налице основания както по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. С оглед изхода на настоящото производство, касаторът дължи разноски за защитата на ответниците по касация пред ВКС, определени съобразно чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 9, ал. 3 НМРАВ в размер на сумата 500 лв., платима на адвокат М.. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение