Определение № 368 от 28.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 838/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу разпореждане на САС от 11.02.2016г. по ч.гр.д.№4713/15г.,с което е върната подадената от него частна касационна жалба вх.№17118/22.12.2015г. срещу определение на САС №3309/23.11.2015г. В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт,като се твърди,че на две инстанции е прието,че цената на предявения иск е 31 598,40 лв.,което обосновава и обжалваемост на определението на въззивната инстанция,с което е потвърдено определението на СГС за прекратяване на производството. указанията на съда са изпълнени с молба,изпратена до съда на 10.08.2015г. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на САС за надлежно администриране на касационната жалба. Ответната страна по частната жалба [фирма] не взема становище по нея. Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима. По същество е неоснователна. С исковата молба [фирма] е предявил пред СРС иск за прогласяване нищожност на сключения с ответника договор за наем от 12.06.2014г. Приемайки, че цената на иска е над 25 000 лв.,съдът е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил делото на СГС за разглеждане по правилата на родовата подсъдност. Пред СГС с допълнителната искова молба ищецът е предявил втори иск,алтернативно съединявайки го с първия,с който е поискал прогласяване на нищожност само на отделни договорни клаузи. СГС е отказал да разгледа този иск по съображения за недопустимото му съединяване и е прекратил производството в тази част. По частна жалба на ищеца е постановено определение от САС,с което определението за прекратяване на СГС е потвърдено.Срещу последното ищецът е депозирал частна жалба,която след указания от ВКС въззивната инстанция е върнала с атакуваното разпореждане,като се е мотивирала с необжалваемост на определението на основание чл.274 ал.4 вр. чл.280 ал.2 т.1 от ГПК. Така постановеното от САС разпореждане е неправилно. Съгласно посочените разпоредби не подлежат на обжалване пред ВКС определенията по дела,решенията по които не подлежат на касационно обжалване,а такива са решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. В случая се касае до неоценяем иск /алтернативно предявеният такъв за нищожност на отделни клаузи от договора за наем,от които не би могла да бъде определена цена на същия/, в който смисъл е и постановеното по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение от 10.07.2015г. по т.д./1596/15г. на ВКС ТК първо т.о. Следователно не е налице хипотезата на чл.280 ал.2 т.1 от ГПК,респ. необжалваемост на основание чл.274 ал.4 от ГПК пред касационната инстанция на определението,с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по този иск. Поради това разпореждането на САС следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав за администриране на частната касационна жалба при спазване изискванията на чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.1 и чл.284 ГПК. Мотивиран от горното ВКС