Определение № 413 от 12.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 760/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. П. Д. Д. чрез адвокат Г. И. обжалва определение № 425 от 26.10.2022 г. по описа на ОС – Силистра по ч.гр.д. 281/22 г., СОС, с което е потвърдено определение на Силистренски районен съд, с което е прекратено производството по делото и изпратено по компетентност на ОС - Силистра, като първоинстанционният съд бил приел, че не е родово компетентен да разреши повдигнатия с исковата молба спор и на основание чл. 118, ал.2 от ГПК е изпратил делото за разглеждане в ОС – Силистра. Излага съображения, че въззивният съд незаконосъобразно е приел, че цената на иска е 50 000 лв. Този извод е направил като бил взел предвид не посочената от жалбоподателя в качеството му на ищец, цена на иска от 1 000 лв, а стойността на договора и определяйки, че е приложима нормата на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК. Жалбоподателят сочи, че е предявил частичен иск за установяване недействителност на договор за земеделски кредит от 16.09.2008 г. Следвало противоречието между петитума и обстоятелствената част на исковата молба да се преодолее по реда на чл. 129, ал. 1 от ГПК. Щял да коригира петитума на исковата молба, като посочи, че предявява иска за част от правните последици, свързани с договорен банков кредит и че тази част е в размер на 1 000 лв. Счита, че е налице предявен иск, който е частичен за 1 000 лв. Моли да се отмени определението и да се върне делото на първостепенния съд за разглеждане. В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК сочи, че е налице несъответствие между петитум и обстоятелствена част. Счита, че може да уточни иска допълнително. Безспорен факт бил липсата на подробно разписана уредба на частичния иск в ГПК. Съдът логично трябвало да се съобрази с посочения предмет на делото, което не бил сторил в случая. Счита, че постановените от съдилищата актове са нищожни, така както са дефинирани в ТР 2/2014 г. на ВКС, ОС на съдиите от ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Съобщение с препис от определението е връчено на частния жалбоподател на 09.11.2022 г. Частната жалба е подадена на 15.11.2022 г. Следователно е подадена в срока, предвиден в чл. 275, ал. 1 от ГПК. С обжалваното определение, въззивният съд е потвърдил определението на Районен съд – [населено място] за изпращане по подсъдност на делото по компетентност на Окръжен съд – Силистра, на основание чл. 104, т. 4 от ГПК. Въззивният съд е приел, че при предявения иск за нищожност на договор за кредит в цялост, цената на иска е 50 000 лв. Не е споделил твърденията на жалбоподателя, че цената на иска е от 1000 лв. Приел е, че е възможно да има по-ниска цена на иска, когато се атакуват отделни клаузи от договора, които следва да се определят и да се прецени какъв е материалният интерес, който може да е по-нисък от цялата стойност на договора, но не може да се приеме, че с оглед заявените твърдения, в случая това е така, доколкото сочените основания засягат действителността на договора в неговата цялост. Прието е, че изводът, че при предявения иск за нищожност, цената на иска се определя от стойността на договора, която е определена на основание чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК и е в размер на 50 000 лв, обуславя извод, че искът е родово подсъден на окръжен съд. Допускането на касационно обжалване на определенията се извършва при спазване изискванията на чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК вр. чл. 280 от ГПК. Налице е стадий по селектиране на частните жалби, съобразно изискванията на чл. 280 от ГПК. Допускането на касационно обжалване се извършва при предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Служебно, касационната инстанция може да приложи нормата на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр.2 от ГПК. С оглед на така посоченото и с оглед изложените твърдения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, следва да се прецени дали са налице основания, обосноваващи извод за вероятност определението на съда да е нищожно. Съгласно задължителната и трайна практика на ВКС, нищожни са съдебните актове, определения и решения, когато са постановени от незаконен състав, когато постановяват нещо неразбираемо или невъзможно, когато нямат дата или не са подписани. В случая, не е налице вероятност така посочените основания да са налице. Тълкувателно решение 2/2014 г. на ОСГК и I и II колегии на ВАС, на което касаторът се позовава, не е релевантно за посоченото основание. Установява се от данните по делото, че съдът се е произнесъл след като е бил сезиран, възприел е сочените от ищеца факти и не може да се приеме, че е налице вероятност определението да е недопустимо. Съобразил е предявяването на иска и неговото упражняване. Не може да се приеме, че е налице нередовност на исковата молба, която не е отстранена и подлежи на отстраняване по реда на чл. 129 от ГПК. Въззивният съд е възприел сочените от ищеца обстоятелства, формулираното искане и е направил извод, че е предявен иск за нищожност на договор, в неговата цялост, с оглед сочените основания за нищожност. Това е обусловило извода му, че цената на и ска е стойността на договора съобразно правилото на чл. 69, ал.1, т. 4 от ГПК. Липсва нередовност на исковата молба, която следва да се отстрани. При предявен иск за нищожност на договор, не може да се приеме приложимост правилата относно частичния иск, както обосновава касатора. Поради това не може да се приеме, че е налице основанието съгласно чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК, не е налице евентуална недопустимост на обжалваното определение. Касаторът не е обосновал основание за допускане касационно обжалване. Твърденията, изложени в частната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, са свързани с основания за неправилност на обжалвания акт, които не могат да бъда разглеждани в стадия по селекция на частните жалби, разглеждани по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Липсва формулиран правен въпрос, който да обосновава основание за допускане касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България