Определение № 4628 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3252/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от А. С. С. срещу определение № 2833 от 05.06.2026 г., постановено по ч. гр.д. № 886/2026 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 4568/23.03.2026г., постановено по гр.д. № 6969/2023г. по описа на РС-Варна. С последното е оставена без уважение подадената от частната жалбоподателка молба вх. № 14576/23.02.2026 г. за изменение на определение № 1421 от 26.01.2026г. по гр.д.№ 6969/2023 г. на Варненски РС, с което съдът я е осъдил, в качеството и на ответница да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1232.21 евро, защото е станала причина за предявяване на иска и не е уважено искането й за допълване на същото определение, като й бъдат присъдени разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК поради прекратяване на производството. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на определението, тъй като въззивния съд не е съобразил доказателствата по делото и доводите на частната жалбоподателка като ответник по иска, конкретно това, че не е дала повод за предявяване на иска, тъй като едва в хода на процеса след втората СТЕ се установило, че причината за теча в жилището на ищцата са недостатъци в банята на ответницата. Частната жалбоподателка твърди, че съдът не е съобразил, че тя е указвала съдействие на ищцата още преди предявяване на иска и в хода на процеса, а ищцата не е осигурила достъп до жилището си за оглед и така не е указала необходимото съдействие за установяване причините за теча, респективно за отстраняването им. В този смисъл счита, че не е станала причина за предявяване на иска, като допълва, че в хода на процеса е направила ремонт, с който е предотвратила причините за увреждане жилището на ищцата. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси, по които се твърди противоречие със съдебната практика: 1. Дава ли повод за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва ли да носи отговорност за разноски, ответник по негаторен иск (чл. 109 ЗС), който е проявил добросъвестност и е направил опити за извънсъдебно установяване на причината за вредата (включително чрез ангажиране на частен експерт); 2 .Дава ли повод за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва ли да носи отговорност за разноски ответник по негаторен иск (чл. 109 ЗС), който е проявил добросъвестност и е направил опити за извънсъдебно установяване на причината за вредата (включително чрез ангажиране на частен експерт), но в отговора на исковата молба се съдържат твърдения, че е бил възпрепятстван от недобросъвестното поведение на ищеца (отказ за осигуряване на достъп за оглед), и е отстранил дефекта веднага след обективното му установяване чрез съдебна експертиза в хода на процеса; 3 .В случай, че едва в съдебното производство се установи причината за вредата следва ли ответникът да носи отговорност за разноски, доколкото към момента на подаването на исковата молба и преди това не е било ясно каква е била причината за вредата, като е имало констативен протокол от частен експерт за други обстоятелства, различни от установените в хода на процеса; 4 .Дава ли повод за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва ли да носи отговорност за разноски ответник по негаторен иск (чл. 109 ЗС), който е проявил добросъвестност и е направил опити за извънсъдебно установяване на причината за вредата (включително чрез ангажиране на частен експерт) от чието заключение се установява причина за увреждане на собственост различна от причината посочена в заключение на вещо лице, изслушано по делото? При условията на евентуалност се позовава и на очевидна неправилност. Ответникът по частната касационна жалба Я. К. оспорва жалбата и допускането до касационен контрол, тъй като поставените въпроси са такива по съществото на спора, а въззивното определение не противоречи на съдебната практика, включително и цитираната от съда. По същество се позовава на това, че няма доказателства за добросъвестността на ответницата, а напротив, има доказателства за това, че отрича през цялото време причината за теча в жилището на ищцата. Моли да не се допуска касационно обжалване и да и се присъдят разноски. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното: Я. М. К. е предявила против А. С. С. иск по чл. 109 ЗС, по който е образувано гр.д. № 6969/2023г. по описа на РС-Варна. Ищцата е поискала осъждане на ответницата да предприеме необходимите действия за отстраняване на повредите в жилището си, находящо се на адрес [населено място], [улица], ет. ***, ап. ***, в резултат на които е възникнал теч в имота на ищеца – апартамент № ***, находящ се на същия адрес, под жилището на ответницата. В подадения отговор на исковата молба, ответницата А. С. С. е оспорила иска като недопустим и неоснователен с твърдения, че появата на влага в банята на ищцата не се дължи на нейни действия или бездействия, а на конденз. По общо съгласие на страните е спряно производството по делото с определение от 05.01.2024г. и е възобновено по искане на ищцата на 27.02.2024г. СТЕ, депозирана на 08.05.2025г., изготвена от в.