Определение № 3209 от 15.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2029/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 42658/27.03.2026 г. на М. Д. Д., чрез съпругата му М. Г. - Д., срещу въззивно определение № 4410/24.02.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 8566/2021 г. по описа на Софийски градски съд. С атакуваното определение е отхвърлена частна жалба вх. № 25104724/21.06.2021 г. на Д. срещу определение № 20114144/11.05.2021 г. по гр. д. № 48148/2020 г. на Софийския районен съд, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса от 1 920 лв., дължима за разглеждането на предявените искове за заплащане на обезщетение в размер на 25 000 лв. (частичен иск от 150 00 лв.) за неимуществени вреди и на обезщетение от 24 000 лв. (частичен иск 400 000 лв.) за имуществени вреди, със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Касаторът твърди, че обжалваното определение е неправилно и моли то да бъде отменено. В изложението си жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като твърди, че „в нарушение на Съда на ЕС е нарушено правото му на справедлив съдебен процес от безпристрастен съд и в нарушение на чл. 6 ЕКПЧ“. Конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: С въззивното определение е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателствата за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса, т.е. - доколко материалното състояние на заявителя, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява да я заплати. Посочено е, че в случая липсата на трудова заетост или друг източник на доходи за касатора не са надлежно доказани с удостоверение или данни от данъчните органи или НОИ. Съдът служебно е извършил справка в Търговския регистър е установил, че жалбоподателят не е декларирал участието си като управител в няколко търговски дружества - „Белтрейдконсулт“ ЕООД (от 17.04.2014 г.), „Княжество Династия Добрев Халачев“ ООД (от 18.08.2009 г.), „Хелттрасконсулт“ ЕООД (от 17.04.2014 г.) и „Хелтпродукт“ ЕООД (от 08.09.2014 г.). Посочено е, че по аргумент от разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ дейността на управителя на търговско дружество е възмездна и липсват доказателства да не е изплащано възнаграждение на управителя. Отчетено е още, че ищецът е член на съвета на директорите на „Д и М Добрев Капитал“ АД (от 06.08.2010 г.), което акционерно дружество е с внесен капитал от 511 500 евро. Посочено е, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява декларираното влошено здравословно състояние на Д., респ. липсват доказателства установените заболявания да изискват постоянни разходи за лечение, или състоянието на лицето да не му позволява изобщо да работи и да реализира доходи. Представеното по делото ЕР на НЕЛК № 444/14.04.2016 г., с което на ищеца е определена 56% трайно намалена работоспособност за срок от три години, е с изтекъл срок. При тези данни е прието, че ищецът е активен участник в търговския оборот – пряко (регистриран е като едноличен търговец) или чрез посочените дружества, от чиято дейност може да генерира доходи. Същевременно, Д. не е посочил дали притежава и в какъв размер средства по разплащателни сметки. В заключение е направен извод, че в тежест на жалбоподателя е да установи съществуването на обстоятелства, които го поставят в невъзможност да заплати определената държавна такса изцяло или частично, а такива не са доказани по делото. Поради това, искането е преценено за неоснователно. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – този въпрос да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая, в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изобщо формулирани правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които касаторът да е обосновал наличието на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – не се сочат конкретни актове на Съда на ЕС и на Конституционния съд на РБ и не е ясно в какво евентуално се състои противоречието на обжалваното определение с такива актове. Цифровото посочване на нормата в изложението, без надлежна аргументация и изведени правни въпроси, не може да обуслови достъпа до касационно обжалване. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Недопустимо е съдът да извлича от съдържанието на изложението правни въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос и бланкетното посочване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е достатъчно, за да не се допусне касационният контрол (вж. - т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС). Заявените общо и без конкретна аргументация твърдения за нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС също не съставляват основание за допускане на касационното обжалване. Извън това следва да се посочи, че наличието на основание за отвод на съдия по едно дело, не е абсолютно основание за отвод и по друго дело с участието на същата страна. Предходни отводи на съдебния състав, доколкото са обусловени от конкретните обстоятелства по съответното дело, не са автоматично относими и не съставляват сами по себе си основание за отвод и по настоящото дело. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение