Определение № 162 от 07.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4323/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1, вр.чл.121 ГПК. С определение № 3099/17.08.2022 г. по ч. гр. д. № 1632/2022 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено определение № 4744/03.05.2022 г. по гр. д. № 5292/2022 г. на Варненския районен съд, с което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Видинския районен съд. Въззивният съд е приел, че производството по гр. д. № 5292/2022 г. на Варненския районен съд е образувано по искова молба на Т. Б. М. за делба на 26 недвижими имота, намиращи се в съдебните райони на РС-Видин, РС-Кула и РС-Варна. Ищцата е преживяла съпруга на М. П. М., а ответниците – негови деца от предходен брак. Прието е, че част от имотите, чиято делба се иска, са придобити в режим на съпружеска имуществена общност на Т. М. и М. М., прекратена със смъртта на съпруга. Затова 1/2 ид. част от тези имоти представлява лично, а не наследствено имущество на ищцата. Това обаче не променя наследствения характер на имотите, тъй като останалата 1/2 ид. част от тях се наследява от наследниците на починалия. Състоянието на съсобственост е възникнало от един единствен юридически факт – смъртта на наследодателя, която е довела както до прекратяване на съпружеската имуществена общност и придобиването от преживялата съпруга в това ѝ качество на 1/2 ид. част от имотите – част от прекратената СИО, така и до съсобственост с останалите наследници относно другата 1/2 ид. част, лична собственост на починалия наследодател. Не е налице т.нар. „комбинирана съсобственост“, при която някои от съсобствениците са придобили право на собственост върху вещта по наследяване, а останалите – на друго основание. Съдът се е позовал на практика на ВКС, според която когато вещта е била в режим на СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл.14, ал.7 СК от 1968 г. – решение № 242/04.11.2014 г. по гр. д. № 3345/2014 г. на I-во г.о. и решение № 239/06.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г. на ВКС, I-во г.о. По тези съображения е приет за правилен изводът на районния съд, че е сезиран с иск за делба на наследство на починалия наследодател М. П. М., поради което местната подсъдност по настоящото дело следва да се определи по правилото на чл.110, ал.1 ГПК, съгласно което исковете за делба на наследство се предявяват по мястото на откриване на наследството. Прието е, че подсъдността по чл.110, ал.1 ГПК, освен че е специална по отношение на тази по чл.109 ГПК, изключва приложението на чл.116 ГПК, доколкото мястото, където е открито наследството, е винаги само едно и поради това – в един съдебен район. Съдът се е позовал на практика на ВКС - определение № 19 от 14.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6198/2015 г., IV г. о. и определение № 94 от 10.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1864/2019 г., I г. о. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищцата Т. Б. М.. Жалбоподателката счита, че въззивното определение противоречи на правилото на материалния закон, регламентиращо прекратяването на съпружеската имуществена общност, както и на правилата на процесуалния закон при множество местни подсъдности. Аргументът за т.нар. комбинирана съсобственост е изведен от ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГТК на ВКС, което обаче се отнася в тази част единствено до въпроса за възлагане на неподеляемо жилище при условията на чл.288, ал.3 ГПК /отм./, сега чл.349, ал.2 ГПК, но не и за производството за делба като цяло. Подчертава, че в процесния случай съсобствеността върху част от имотите е възникнала не само от наследяване, но и от прекратена СИО, поради което не е налице иск за делба на наследство. Позовава се на онази част от ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, в която се сочи, че преживелият съпруг, участващ в делбата на имот, придобит по време на брака, има двойно качество – на наследник и на съсобственик. Отделно от това застъпва разбирането, че разпоредбите на чл.109 и чл.110, ал.1 ГПК не уреждат случаите, при които се иска делба на множество недвижими имоти, находящи се в различни съдебни райони. По аргумент от чл.116 ГПК в такава хипотеза искът се предявява в един от тези райони, по изборна ищеца. В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност; основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на обжалваното определение с ТР № 1/19.05.2004 т. на ОСГК на ВКС; с определение № 313 от 8.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 211/2010 г., II г. о., определение № 368 от 4.11.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1794/2008 г., IV г. о. и определение № 120 от 29.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2158/2017 г., I г. о., както и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулира два въпроса във връзка с последното основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивния съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция, с което делото е прекратено и изпратено на друг съд по подсъдност. Не е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност, тъй като при прочита на обжалваното определение не може да се констатира грубо нарушение на материалния и процесуалния закон. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, предл.1 ГПК, тъй като посочената практика на ВКС не дава отговор на въпроса за местната подсъдност в хипотеза, когато се иска делба на имоти, съсобствеността върху които е възникнала от наследяване и прекратена съпружеска имуществена общност. Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС има друг предмет и дава разрешение на други въпроси, а посочените определения на тричленни състави на ВКС разрешават въпроса за подсъдността на имоти в различни райони, но когато съсобствеността е възникнала в резултат само на прекратена съпружеска имуществена общност. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос, уточнен от настоящия състав така: По кое правило се определя местната подсъдност по иск за делба на недвижим имот, съсобствеността върху който е възникнала както от наследяване, така и от прекратена съпружеска имуществена общност или от друг юридически факт, различен от наследяването. По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното: Правилото на чл.109, изр.1 ГПК гласи, че исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот, се предявяват по мястото, където се намира имотът. Другото правило на чл.110 ГПК сочи, че исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството. Когато съсобствеността върху един имот има изцяло наследствен характер, ще се приложи правилото на чл.110 ГПК и искът за делба на имота ще се предяви по мястото, където е открито наследството. Когато обаче със смъртта на наследодателя възниква съсобственост, при която част от имота има наследствен характер, а друга част представлява дял от прекратената със смъртта на наследодателя съпружеска имуществена общност, правилото на чл.110 ГПК няма приоритет над това по чл.109, ал.1 ГПК. Същото важи и в хипотеза, при която съсобствеността е възникнала от наследяване и друг юридически факт, различен от наследяване, например прехвърлителна сделка. В тези случаи ищецът може да избере дали да предяви иска за делба по местооткриване на наследството или по местонахождението на недвижимия имот. Тогава и двете съдилища ще бъдат компетентни да се произнесат по така предявения иск. По съществото на частната касационна жалба. В настоящия случай Т. Б. М. е предявила иск за делба на множество недвижими имоти, част от които представляват лично имущество на наследодателя, придобито по дарение; друга част са придобити по време на първия брак на наследодателя /иска се делба само на 1/2 ид. част от тях/, а третата група имоти, както и един лек автомобил, са придобити по време на брака между ищцата и наследодателя. Част от имотите се намират в съдебния район на РС Видин, друга част – на РС Кула, а трета част – на РС Варна. Ответници по предявения иск са децата на наследодателя. Тъй като само първите две групи от имотите, чиято делба се иска, имат чисто наследствен характер, а при третата група съсобствеността включва както наследствена част, така и дял от прекратената съпружеска имуществена общност, то ищцата може да избере както подсъдността по чл.109, ал.1 ГПК, така и тази по чл.110 ГПК. В тази хипотеза незаконосъобразно Районен съд-Варна е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Видинския районен съд. Това налага отмяна на обжалваното определение и изпращане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия пред РС-Варна. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,