л. инж. В. Г. констатира следи от теч в апартамента на ищцата, нарушени фуги и наклон към сифона, нарушена хидроизолация по стените при поставяне на монтажни дюбели в банята в апартамента на ответницата. Отразено е наличието на влага по ъглите на душкабината вследствие на лоша изолация. Експерта е посочил, че е наложително хидроизолиране на фугите и всички нарушения в изолацията на душкабината в ап.6, като е препоръчано оформяне на наклон и поставяне на нов сифон. След приемане на заключението в съдебното заседание, проведено на 19.12.2025г., ищцата е направила изявление за оттегляне на исковата молба, мотивирано с обстоятелството, че ответницата е извършила необходимия ремонт на банята, Ответницата е изразила съгласие с оттеглянето. Процесуалният представител на ответницата е потвърдил, че е извършен ремонт, но е посочил, че същият е бил планиран, а не е във връзка с констатациите на вещото лице. И в този момент е оспорил, че причината за течовете в апартамента на ищцата е банята на ответницата и че ответницата не е дала повод за завеждане на делото. Производството е прекратено поради оттегляне на иска. По искане на ищцата, с допълнително определение от 26.01.2026г. съдът е осъдил ответницата да й заплати направените по делото разноски в размер на 1232.21 евро, като в мотивите си е приел, че ответницата е дала повод за предявяване на иска. С молба от 23.02.2026г. ответницата е поискала изменение на това определение на основание чл. 248 ГПК - да не бъдат присъждани разноски на ищцата. Със същата молба е поискала и допълване на определението за разноски, като бъдат присъдени разноски на нея, на основание чл.78, ал.4 от ГПК. Първата инстанция е отхвърлила молбата и в двете й части. Въззивната инстанция е потвърдила това определение, позовавайки се и на практиката на ВКС, според която ако ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, ищецът има право на направените разноски. В този случай, с оглед отговорността за разноски, е допустимо да се установяват по делото факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, /определение № 388/11.07.2017г. по ч. т. д. № 831/2017 г. на ВКС, II т. о., определение № 843/17.11.2014г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, IV г. о., определение № 300/20.04.2012г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, IV г. о. и др./ Съобразено е поведението на ответницата – това, че е оспорила иска, не е постигната спогодба между страните въпреки спиране на производството на основание чл. 229, т.1 ГПК, установено е в хода на процеса, че причина за теча в имота на ищцата са недостатъци и нарушения в хидроизолацията в банята на ответницата и едва след това ответницата е извършила необходимия ремонт. Същевременно няма данни и не са доказани твърденията на ответницата, че й е отказан достъп до жилището от ищцата, като е посочено, че последната и не би имала интерес от подобно поведение. Затова е прието, че ответницата е дала повод за завеждане на делото и следва да понесе разноските за водене на същото. Не е уважено, като не намиращо опора в закона, правонамаляващото възражение на частната жалбоподателка за присъждане на разноски само за държавната такса за въззивно обжалване и адвокатското възнаграждение, без тези за депозити за вещи лица, защото разходът за заплащане депозит за вещо лице е бил необходим за доказване на иска и за събиране на доказателства, изискващи специални знания. Поради същите съображения не са присъдени и изцяло разноски на ответницата за производството. За частното въззивно производство не са присъдени разноски, защото спорът за разноски не е самостоятелно исково производство и по него не се присъждат разноски, в какъвто смисъл са Определение № 76/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4562/2018 г. на ВКС, III г.о., Определение № 60345/11.10.2021 г. по ч.гр.д. № 3103/2021 г на ВКС, III г.о. и др./ Съгласно чл. 274, ал.3 ГПК, въззивните определения, които подлежат на обжалване пред ВКС се разглеждат по същество ако бъде допуснато касационно обжалване при наличие на селективните критерии по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК., на касационно обжалване подлежат Въззивното определение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна частна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Съдът не констатира основание за недопустимост на обжалваното определение. Поради изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната частна жалба, а може само да го уточни или конкретизира. Всички формулирани въпроси изхождат от съдържащото се условие в тях, ответникът да е проявил добросъвестност и да е направил опити за извънсъдебно установяване на причината за вредата (включително чрез ангажиране на частен експерт); че