Определение № 824 от 07.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 466/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Р. А., гр.Темиртау, К. срещу решение № 92/14.12.2009г., постановено по гр.д.№ 196/2009г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 167/30.06.2009г. по гр.д.№ 790/2008г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против В. Н. П. искове за сумата от 12800 евро – частично от пълния размер на претенцията от 156217 евро, платени без основание, и за сумата от 2957.70 евро, представляваща лихва върху главницата за периода от 22.05.2007г. до 08.12.2008г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът В. Н. П., гр.Бургас оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.55 вр. чл.56 ЗЗД. От фактическа страна е установено, че ищецът – настоящ касатор е извършил плащане на ответника, с което е погасил свое задължение, поето по договор за покупка на дружествени дялове, чрез заместване на дълг по съществуващо задължение на ответника по договор за кредит. Ищецът е страна – купувач по договора за покупко – продажба на дружествени дялове от капитала на “Т. и по договора за заместване в дълг на длъжника В. П.. Решаващият състав е изложил съображения, че извършеното плащане има погасителен ефект на основание чл.75, ал.1, изр.2 ЗЗД – ищецът е погасил дълг към свой кредитор, като платеното е в полза на неговия кредитор – ответника по иска, както и че липсват основания да се приеме, че при плащането ищецът бил въведен в заблуждение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на практиката на ВКС и на процесуалните правила, тъй като делото е решено “въз основа на разпоредбата на чл.75, ал.1 ЗЗД, вместо по чл.56 вр. чл.55 ЗЗД”, а материалноправният въпрос е за “правното основание на предявения иск”. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Касаторът не е формулирал конкретен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е решен в противоречие с задължителна за съдилищата практика на ВКС – т.2 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК. Въведените и квалифицирани като процесуален и като материалноправен въпроси касаят възприетото основание, на което, според касатора, е разгледан предявеният иск и следователно са доводи за недопустимост на въззивното решение. Въззивният съд е определил правната квалификация на иска съобразно с твърденията на ищеца в исковата молба и заявения петитум – плащане на задължение на некредитор чрез въвеждане в заблуждение. Искането за връщане на недължимо платено се основава на разпоредбата на чл.55 ЗЗД, респ. чл.56 ЗЗД – плащане поради грешка. Позоваването на разпоредбата на чл.75, ал.1 ЗЗД е извършено именно с оглед на твърдението на ищеца за въвеждане в заблуждение или погасяване при грешка. Анализът на събраните по делото доказателства е мотивирал въззивният съд да приеме, че плащането има погасителен ефект и следователно не е извършено без основание. Евентуалната необоснованост в изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационното обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното приложение на правото, а не фактите по конкретния правен спор. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд