Определение № 6001 от 22.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4698/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение22.12.2025 г.докладчик Невин Шакирова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 449/06.10.2025г. постановено по ч.гр.д. № 355/2025г. по описа на Апелативен съд – Бургас, в частта, с която е оставена без уважение частна жалба на К. Л. П. против определение № 1692/02.07.2025г. постановено по гр.д. № 1630/2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса за обжалване на разпореждане № 1316/10.04.2025г. ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК К. Л. П. с ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд сумата от 15 лева за разглеждане на частната му жалба. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Л. П., подадена чрез процесуален представител адв. В. Д. против част от определение № 449/06.10.2025г. постановено по ч.гр.д. № 355/2025г. по описа на Апелативен съд – Бургас. С обжалваната част от това определение е оставена без уважение частна жалба на К. Л. П. против определение № 1692/02.07.2025г. постановено по гр.д. № 1630/2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, в която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса за обжалване на разпореждане № 1316/10.04.2025г. Частният жалбоподател отправя искане обжалваното определение да се отмени и да бъде освободен от задължение за плащане на държавна такса. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. В изложението частният жалбоподател отправя искане за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност. Частната жалба е процесуално допустима. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното: Производството по гр.д. № 1630/2023г. по описа на ОС – Бургас е образувано по подадена на 27.09.2023г. от К. Л. П. искова молба против ЧСИ Н. В. Г., рег. № ....... и с район на действие този на БОС с предмет предявен иск за прогласяване нищожност на постановление за възлагане на недвижим имот от 22.07.2016г. по изп.д. № 894/2013г. по описа на ответника. С определение от 08.02.2024г. исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, а образуваното въз основа на нея производство пред първоинстанционния съд – прекратено. С определение от 24.04.2024г. на АС – Бургас това определение е отменено и делото е върнато за произнасяне по отправена от ищеца молба за освобождаване от такси по чл. 83, ал. 2 от ГПК. С определение на първоинстанционния съд от 07.06.2024г. искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК е оставено без уважение. Последвали са множество подадени от ищеца частни жалби, по всяка от които е отправял искане за освобождаване от такси и срещу всяко следващо произнасяне ищецът е депозирал частна жалба, по която отново е отправял искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса. Съдът му е давал всеки път указания да представи доказателства за семейно положение, здравословно състояние, доходи и имущество, като представи съответната декларация, които не са били изпълнени, поради което всяко следващо искане е оставено без уважение. При тези факти въззивният съд във веригата от идентични искания и произнасяния, с обжалваната част от въззивното определение от 06.10.2025г. е приел, че не са налице предпоставки за освобождаване на молителя от задължението за внасяне на държавна такса и оставил без уважение частната му жалба срещу поредно първоинстанционно определение по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Доводи за вероятна нищожност или недопустимост не са заявени и в резултат от служебната проверка не се констатира вероятност за наличие на такива пороци. А доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК е неоснователен. Въззивното определение е съобразено със закона и практиката по приложението му. Прочитът на съдебния акт не разкрива белези, които да сочат за наличие на пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 от ГПК, проявени в квалифицирана, особено тежка степен. Не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение. Дължимата по настоящото дело държавна такса за разглеждане на частната жалба, която се дължи на общо основание съгласно чл. 73, ал. 3 от ГПК вр. чл. 19 от ТДТССГПК и която е останала несъбрана при подаване на частната жалба, следва да се събере от частния жалбоподател на основание чл. 77 от ГПК Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение