Определение № 2194 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 529/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Г. С. ,чрез пълномощник адв.Ц. Т. от САК срещу решение № 463 от 01.10.2025г по в.гр.дело №525/2024г. на Окръжен съд-София, постановено от въззивния съд в бракоразводен процес по жалба на настоящия касатор с предмет въпроса за вината за разстройството на брака и произнесените при развода въпроси по чл. 59ал.2 СК тъй от брака страните имат малолетно дете,А. –М. С., [дата на раждане] Бракът,сключен на 25.10.1997г между Л. Г. С. и П. Г. Ч. е прекратен с развод, упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака малолетното дете е предоставено на майката и местожителството е определено при нея ,определен е режим на лични контакти с бащата и дължимата издръжка ,в която обжалвана част и по поставените на съдебно администриране вcпроси/чл.59, ал.2 СК/ относно положението на детето въззивният съд е потвърдил решение № 93 от 08.05.2024г по гр. дело № 1187/2023 година по описа на Районен съд –Ихтиман. В тази част въззивното решение подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280,ал.3, т.2 ГПК,но не и в частта, с която бракоразводното решение е потвърдено по въпроса за вината за разстройството на брака. Касаторът е обжалвал въззивното решение изцяло, включително по този въпрос,в която част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По въпросите относно предоставянето на родителските права ,местоживеенето на детето, режима на лични контакти и издръжката ,касаторът поддържа оплаквания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на решението ,тъй като не са били отстранени допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Въззивното решение препpаща към събраните доказателства в първа инстанция, без въззивният съд да е обсъдил оплакванията и като не е проявил дължимата служебна активност при оплаквания за грешки на съда при възприемане показания на свидетел и оплаквания за отчуждаващо поведение на майката. Представено е изложение, в което са възпроизведени касационните оплаквания срещу решението в тази част /раздел втори и следващите /, при посочено основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Изтъква се противоречие с т.3 от Тълкувателно решение №1/2013г ОСГТК поради несъбиране на доказателства в случаите, при които въззивният съд е длъжен да стори това служебно - при оплакване ,че детето е поставено в риск ,при оплакване за наличие на родителско отчуждение, при оплакване за процесуални нарушения относно изслушване на родителите ,каквито оплаквания се изтъкват като направени с въззивната жалба, и съответно за да обезпечи прилагането на императивни норми.Счита,че не е установен и преценен капацитета на майката като родител. Сочи се основание по чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност по отношение на произнасянето по въпроса за давността по погасяване на задължение по банков кредит, главница и възнаградителна лихва. Ответницата по жалбата е депозирала отговор чрез адв.Б. Г. от САК ,в който оспорва сочените основания за допускане до касационно обжалване Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с т.3 от ТР №1/2013г,защото няма нарушение ,което да е налагало събиране на доказателства ,възразява срещу наведените в касационната жалба оплаквания за неотчетен конфликт на интереси при майката и длъжностните лица ,изготвили последния социален доклад.Изложени са съображения в оспорване на касационните оплаквания, претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на на въззивното решение до касационно обжалване. Не са налице основанията на чл. 280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване,за които ВКС следи при засилено служебно начало - не е налице вероятност атакуваното решение да е нищожно или недопустимо, нито се констатира очевидна неправилност като негов порок. Съображенията на касатора да изтъква чл. 280, ал.2,предл трето ГПК нямат връзка с решението на съда по въпросите, постановени в обхвата на чл. 59, ал.2 СК. Посочените в първия раздел на изложението съображения за допускане до касационно обжалване се основават на оплаквания за несъответни на разясненията в т.2 от ТР №1/2013г на ОСГТК процесуални действия на въззивната инстанция при непълен доклад и направени в тази връзка оплаквания и доказателствени искания, отнасящи се до въззивното решение по разгледания въпрос за вината за разстройството на брака.В тази част касационната жалба е недопустима. В останалата част на изложението (раздел 2) ,същият въпрос се привързва към липсваща проверка и на други оплаквания на въззивния жалбоподател – не е било коментирано в решението ,че е налице съществено нарушение на първоинстанционните правила касаещи изслушването на двамата родители в първа инстанция ,което според касатора сочи противоречие с т.2 от ТР №1/2013г на ОСГТК. Соченото противоречие не е налице,тъй като съгласно дадените по тълкувателен ред разяснения обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, както не е налице и посоченото без обосновка основание по чл.280 ал.1,т.3 ГПК по въпрос за задължението на въззивния съд да следи служебно за интересите на родените от брака деца (раздел 4 от изложението) .Изводите, които въззивният съд собствено е направил и които касаторът оспорва са, че от събраните доказателства не се установява майката да е проявила неуравновесено поведение,нито да е поставила детето в опасност ,напротив ,предвид възрастта и пола на детето ,то се нуждае от грижите на своята майка ,която е доказала родителските си качества и от раждането на детето до настоящия момент се грижи за него при добри условия ,понастоящем в жилище в [населено място], комплекс Голф клуб „Ибър”. Тези цитирани от касатора изводи на съда не илюстират соченото противоречие. Жилището и средата,в която детето се отглежда понастоящем, е обследвано по възложения, приет и обсъден от въззивния съд допълнителен социален доклад на ДСП [населено място]. Детето се отглежда от майката и нейния съжител Т. В.,която я подпомага и потребностите му са задоволени.Въззивният съд е съобразил положителните данни от доклада на ДСП за спокойна и сигурна среда при отглеждане на детето,приложил е чл.59, ал.4 СК като е следвал критериите в ППВС №1/1974г и установената съдебна практика,на която се е позовал в мотивите към решението.По отношение на изготвения доклад на ДСП двете страни, лично присъствали в проведеното съдебно заседание на 16.06.2025г,не са имали възражения и поотделно са заявили той да се приеме.Несвоевременни и неподкрепени с обективни данни са изложените в касационната жалба и изложението съмнения на касатора за пристрастност,или оказано влияние спрямо социалните работници при изготвянето на доклада. Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, както не е налице и основание по чл. 280 ал.1,т.3 ГПК по въпрос за задължението на въззивния съд да се събират доказателства, включително служебно, в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и въззивният съд да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето в случаите, указани по т.1 от ТР №1/2013г на ОСГТК В случая допълнително възложеният социален доклад е пълен по отношение на релевантните обстоятелства,настъпили след завеждане на иска.В практиката на ВКС е даден положителен отговор за необходимостта от служебна активност на съда,разглеждащ спор относно упражняването на родителските права и мерките при липсващ или непълен социален доклад, при необходимост от събиране на допълнителни доказателства в подкрепа или опровержение на правнолевантни факти( ТР №1/2013г ОСГТК, реш. №202/2015г. на ІІІ г.о на ВКС и др.) Тази необходимост е положително отчитана включително по отношение промяна на битови,жилищни и социални условия при всеки от родителите (реш. №257/2015г, ІV г.о на ВКС )или когато засяга задължението на съда по чл.15, ал.6 ЗЗДет. (реш.№537/2012г. на ІV г.о на ВКС ) както и за изясняване на други релевантни обстоятелства, относими към критериите за преценка в интерес на детето при възлагане родителските права на единия от родителите. В случая е изяснено, че детето се отглежда в благоприятна за развитието му среда, не е поставено в риск, няма данни за родителско отчуждение.Наведените във въззивната жалба доводи за липса на родителски капацитет на майката,защото не осъзнавала вредата от родителското отчуждение, както и нуждата да насърчава детето за общуване с бащата и да не го възпрепятства ,са оценъчни и не са от естество да обосноват извод ,че са били необходими служебни действия на съда в насока възлагане на експертиза. При пълнота на проучването в резултат на изискания допълнително социален доклад, обусловен от промяна на местожителството и условията ,при които което майката отглежда детето, въззивният съд е преценил и относимостта на конкретно исканите от въззивния жалбоподател доказателства,която преценка,включително направените доказателствени искания за повторен разпит на свидетел,за изслушване на страните,изискване на телефонни разпечатки от мобилен номер на ищцата една година назад /за да се установи откога има извънбрачна връзка/, за пълни лични данни за нейния съжител /за да се провери има ли образувано досъдебно производство срещу него/,е съобразена неотносимостта, или инцидентния характер на сочените обстоятелства. Ответницата по жалбата П. Г. Ч. /до влизане в сила на бракоразводното решение с фамилно име С./ е платила разноски за адвокат в размер на 850 евро,присъждането им е в тежест на настоящия жалбоподател. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.