е бил възпрепятстван от недобросъвестното поведение на ищеца (отказ за осигуряване на достъп за оглед); че е отстранил дефекта веднага след обективното му установяване чрез съдебна експертиза в хода на процеса. Твърденията за извънсъдебно установяване на причината за теча, според отговора на исковата молба, са от 2021 г., а и становището на подобен частен експерт, ангажиран от ответницата не влияе на правото на ищцата да предяви иск за защита на собствеността си. Недоказано по делото е твърдението на ответницата за отказ на ищцата да й съдейства за установяване причината за теча. Напротив и в хода на цялото производство до приемане на втората СТЕ, а и при изразяване на съгласие на прекратяване на производството поради оттегляне на иска, ответницата оспорва иска и твърдението, че има теч в апартамента на ищцата и че причината за това е необходимост от ремонт в жилището й. Напротив твърди, че ремонта, който е направила е планиран, а не е за отстраняване на теча, причинен от нарушената хидроизолация в банята й. Поради това, че формулираните условия във въпросите не кореспондират на фактите по делото, те са неопределящи за изхода от спора, поради което по тях не се допуска касационно обжалване. По поставените въпроси не се констатира и противоречие със съдебната практика. ТР № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС се отнася за производства по молби за спорна съдебна администрация, уредени в СК, какъвто безспорно не е иска по чл. 109 ЗС. Неприложими са Определение № 308/27.04.2015г. по гр.д. № 544/2015г., IV г.о. и Определение № 242/06.06.2018г. по гр.д. № 704/2018г., III г.о., които не се отнасят до спорове за защита на вещни права и конкретно на абсолютното вещно право на собственост. По тези искове не е налице хипотеза - да не се знае какво точно да се изпълни. Представеният частен документ от ответницата - констативен протокол, изготвен от частен експерт за това, че петната от влага в жилището на ищцата не се дължат на дефекти в банята на ответницата, не обвързват ищцата и не я лишават от правото на иск при търпяното увреждане на жилището й. Същевременно за предявяване и уважаване на иск по чл. 109 ЗС не е необходимо виновно поведение на ответника, а неоснователно действие или бездействие на ответника, което пречи на ищеца-собственик да ползва имота или смущава упражняването на това право. Неоснователното действие е такова, което противоречи на установения ред или на общото правило да не се вреди други му, но не се изисква вина – Решение № 215/26.05.2011 г. по гр.д. № 874/2010 г. на І гр.о., Решение № 683/18.11.2024 г. по гр.д.№ 3478/2023 г. на ІІ гр.о. Ако са причинени вреди, те могат да се претендират с иск по чл. 45 ЗЗД. Обстоятелството, че ответницата не е знаела причината за теча не я прави добросъвестна, а извършването на ремонт за отстраняването му преди предявяване на иска не се установява, включително и от становището на ответницата в хода на производството. Обжалваното определение не е постановено и в противоречие с Определение № 111/10.01.2024г. по к.ч.гр.д. № 2117/2023г. на ВКС, в което също както в обжалваното определение се приема, че при оттегляне на иск поради новонастъпили обстоятелства, отговорността за разноски се определя от извънпроцесуалното поведение на ответника и дали той е дал повод за завеждане на делото съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК. Въззивният съд също е стигнал до извода, въз основа на материалите по делото, че ответницата е дала повод за предявяване на иска по чл. 109 ЗС. Предвид изложеното, не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът не констатира и очевидна неправилност, тъй като не е налице нито прилагане на императивна правна норма в обратен смисъл нито неприлагане на такава норма. Спазени са и съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на спор относно дължимостта на разноски, при зачитане равенството на страните. Не е налице и нарушение на основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на нито едно от предявените основания. Ответницата по частната касационна жалба Я. К. е заявила искане за присъждане на разноски за настоящото производство. В спора за разноски обаче не се присъждат разноски, защото това не е самостоятелно исково производство. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса, включително и за производството пред ВКС с предмет процесуалноправен спор по чл. 248 ГПК (така определение по ч. гр. д. № 1758/2017 г. на ВКС, III г. о., определение № 44 от 22.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4803/2019 г., III г. о., Определение № 60110 от 7.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2853/2021 г., II г. о., Определение № 345 от 21.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2664/2015 г., IV г. о., Определение № 66 от 2.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5503/2016 г., IV г. о., ГК и др. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение