Определение № 606 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1477/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на З. П. К., с адрес в [населено място], област П., с изложение на касационните основания приподписано от адв. Й. Д., против въззивно решение № 113 от 27 декември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 400/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Видин, в частта, с която е потвърдено решение № 242 от 20 юни 2019 г., постановено по гр.д. № 2644/2018 г. по описа на районния съд в гр. Видин, за изменение на определения с решение № 39 от 19 юли 2016 г., постановено по гр.д. № 141/2016 г. по описа на районния съд в гр. Кула, режим на лични отношения между бащата З. К. и детето М. З. К., родено на 19.11.2014 г., в частта с която е постановено бащата да има право да взима детето през един от празниците Коледа или Великден годишно, за два дни, от 9 часа на първия ден до 18 часа на следващия ден, с преспиване, като детето бъде взимано от бащата по местоживеенето на майката А. Е. И., с адрес в [населено място], обл. В., съответно - връщано по местоживеенето ѝ. Въззивното решение се обжалва и в частта за отменяне на решение № 242 от 20 юни 2019 г., постановено по гр.д. № 2644/2018 г. по описа на районния съд в гр. Видин, в частта, с която е постановено бащата да има право да взима детето при себе си през първите пет дни от пролетната ваканция, определена от министерството на образованието и науката, като детето бъде взимано от бащата по местоживеенето на майката, съответно - връщано по местоживеенето ѝ, както и в частта, с която е постановено, че бащата има право на комуникация с детето чрез връзка по „скайп“, „вайбър“ или мобилен телефон всеки понеделник, сряда и събота, когато детето не е при него, за времето от 18 часа до 19 часа, за което майката А. Е. И. следва да оказва съдействие на малолетния и на другия родител. В касационната жалба се заявяват всички основания за неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че в противоречие със задължителната съдебна практика въззивният съд не е отчел всички относими към конкретния случай обстоятелства, а именно: че бащата живее в населено място (с. Б., област П.), отдалечено на 360 км. от местоживеенето на майката и детето (с. И., област В.); че изпълнението на първоначално определения с решение № 39 от 19 юли 2016 г., постановено по гр.д. № 141/2016 г. по описа на районния съд в гр. Кула, режим налични отношения между бащата и детето било възпрепятствано от майката; че по сигнали на бащата са били образувани преписки пред районното управление на МВР гр. Видин във връзка с осуетяване изпълнението на режима от страна на А. И.; че липсва комуникация между родителите и бащата е научил за здравословните проблеми на сина си едва от отговора на исковата молба в настоящото производство; че съгласно изготвения доклад на дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] личният лекар на детето е заявил, че то е клинично здраво; че според представения по делото социален доклад на дирекция „Социално подпомагане“ – Р. бащата разполага с отлични битови условия за по-продължителен престой на детето и може да разчита на помощ от семейството си; че липсват данни здравословното състояние на детето да налага ограничение на режима на лични отношения между него и бащата. Изложени са оплаквания във връзка с обсъждането на свидетелските показания по делото, както и че първоначално определения с решението на районния съд в гр. Кула режим на лични отношения бил ирационален и не давал възможност за поддържане на емоционална връзка между детето и родителя, който не упражнява родителските права, която връзка е от изключителна важност с оглед интереса на детето. Поддържа се, че липсата на подробно описание на дните за контакти, включително и за летния период, в първоначално определения режим води до осуетяване на неговото изпълнение и до възможност за злоупотреба от страна на майката, която не желае да съдейства за осъществяване на контакт между бащата и детето. Необоснован бил изводът, че искането на ищеца за предоставяне на възможност за контакт с детето по телефон или чрез мобилно приложение за дистанционна комуникация било неприемливо, ограничаващо времето на майката и трудно изпълнимо, предвид ангажиментите ѝ. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответницата А. Е. И., с адрес в [населено място], област В., представлявана от адв. Л. С., в отговор на касационната жалба излага доводите си за липсата на основание за допускане на касационното обжалване и за правилността на обжалваното въззивно решение. Във въззивното решение е прието за установено, че с решение № 39 от 19 юли 2016 г., постановено по гр.д. № 141/2016 г. по описа на районния съд в гр Кула, бракът между страните е прекратен, като родителските права по отношение на детето М. са предоставени за упражняване от майката А. И., определен е режим на лични контакти между детето и бащата З. К., като последният е осъден да заплаща и месечна издръжка. Установено е, че след развода детето живее при майка си в [населено място], област В.; че то страда от бронхиална астма и е необходима ежедневна терапия с „П.“ и „С.“, а при нужда – „Вентолин“ и „Ериус“. От изготвения по делото социален доклад от дирекция “Социално подпомагане“ – гр. Видин е установено, че детето се отглежда от майката, подпомагана в грижите от родителите си; че то посещава детска градина в [населено място]; че битовите условия в дома на майката са много добри и детето е в добро физическо и емоционално състояние. Установено е, че на 02.02.2019 г., по повод на конфликт между страните във връзка с осъществяване на режима на лични отношения, е образувана преписка вх. № 178600-1863/2019 г. по описа на районното управление на МВР в гр. Видин. Според свидетелските показания на С. К. (майка на ищеца) контактите с детето са се осъществявали много трудно, винаги в присъствието на майката, която не е позволявала пълноценен контакт между баща и син. На бащата не е била предоставяна възможност да осъществява връзка с детето под претекст, че то е болно, но без да се уточнява от какво. Едва с отговора на исковата молба тя и синът ѝ разбрали за здравословните проблеми на М.. По делото са изслушани и показанията на К. И. (майка на ответницата), според които откакто детето живее в [населено място] бащата е идвал да го види единадесет пъти, като не му е отказван контакт, но К. не се съобразявал със здравословния проблем на детето и не взимал приготвените от майката вещи, включително инхалатор и лекарства. Свидетелят И. Б. (близък с родителите на майката) сочи, че е присъствал няколко пъти на срещите между бащата и детето, на които са присъствали ответницата и майката на ищеца, която е била конфликтна, като скандали между родителите на детето не е имало. При тези данни въззивният съд приема, че в съответствие с интересите на детето и спецификите на конкретния случай районният съд правилно е уважил искането на бащата за разширяване на режима на лични контакти между него и детето с оглед поддържане на емоционална и родителско-възпитателска връзка, но исканият от бащата режим е твърде неудобен и натоварващ за детето, предвид необходимостта от пътуване между двете населени места, в които живеят родителите. Посочено е, че исканият режим не е съобразен с възрастта на детето, здравословното му състояние и обстоятелството, че посещава детска градина. Не било удачно режимът на лични контакти между родител и дете да се определя прекалено детайлно и почасово, а следвало да бъде определен така, че да може да бъде съобразен с непредвидени ситуации, отнасящи се до възможности, здравословно състояние и желание на самото дете как да прекара почивните си дни, рождените си дни и ваканциите. Във връзка с искането на бащата режимът на лични контакти по време на коледните и великденските празници да бъде определен по предложения в исковата молба начин (всяка нечетна година по седем дни на коледните празници от 10 часа на 23 декември до 17 часа на 30 декември; всяка четна година по пет дни на новогодишните празници от 10 часа на 29 декември до 17 часа на 3 януари; за великденските празници по три дни, като през четните години детето бъде при бащата от 10 часа на Велики петък до 17 часа на В. събота, а през нечетните години – от 10 часа на неделя на Възкресение Христово до 17 часа на понеделника след неделя на Възкресение Христово), въззивният съд е посочил, че определеният от районния съд режим (през един от празниците Коледа или Великден годишно, за два дни, от 9.00 часа на първия ден до 18 часа на следващия ден, с преспиване) е най-удобен и приемлив както за детето, така и за родителите. Определеният режим на лични контакти през пролетната ваканция също е приет за неподходящ с оглед нуждите, интересите и желанията на детето, поради което първоинстанционното решение е отменено и в тази част. По отношение на режима за контакти по „скайп“, „вайбър“ или мобилен телефон и вмененото на майката задължение за съдействие, въззивният съд сочи, че в съвременния свят контакт по скайп не се нуждае от такова точно и определено по график осъществяване и при добра воля от страна на родителите и детето може да бъде осъществен в удобно за тях време, а едно такова задължение за съдействие е неприемливо и ограничаващо времето и задълженията на майката, а вероятно и трудно изпълнимо предвид ангажиментите ѝ. Касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилите изхода на спора въпроси относно критериите, които следва да бъдат взети предвид в производството за изменение мерките относно упражняването на родителските права, и относно задължението на въззивния съд служебно да следи за интереса на детето, за да се извърши проверка на твърдението на касатора, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВС и ВКС, изразена в ППВС № 1/1974 г., т. 1 на ТР 1/2013 г., ОСГТК, както и решение № 218 по гр.д. № 763/2019 г., III г.о., решение № 217 по гр.д. № 6851/2014 г., IV г.о., решение № 26 по гр. д. № 598/2009 г., IV г. о., решение № 291 по гр. д. № 115/2012 г., III г. о. След отговора на тези въпроси по съществото на спора касационният съд ще изложи и своите изводи нарушено ли е задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля. За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 15,00 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,