Определение № 385 от 21.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1892/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. С. К. срещу определение № 151/30.05.2022г. по т.д. № 109/2022г. на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от К. С. К. против решение № 16/24.01.2022г. по в.гр.д. № 781/2021г. на Пазарджишки окръжен съд. С частната жалба се иска отмяна на определението, тъй като изводът на състава на ВКС за недопустимост на касационанта жалба е неправилен. Ответникът по частната жалба – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД оспорва основателността й. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на друг състав на ВКС, поради което е процесуално допустима. Производството по т.д. № 1109/2022г. на ВКС, II т.о. е било образувано по касационна жалба на К. С. К. срещу решение № 16 от 24.01.2022 г. по в. гр. д. № 781/2021 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 672 от 08.08.2021 г. по гр. д. № 767/2021 г. на Пазарджишки районен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД искове с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи, поради изтекла погасителна давност, сумите по изпълнителен лист от 07.10.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 2521/2010 г. на Пазарджишки районен съд: 1200 лв. – главница по договор за потребителски кредит; 181.08 лв. – договорна лихва; 560.52 лв. – законна лихва за забава и законна лихва върху главницата до изплащането на вземането, както и разноски в общ размер на 143.83 лв. Решавашщият състав е приел, че е налице хипотеза по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела. Касае се за искове на потребител (чл. 113 ГПК), цената на всеки от които е под посочената сума– както на иска за главницата по процесния договор за потребителски кредит, така и на исковете за лихви и разноски. Настоящият състав на ВКС намира частната жалба за неоснователна. При обективно съединение на искове от значение за допустимостта на касационното производство е цената всеки един иск поотделно, а не сборът на цените на всички искове. Делото е с предмет кумулативно обективно съединени установителни искове, всеки с цена под 5 000 лв.- установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за установяване несъществуване на изпълняемо право на ответника в качеството му на взискател по изп.д. № 20168890401426, с предмет на следните вземания: 1200 лв. – главница по договор за потребителски кредит; 181.08 лв. – договорна лихва; 560.52 лв.– законна лихва за забава и законна лихва върху главницата до изплащането на вземането, както и разноски в общ размер на 143.83 лв. Необжалваемостта се преценява спрямо цената на всеки един от обективно съединените искове, като в случая определена на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК от размера на вземането, чиято недължимост се цели да се установи в процеса – отделни вземания, всяко с цена под 5000 лева. Обстоятелството, че за принудителното изпълнение на всяко от вземанията е образувано общо изпълнително дело и спрямо всяко от вземанията ищецът основава правото си на института на погасителната давност, не обуславят наличието на един иск с обща цена, съизмерима със сбора на сумите от главница и лихва. Произходът на вземането - от главница, респ. от лихва, изпълнението спрямо което се оспорва на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, обуславя самостоятелност в преценката по прилагането, в случая на института на погасителната давност, с оглед на което основанието на изпълняемото право при иска с правно основание чл. 439 от ГПК обуславя самостоятелност на исковете за главница и лихва / в същия смисъл и определение № 365/18.07.2016г. по гр.д. № 2442/2016г. на ВКС, IV г.о./. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.