Определение № 494 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 547/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. И. К. чрез адв. Д.И. срещу решение №443 от 20.11.2019г по гр.дело № 657/2019г. на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено решение от 29.07.2019г по гр.д.677/2019г на Районен съд – Димитровград .Уважен е иск за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвиижим имот срещу задължение за издръжка и гледане предявен от наследниците на починалия на 18.02.2019г прехвърлител С. Д.. Договорът е сключен на 18.05.2010г докато страните по него са живели на съпружески начала в прехвърления имот ,по отношение на който починалият е запазил пожизнено право на ползване, а ответницата по иска и страна по договора З. И. К. е поела задължение да издържа и да се грижи за прехвърлителя „лично или чрез трето лице ,като му осигури старините при болест и немощ до края на живота му”. По делото е установено ,че прехвърлителят е страдал от хипертония ,през 2009т е претърпял изхемичен инсулт.През зимата на 2016г ответницана напуснала дома в който съжителствала с прехвърлителя, след което безспорно съжителството им е трайно прекратено след този момент До смъртатта си през 2019г прехвърлителят живеел сам, без да е посещаван от ответницата, включително през времено за болничното лечение и операция, която е претърпял през 2017г. Ответницата е поддържала,че след 2016г е възложила на трето лице, неин колега и приятел срещу заплащане да осъществява грижи за прехвърлителя, като е поеламала и разноските за ток, вода ,мобилен телефон телевизия. Така е изпълнявала договора - чрез трето лице, каквато възможност е предвидена и при сключването му.Обсъдени са показанията на две групи свидетели,като критично са прецени показания на свидетеля Х. и твърденията му ,че по възлагане от ответницата срещу 25 лв. месечно е полагал грижите за Д. след м. декември на 2016г, носил е два пъти седмично приготвена от ответницата топла храна в дома му, купувал е с нейни средства необходимите лекарства и е плащал сметките. Според останалите свидетели,съседи и приятели на починалия Д.,последният е посрещал сам нуждите си,а посоченият от ответницата свидетел не е забелязан да го посещава, освен веднъж и по повод изнасянето на К. от дома през м. декември 2016г ,когато е помагал за пренасянето на нейния багаж. Решаващо въззивният се е споделил извода на първата инстанция като е добавил ,че дори да се приемат за доказани твърденията на ответницата,от тях следва извод за липса на цялостно ежедневно и непрекъснато изпълнение, каквото изисква характерът на сделката, а епизодични действия .Д. не е бил в добро здраве, претърпял е и операция на крака,бил е трудноподвижен и грижи съобразо истинските му нужди не са полагани. Въззивният съд е изтъкнал ,че дори показанията на Х. да се приемат за достоверни, задължението е било напълно пренебрегнато от ответницата,която се е дезинтересирала, а то е включвало и етични елементи редом с издръжката и чисто физическите грижи, поради съвместния живот на двамата и нематериалните цели на алеаторния договор ,предпоставящи тя да осигури дължимия нравствено- етичен елемент на същия - нормална, уютна семейна и домашна обстановка на прехвърлителя Д. Страните са живели на семейни начала и част от договора е и осигуряването на подкрепяща семейна среда, както дотогава .Поведението на ответницата, която освен лични отношения е имала и договорни, не съответства на дължимата престация. Договорът е сключен с оглед на личността на приобретателката, за постигане на други, неимуществени резултати. Заместването от трето лице следва да се допуска внимателно и при действителни,обективни пречки длъжникът да осъществява задълженията си лично и по никакъв начин да не нарушава дължимия резултат за кредитора .Престирането на самите задължения от страна на трето лице не изпълнява дължимото като обем, интензитет и качество ,тъй като е спорадично, формално и недостатъчно с оглед истинските потребности на Д.. Към касационната жалба е приложено изложение. Свързано са формулирани два въпроса: Следва ли при конкретното съъдържание на договора да се приеме ,че е поето задължение за за осигуряване на емоционална близост ,топлина и уют ,или както го е определи съда /в обжалваното решение/ „за духовна и подкрепяща семейна среда„?. По какви критерии се определя обема на престацията за гледане и издръжка ,отчитат ли се потребностите на прехвърлителя?. Оспорват се ,като неправилни, преценките на съда по двата въпроса: първо, за задълженията които ответицата има по силата на договора и особено тези от морална и духовна страна и второ - за здравословното състояние и нуждите на прехвърлителя от грижи и гледане, които в случая ответницата е твърдяла и доказвала като полагани от трето лице след нейната раздяла с Д. до смъртта му. Сочи се противоречие с реш. №204/2015г по гр.д № 2584/2015г на 1-во г.о, реш. №863/2010г по гр.д № 1534/2009т на 4-то г.о и реш. № 82/2011г по гр.д № 1313/2009г на 4-то г.о на ВКС, основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Изложението съдържа и коментар по съдържанието на алеаторния договор, навеждат се касационни оплаквания за необсъждане на гласни доказателства и факти, довели съда до неправилна преценка за нуждите на починалия прехвърлител.Не е обсъдена от съда причина за разрива в отношенията,че същата е настъпил по негова вина/като в тази връзка не са обсъдени твърдения за упражнено насилие –показания в тази насока е дала една от свидетелките на ответвицата/.Затова прехвърлителят очевидно е приел касаторкатат да бъде заместена в изпълнеието на задълженията от изслушания по делото свидетел - като трето лице, както е било предвидено като възможност и в договора. Изтъква се и очевидна неправилност на решението. Ответниците по жалбата Р. С. Д. и Н. С. Т. отспорват съображенията за допускане до касационно обжалване. Няма противоречие на решението с практиката на ВКС, несъстоятелно е позоваването на очевидна неправилност. Изтъква се неотносима съдебна практика на ВКС или решения ,съобразени с различна фактическа обстановка. Съображения са развити от адв. Д.Я. и адв. Ч. Претендират се разноски. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване. Формулираният в касационната жалба въпрос за съдържанието на задължението по алеаторен договор при спецификата ,че са договорали съжителстващи на семейни начала страни, които в последствие са се разделили и прехвърлителят е останал сам,нямат връзка с решаващото съображение за уважаване на иска, изцяло възприето и от въззивния съд „като точен отговор на установените по делото факти“.То е за естеството на неизпълнението с оглед проведеното по делото доказване и развалянето на договора поради това,че изпълнение на задължението за издръжка и гледане не се установява съгласно критериите, установени в съдебната практика на ВКС. Оспорваният и считан от защитата за решаващ мотив на въззивния съд, че съдържание на задължението по договора е и осигуряването на нормална духовна и подкрепяща семейна среда за прехвърлителя - както е било дотогава, съответно мотивът, че престацията при алеаторния договор няма само материално измерение, а е наситена с нравствено-етични елементи и очаквания, няма необходимата по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК връзка с решаващо споделения от въззивния съд и същевременно определящ за изхода на делото извод, че както преди, така и след раздялата с прехвърлителя грижи и издръжка от ответницата не са престирани в съответния, следващ от договора и установената съдебна практика на ВКС критерии за обем за пълнота дори да се приеме за сторено засвидетелстваното от посоченото „трето лице“. Едностранчиво се въприема от защитата мотивът на въззивния съд,за който се сочи противоречие с решение №82/2011г на ВКС,4-то г.о,отчасти поради непрецизното формулиране на значението, което може да има установената между страните връзка на съжителство за съдържанието на поетото по алеаторен договор задължение за издръжка и гледане, след прекратяване на връзката. Съображенията на въззивния съд в тази насока действително не могат да бъдат споделени без корективни уточнения, но не са в противоречие с указанието в реш. №82/2011г на ВКС, че без за е изрично уговорено правно задължение да се живее в едно домакинство с прехвърлителя, същото може да бъде изведено от обстоятелствата, но не може да се предполага като изведено от обстоятелствата при сключване на договора, каквито и да са те,задължение за осигуряване на близост. Ако такава изрична уговорка има, тя се съобразява при обема на задължението предвид невъзможността за изпълнение без съдействието на кредитора/ реш. №82/2011г на ВКС/.Освен че подобна изрична уговорка в случая няма, едно поето по този начин задължение, като съдържание на договор, се тълкува и прилага съгл.чл.9 ЗЗД от съда единствено в смисъл, който не противоречи на личното достойнство и добрите нрави, като общо правило. Разпадането на връзката между страните при съжителство на семейни начала не води автоматично до възникване на основание за разваляне на договора при прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане ,нито променя съдържанието му. За разваляне на договора по исков ред юридическите признаци на неизпълнението са водещи, включително при алеаторен договор, по който престацията е подплатена с нравствено съдържание, каквото в договора не е изрично упоменато,а и това не е необходимо. Същественото в случая е, че изводът на въззивния съд за неизпълнение на договора от страна на ответницата не е обусловен пряко и единствено от прекъснатия съвместен живот между двамата и не се основава на предположение относно обема на дължимото.Мотивът за специфично съдържание на задължението с оглед връзката между страните не е обусловил крайните изводи на въззивната инстанция и ревизирането му няма да ги промени. И без изтъквания спорен мотив (изложен за да бъде противопоставен на защитната теза за ответицата за съответно изпълнение чрез трето лице), действията по престацията са оценени като недостатъчни и обуславящи единствено извод за неизпълнение. Оценено е пълно дезинтересиране от задължението с прекъсване на всякакъв личен контакт с прехвърлителя, при което дори да се приеме за доказано някакво престиране на грижи от страна на лицето Х., същото не изпълнява дължимото по договора като обем, интензитет и качество, независимо от това доколко прехвърлителят е бил в състояние да се придвижда,обслужва, да поддържа хигиена и да се грижи за здравето си и сам ,до смъртта си. Поради това не е налице общото условие на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса, както е разяснено в ТР №1 /2010г по т.д №1/2009г ОСГТК. Отговорът няма да промени извода за спорадично навестяване и недостатъчни по обем грижи нито може да обоснове приравняване със случаите, при които кредиторът сам определя обема на грижите,които да приеме в изпълнение на задължението. Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по втория поставен въпрос. Въззивният съд не е дал разрешение в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВКС.Приожил е на практика установените критерии при определяне обема на престацията за гледане и издръжка с отчитане потребностите на прехвърлителя. По въпросите за обема и естеството на дължимите грижи по издръжка и гледане и последиците от неизпълнението им, има константна съдебна практика, утвърдена още с приемането на Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981г. на ОСГК относно съдържанието на понятието „точното изпълнение на договора по вид, обем и качество”. Няма противоречие с трайно възприетите в практиката на Върховния касационен съд признаци,на които следва да отговаря изпълнението на задължението по алеаторния договор за случаи като процесния. Изпълнението следва да е цялостно и непрекъснато при полагане на грижи и даване на издръжка по алеаторния договор. /ТР№96/66г ОСГК, решение № 178 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г. ВКС, ІІІ г.о.,реш. №622/2010г по гр.д №212/2010г на 3-то г.о решение №363/ 26.05.2010г. по гр.д.№756/2009г. ВКС,ІІІ г.о., реш.№165/01.03.2010г. по гр.д.№71/2009г. ВКС, ІІІ г.о., и др. Спорадичното подпомагане не означава такава грижа /реш. № 70/2011 по гр.д №612/2010 ІІІ г.о ,реш. № 284 от 2014г по гр.д №1892/2014 І. г.о, реш. №1501 от 12.12.2008г Vг.о на ВКС, решение №635 от 08.07.2002г, ІІ г.о на ВКС, реш № 1126 от 18.10.2007г, ІІ г.о на ВКС и др./ Приемането на грижите е от съществено значение в отношенията между близки. Влошаване на отношенията, водещо до реално неполагане на грижи обуславя извод за непълнота по отношение на престацията(реш. №1501 от 12.12.2008г, Vг.о на ВКС,решение №635 от 08.07.2002г, ІІ г.о на ВКС и др.) Задължение на приобретателя по договора е да полага договорения обем грижи - непосредствено и непрекъснато. При пасивно, или препятстващо поведение на кредитора по алеаторния договор длъжникът не се счита освободен от своето задължение.Наследниците могат да предявят иска и да реализират правото на разваляне на договора, ако то е възникнало и съществувало за наследодателя. Неотносими са обстоятелствата, по отношение на които защитата сочи нарушение на изискването да бъдат обсъдени от въззивния съд. Без значение е по каква лична причина и в резултат на чие поведение е настъпил разрива в отношенията между страните,сключили договора и е било преустонвено съжителството им на семейни начала. Няма как прехвърлител по алеаторен договор за издръжка и гледане да е неизправна страна,той може само да не оказва съдействие на длъжника,а отказ на кредитор може да има когато прехвърлителят отклонява активните действия на длъжника по предлаганото изпълнение в пълен обем.Като е съобразил константната практика в този смисъл и е изяснил, че в случая действия по изпълнение поначало не е имало в дължимия обем - което е и условие, за да се релевират и обсъждат доводите, изведени от поведение на прехвърлителя, въззивният съд е дал съответно на фактите по делото разрешение. За пълнота следва да се добави ,че по делото е ангажиран свидетел, за който ответницата поддържа, че като колега и приятел я заместил в грижите ,като носел два пъти седмично приготвена топла храна на С. Д. след 2016г- срещу възнаграждение за тези и други грижи, доколкото са били нужни.Неговите показания не са кредитирани поради изтъкнати противоречия в тях и след като не са коресподирали с показанията на останалите свидетели,имащи преки впечатления от обкръжението на починалия в последните две години от живота му. Съседите на имота не са виждали този свидетел да посещава дома на Д.,за да полага грижи .Сам свидетелят не твърди това,а че е носел храна, или лекарства до вратата на апартамента,така вземал дрехи за пране и приемал други поръчки и пр.което отнемало до 15 минути. Същият е видян да помага на ответницата да си изнесе багажа през зимата на 2016г, когато е напуснала прехвърлителя заедно с детето си В отговор на въпрос Х. не отрича ,че ответницата е била регистриана на неговия адрес,но отрича тя да живее с него.Твърденията за посещения и грижи след 2016г до смъртта на Д. са свързани единствено със С. Х., който освен че сам свидетелства за тях - в уверение на една житейски не съвсем правдоподобна ситуация и по начин ,който поначало не може да се приеме за съответен на поетото задължение по договора, в останалия доказателствения материал по делото липсва отчетлива и установена следа за истинността на твърденията му. По изложените съображения Върховен касационен съд 3-то г.о не приема тезата на защитата за основание по чл. 280 ,ал.2 предл. трето ГПК за очевидна неправилност на решението, каквато не се констатира prima facie. Разноските в това производство се дължат от касаторката ,те са установени в размер на по 800лева за всяка от ищците ,за адвокатска защита Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.