Определение № 3995 от 18.08.2025 г. на ВКС по д. № 3676/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез гл. инспектор И. С., против въззивно решение № 109 от 08.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 178 по описа за 2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260001 от 22.02.2024 г. по гр.д. № 37/2021 г. на Окръжен съд – Силистра и е отхвърлен предявеният от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против С. И. К. и С. Х. К. иск по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество, съставляващо 1 475 кв. м. от застроено дворно място с пл. № ***, кв. ***, урегулирано в *** с площ от *** км. м. по плана на [населено място], [община], ведно с построените в него жилищна сграда с маза, полумасивна жилищна пристройка и навес. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1. Изисква ли ЗОНПИ извършване на сравнение на имуществото на проверяваното лице в началото и в края на проверявания период и необходимо ли е да е налице превишение в имуществената сфера, надхвърлящо посочения в разпоредбата на §1, т. 3 ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лв.? По този въпрос се сочи противоречие с ТР № 4 по тълк.д. №4/2021 г. на ВКС, ОСГК; 2. Следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000 лв. да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетният доход и установи наличието на „значително несъответствие“, за да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и да са налице изискуемите от специалния закон предпоставки за гражданска конфискация? По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за очевидна неправилност на въззивното решение; 3. Как следва да се определи размерът на „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, а именно „онзи размер на несъответствието за целия проверяван период“, или като превишение в имуществената сфера като сравнение на имуществото на проверяваното лице в началото и в края на проверявания период? – по този въпрос се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по касация С. И. К. и С. Х. К. не са подали писмен отговор по чл. 287 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: По делото се установява, че по повод постъпило уведомление от РП – Д. за повдигнати по ДП № 6518 ЗМ-88/2019 г. обвинения срещу С. И. К. за извършено от нея престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, с протокол от 17.03.2019 г. Комисията е образувала проверка по чл. 107 ЗОНПИ за период 11.09.2009 г. – 11.09.2019 г. В хода на същата е извършено обследване на имущественото състояние както на проверяваното лице, така и на съпруга й С. К.. Въз основа на изготвения при проверката доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ, с решение № 1942/14.10.2020 г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл. 136 и сл. ЗОНПИ е взето и решението за предявяване на иск пред гражданския съд. Не е спорно, че с влязла в сила присъда по НОХД № 194/2019 г. на АС-Варна С. К. е призната за виновна по повдигнатото й обвинение. Основните спорни въпроси пред въззивната инстанция са били относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от лицата имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка дали необходима предпоставка за това право е наличното имущество в края на проверявания период да е на стойност над 150 000 лева, както и дали за установяване на несъответствие следва да бъде взето предвид само наличното в края на проверявания период имущество или всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него лица за целия проверяван период. Съдът е приел, че отговорът на въпроса как следва да бъде направен изводът за несъответствие се извежда от задължителните постановки на ТР № 4 по тълк. д. № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК и разпоредбите на § 1, т. 3 вр. § 1, т. 2, т. 4 и т. 9 от ДР на ЗОНПИ. Според посочения тълкувателен акт на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. По тези съображения придобитото, но отчуждено имущество, както и преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не следва да участват при обосноваване на извода за несъответствие, т. е. при формирането стойността на нетния доход, включвайки ги като направен разход, и в съпоставката му с наличното към края на периода имущество. Съдът е отхвърлил доводите във въззивната жалба, че стойността на наличното в края на периода имущество е неотносима към изисквания праг за несъответствие от 150 000 лв. Посочил е, че в съдебната практика, както и в цитираното ТР, непротиворечиво се приема, че при преценката за това налице ли е несъответствие по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период на имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период, е налице превишение в размер над 150 000 лв., то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В случаите, когато в края на проверявания период имуществото не се е увеличило, или е налице съответното му намаляване, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Съдът е приел, че само когато превишението на наличното в края на периода имущество спрямо притежаваното такова в началото на проверявания период е над 150 000 лв., може да се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на изискването на § 1, т. 3, доколкото по см. на § 1, т. 8 вр. т. 2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониумът на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали е налице превишение, нетният доход не би следвало да се прибавя към стойността на имуществото. Макар законът да не поставя ограничение относно стойността на отнетото имущество при уважаване на иска, която може да е и по-ниска от 150 000 лв., това не дерогира изискването придобитото и налично в края на проверявания период имущество да е на общо стойност над 150 000 лв., за да може да се обоснове извод за превишение в изискуемия се от закона размер на несъответствие. С оглед изложеното и въз основа на ангажираните по делото доказателства, включително и приетите експертизи съдът е приел за установено, че в началото на проверявания период лицата са притежавали единствено сумата от 5,49 лева, налична по банкова сметка в Корпоративна търговска банка. През проверявания период съпрузите са придобили по възмезден начин, в режим на СИО, недвижимия имот в [населено място], при посочена в нотариалния акт цена от 7 354.90 лв. Съгласно неоспореното заключение на експертизата пазарната стойност на имота към датата на придобиването му е 13 366 лв., която оценка съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 2 ЗОНПИ е меродавна за остойностяване на притежаваното имущество. През проверявания период лицата са закупили и л. а. О. А. за сумата от 200 лв. по договор от 09.11.2011 г., който автомобил е с прекратена регистрация от 06.11.2014 г. (за разкомплектоване). Следователно същият не е наличен и не следва да участва в обосноваване на извода относно наличието на несъответствие. Това обуславя и извода на съда, че в края на проверявания период С. К. и съпругът й са притежавали единствено описания недвижим имот. Стойността на същия е 13 336 лв., поради което и не може да бъде формирано превишение на притежаваното от тях имущество в края на периода спрямо имущественото състояние в началото на периода в размер над 150 000 лв. Според съда този извод е достатъчен да се приеме, че не е налице значително несъответствие по см. на чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ вр. § 1, т. 3 от с. з., обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество – няма как имущество, което е на стойност под 150 000 лв., да превишава с толкова реализирания нетен доход предвид вече посоченото значение на дохода като имуществено благо. Затова искът е приет за неоснователен и въззивното решение е потвърдено. При тези мотиви на въззивния съд не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване. По първия поставен въпрос е необходимо да се посочи следното: Съгласно мотивите на ТР № 4 по тълк.д. №4/2021 г. на ВКС, ОСГК, наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т.нap. „знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaкoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлкo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo (не и на сбора на разходите) над общата cтoйнocт на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. В случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период не е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период, или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то няма обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В тълкувателното решение е ясно посочено, че е необходимо стойността на имуществото да превишава с най-малко 150 000 лв. нетния доход за целия проверяван период. Следователно, както е възприето и в редица решения на ВКС, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ (в този смисъл решение № 50116/2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 50130/2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на ВКС, IV г. о.). По третия въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В практиката на ВКС (ТР № 4 по тълк.д. №4/2021 г. на ВКС, ОСГК, решение № 50130/2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др.) е изяснено, че т. нар. „значително несъответствие“, дефинирано в §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не и на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период, както вече се посочи по-горе. Размерът на несъответствието между имуществото и нетния доход следва да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, а не по отделни години. Никъде в решаващите си мотиви въззивният съд не е приел нещо различно от изложеното. Затова и въпросът не обуславя допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, във връзка с който порок е поставен вторият въпрос. От съдържанието на мотивите на решението не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, или определението да е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Освен това, доколкото и този въпрос се отнася до наличието или липсата на „значително несъответствие“ в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000 лв., отговор е даден при отговора по поставения първия въпрос. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество следва да заплати на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ по сметка на Върховен касационен съд сумата от 30 лв. – държавна такса за касационното производство. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,