Определение № 275 от 04.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 897/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на ДА „ Д. „ против определение № 228 / 20.12.2013 год. по т.д.№ 787 / 2012 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане, на основание чл. 280 ал.2 ГПК, касационната жалба на ДА „ Д. „ против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 478 / 22.03.2012 год. по гр.д.№ 3279 / 2011 год. по описа на същия съд. Жалбоподателят оспорва правилността на извода на съдебния състав, че се касае за множество обективно съединени искове ,с цена на всеки под законово изискуемия минимален праг от 10 000 лева по търговски спорове, а и изискуемия от 5 000 лева по граждански спорове, поради което касационното обжалване е недопустимо. За последното жалбоподателят се позовава на правното основание на предявената от ищеца [фирма] претенция - неоснователно обогатяване / чл. 59 ЗЗД /, поради което и предявените за възмездяване разходи, направени от ищеца за опазване вещи на ответника, независимо от различния им вид, обуславят един иск за неоснователно обогатяване с цена сбора от отделните суми. Паралелно навежда и довод, предвид първоначално допуснато касационно обжалване, поради вероятна недопустимост на въззивното решение, че последното само по себе си изключва прилагането на чл. 280 ал.2 ГПК, т.е. нормата не касае недопустимите, а само неправилните съдебни актове. Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба, като споделя наличието на предпоставките за прилагане чл. 280 ал.2 ГПК, възприети от касационния съдебен състав, както и се позовава на непротиворечива съдебна практика по възможността, независимо от фазата на касационното производство, касационната инстанция да приеме за недопустима касационната жалба и прекрати производството на това основание. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. Частната жалба е неоснователна. Правното основание на претенцията - чл.59 ЗЗД- не изключва възможността за предявяването й чрез самостоятелни,обективно съединени претенции, стига предмета на всяка отделна такава, независимо от общото правно основание и частично съвпадаща обстоятелствена част на исковете, да предпоставя различие в обхвата на дължимото доказване и съответно дължимата от съда преценка и произнасяне. Такова различие в предмета в случая се обуславя от различния вид на твърдените, като спестени за ответника и обогатили го разходи, самостоятелно заявени по размер и в петитума на исковата молба, всеки от които под законодателно предвидения минимум на цената на иска, обуславяща допустимост на касационното обжалване както по търговски, така и по граждански дела - под 5 000 лева. Несъстоятелен е доводът,че вероятната недопустимост на въззивното решение, предходно възприета от съдебния състав на ІІ т.о. на ВКС, изключва последваща приложимост на чл.280 ал.2 ГПК спрямо касационната жалба. Липсва основание за стеснително тълкуване приложението на разпоредбата само по отношение на неправилни, не и недопустими съдебни актове, още повече, че извършената първоначална преценка на състава е само за вероятна недопустимост. Следователно, атакуваното определение на състав на ІІ т.о. на ВКС ще следва да бъде потвърдено, като правилно. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение