Определение № 167 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4137/2020 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № І-230/16.09.2020 г. и решение № 260269/28.10.2020 г. по чл. 247 ГПК, постановени по в. гр. д. № 1481/2020 г., Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, потвърдил решение № 593/13.02.2020 г. по гр. д. № 1860/2018 г. на Бургаския районен съд, с което В. Й. Д. и С. Д. Д. са осъдени:

• да възстановят съборените преградни стени, обособяващи собственото на Г. Д. К. и М. Х. К. избено помещение с площ от 4 кв. м., находящо се в сутеренния етаж на сградата в [населено място], [улица], и прилежащо към притежавания от К. самостоятелен обект с идентификатор ............ по кадастралната карта на [населено място], при посочени граници, като местонахождението му е конкретизирано на скицата на л. 206 от първоинстанционното дело;

• да предадат владението на същото избено помещение на Г. Д. К. и М. Х. К.;

• да предадат на Г. Д. К. и М. Х. К. ключ от помещението пералня, находящо се в североизточната част от сутеренния етаж на сграда в [населено място], [улица], с площ от 9.06 кв. м., като местонахождението му е конкретизирано на скицата на л. 206 от първоинстанционното дело.

Касационна жалба срещу въззивното решение са подали ответниците по исковете В. Й. Д. и С. Д. Д., които се позовават на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.

От ответниците по касация Г. Д. К. и М. Х. К. - ищци по делото, е получен писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

По делото е установено, че на основание покупко-продажба от 1949 г., наследство, дарение, както и делба по време на брака между ищците с парично уравнение дела на другия съделител, ищците се легитимират за собственици на самостоятелен апартамент в сграда с прилежащото му избено помещение. В н. а. № ..../11.07.1949 г., с който наследодателите на ищеца Г. К. са закупили този обект, той е описан като партерен апартамент, заедно с 1/3 ид. ч. от застроено и незастроено дворно място; избено помещение при граници: проход откъм двора, н-ци архитект С. С., портиерската стая и салона; 1/3 ид. ч. от избения салон, от портиерската стая и от пералнята; таванско помещение с посочени граници; 1/3 ид. ч. от таванския салон и от сушилнята; съответните стълбище и други общи части, предвидени в Закона за етажната собственост /отм./.

Ответниците извеждат правото си на собственост на основание покупко-продажби, първата от които е от 1966 г., давност и наследство, на жилище в същата сграда. В н. а. № .........../1966 г. то е описано като жилище в сутеренния етаж на сградата, състоящо се от стая с южно изложение, разположена в югозападния ъгъл на сградата и с площ от 28 кв. м., кухня с площ от 12 кв. м. и северно изложение, разположена в северозападния ъгъл на сградата, килер под стълбището за сутерена, 1/3 ид. ч. от пералнята в сутерена и от салона в сутерена, както и тоалетна в сутерена. С н. а. № ..../28.09.2009 г. ответникът В. Д. закупил, по време на брака си с ответницата С. Д., от К. А. Б. самостоятелен обект в същата сграда, както и 1/3 ид. ч. от пералня в сутерена на жилищната сграда.

Според твърденията на ищците ответниците са съборили преградните стени, обособяващи избата на ищците и са зазидали вратата към това помещение, при което то е приобщено към имот на ответниците в сутеренния етаж на сградата; отнет им е достъпа до пералнята.

Въззивният съд приел, че показанията на свидетелите Р. Т. /собственица на апартамент в сградата и на изба в сутерена/ и С. С. категорично са установили, че избата на ищците е съществувала до момента, в който ответниците са извършили преустройство на собствени обекти, находящи се в сутерена, като вещите на ищците били изнесени от помещението, а вратата му - зазидана; ответникът Д. заключил и вратата към пералното помещение и не допускал останалите собственици.

Поделото е представен архитектурен проект, одобрен на 11.04.1933 г., касаещ избата и основите на сградата.

В първоинстанционното производство е допусната комплексна техническа експертиза, вещите лица по която арх. Я. и инж. К. са направили подробно архитектурно заснемане на избения етаж, като индивидуализацията на спорната изба, защрихована в жълто, е дадена на л. 206.

Експертизата е оспорена от ответниците, поради което районният съд е назначил повторна комплексна експертиза с вещи лица арх. А. и инж. Ч.. Те са посочили, че в общината, освен цитирания чертеж, не са налични останалите чертежи от проекта, които се предполага да съдържат разпределенията /плановете на двата жилищни етажа, таванския етаж, плана на покрива и фасадите/, както и последващи одобрени преустройства на сградата по отношение нейните контури, съдържание, размери и площи, включващи и промяна на предназначението на помещенията в полуподземния етаж /сутерен/. Установено е, че сградата, която се състои от полуподземен етаж, партерен етаж, два жилищни етажа, и тавански етаж, не е построена съгласно архитектурния проект от 1933 г.- съществуващите към настоящия момент помещения не съответстват по местоположение, размери и площ на проекта; в изследвания план от 1933 г. помещенията не са именувани и не е описано функционалното им предназначение, т. е. в този проект не е отразено както процесното избено помещение, така и жилището на ответниците в сутерена; застроената площ на сградата е по-голяма от площта, която е следвало да има съгласно проекта. Според експертите закупеното с н. а. № ..../11.07.1949 г. жилище и избено помещение с граници: проход, наследници на арх. С., портиерска стая, стая и салон, тъй като не е записано на кой етаж се намира портиерската стая, може да се приеме по подразбиране, че тя е в избения етаж, след като е посочена като граница на избеното помещение заедно с другите помещения и салон. Освен това от описанието на избеното помещение с посочените в нотариалните актове граници и разликата в площите на помещението кухня преди и след ремонта може да се направи извод, че избеното помещение е съществувало между стая с площ от 28 кв. м. и кухня с площ от 12 кв. м. З аключението на вещите лица от повторната експертиза е, че може да се приеме, че извършеният от ответниците ремонт в сутеренния етаж засяга посоченото с конкретни граници избено помещение по н. а. № ..../1949 г., като предполагаемото местоположение е определено по посочените граници, от извършения оглед и по изчисленията на полезните площи; предвид разликата в сумата от площите на двете помещения с положена топлоизолация /кухня от 12 кв. м. и стая от 28 кв. м./ и по заснемане и изчисления може да се предположи, че площта на избеното помещение е приобщена към жилището на ответниците. Съдът посочил, че до такава констатация е достигнала и първоначалната експертиза, с която са изследвани и анализирани освен нотариалните актове на страните за определяне по посочените в тях граници на местоположението на обектите в сутеренния етаж, свидетелските показания по делото, така и конструктивното становище на проектанта, въз основа на което ответниците са извършили ремонта в сутеренния етаж. В заключението е посочено, че ремонтът се състои в премахване на замонолитващ бетон над ликвидиран зид с дебелина 12 см в едно от помещенията; ликвидираният зид и замонолитващият бетон не са отразени в проектната документация; между двете помещения има съществуващ зид с дебелина 25 см, който по първоначалния проект е с дебелина 12 см; желанието на възложителя е да се отвори врата с размери 80/200. От тези констатации вещите лица намират, че може да се направи извод, че между помещението кухня с изложение север /т. н. портиерно/ и стаята с южно изложение е имало помещение между ликвидирания зид с дебелина 12 см и съществуващия зид с дебелина 25 см. В съдебното заседание на 28.03.2019 г. на първоинстанционния съд вещото лице арх. Я. е заявил, че по конструктивно становище има две помещения северно и южно. Вещите лица са категорични, че преустройството се прави в помещението, което е посочено като кухня на скица-приложение № 2 на л. 206, на която това помещение е оцветено в жълто; няма друго място, където може да е направено това преустройство; другите обекти - в североизточната част, нямат преустройства. В посоченото по-горе заседание вещото лице арх. Я. е допълнил, че по архитектурния проект от 1933 г. въобще не фигурира портиерска стая; впоследствие тази стая се появява в нотариалния акт и според него това е въпросната кухня; по нотариален акт тази кухня фигурира, но по поректа я няма.

Въззивният съд посочил, че този извод на вещото лице кореспондира на показанията на св. Т., дадени в съдебното заседание на 21.12.2015 г., че в сутерена вдясно, като се слезе по стълбището, имало т. н. портиерна, след това имало още едно помещение, което било на К., а след него - едно голямо помещение от 28 кв. м., в което живеела В. О., а впоследствие и Д. Я., майката на ответника Д..

Въз основа заключенията на първоначалната и повторна технически експертизи, преценени и анализирани с оглед всички писмени доказателства и показанията на свидетелите, въззивният съд формирал извода, че ищците са собственици на процесната изба като първа предпоставка за уважаване на негаторния иск. При реконструкцията на помещения на ответниците в сутеренния етаж избата е била приобщена към тези помещения, по-конкретно към кухнята от 12 кв. м., разположена в северозападния ъгъл на сградата и наричана още портиерна, като ответниците разрушили ограждащата я стена към кухнята и направили отвор на зида с дебелина 25 см, който отделял избата от стаята на ответниците с площ от 28 кв. м., находяща се в югозападния ъгъл на сградата. Съобразно стандартния размер на топлоизолация, шпакловка и латекс от 7 см и площта по нотариалния акт, полезната площ на избеното помещение е 4 кв. м. Оттук съдът заключил, че върху процесния имот ответниците са осъществили неоснователно въздействие, в резултат на което за собствениците са създадени пречки за неговото използване като втора предпоставка на негаторния иск. Оплакването на ответниците, че така се нарушава функционалната връзка между кухнята и стаята в жилището им в сутерена, въззивният съд приел за ирелевантно, тъй като такава връзка не е съществувала преди преустройството през 2012-2013 г.- събраните писмени и гласни доказателства сочат, че между двете стаи в западната част на сградата е било разположено избеното помещение на ищците, затова с възстановяването на съществуващото преди преустройството положение не се накърняват неоснователно правата на ответниците, нито се нарушава разпоредбата на чл. 108 и чл. 112 от Наредба № 7/2003 г., раздел ІІІ-ти „Жилища“. За несъстоятелни въззивният съд приел и доводите на ответниците за нищожност на нотариалните актове на ищците от 1985, 1992 г. и 2015 г. поради липса на предмет. Предвидените в ГПК случаи на нищожност на нотариален акт са единствено изброените в чл. 576 /чл. 472 ГПК - отм./ предпоставки, за което няма твърдения, нито доказателства по делото.

По спора за правото на собственост на пералното помещение, което е обща част по предназначение за етажната собственост, въззивният съд приел, че както ответниците, така и ищците притежават по 1/3 ид. ч. Според показанията на св. Т. това помещение е заключено, като вратата му била сменена от ответника Д. и така той не допускал останалите собственици. Въззивният съд приел, че в качеството си на съсобственици на общата вещ с неправомерните си действия ответниците напълно са лишили ищците да се ползват от нея, като тези действия са без правно основание, тъй като ответниците не са изключителни собственици на вещта.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в касационната жалба са поставени въпросите:

1. Когато е предявен иск за защита на реална част от недвижим имот, дължи ли се индивидуализация чрез посочване на реалните граници и площта както на целия имот, така и на спорната реална част, която се включва в този по-голям имот - по този въпрос се поддържа, че въззивното решение противоречи на решение № 201/08.11.2016 г. по гр. д. № 2212/2016 г. на ВКС, І-во г. о., като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; същевременно се поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като ищците са посочили границите на реалната част - избеното помещение, което претендират, но не са посочили границите и площта на по-големия имот, в който е включено претендираното избено помещение, т. е. жилището на ответниците.

С посоченото от касаторите решение е прието, че при иск за защита на реална част от поземлен имот се дължи индивидуализация както на целия недвижим имот, така и на спорната реална част, като трябва да се посочи точно кое място от имота тя заема чрез описване на границите и площта ѝ; този извод следва от обстоятелството, че частта се обособява от цялото по границите си, от което произтича и думата отграничава. В разглеждания случай предмет на исковете за защита на собствеността е избено помещение, поради което разрешението за индивидуализацията на реална част от поземлен имот не е изцяло приложимо. В исковата молба спорното помещение е индивидуализирано чрез описване на границите и площта му, както и на точното му местоположение - посочено е, че се намира между две от помещенията на собственото на ответниците по иска жилище, които са подробно описани. С това помещението, предмет на искова защита, е било надлежно индивидуализирано в съответствие с приложимата към настоящия случай част от цитираната съдебна практика. Същевременно съобразно твърденията на ищците, че избата не е част от жилището на ответниците, а неоснователно е приобщена към него, не е била необходима индивидуализация на последното, различна от тази, с която жилището е описано в нотариалния акт за придобиването му от наследодателката на ответника Д., което е и сторено в исковата молба. Ето защо не се разкрива процесът да е образуван по нередовна искова молба и постановеното по него решение да е недопустимо, както твърдят касаторите.

2. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и да направи съвкупна преценка на представените по делото доказателства - според касаторите въззивното решение е постановено в противоречие с т.т. 2 и 3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 68/24.04.2013 г. по т. д. № 78/2012 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., решение № 94/28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, ІV-то г. о., и решение № 8/19.06.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г. на ВКС, ІІ-ро т. о.

По така поставения въпрос касаторите твърдят в изложението, че въззивният съд не е обсъдил наведените във въззивната жалба оплаквания, а именно:

• оплакването за несъставомерност на твърдението на ищците, че стаята с квадратура 28 кв. м. от жилището на ответниците включвала портиерската стая, която е обща част по чл. 38 ЗС, възприето от въззивния съд, предвид уредбата в Закона за благоустройството на населените места от 1941 г. /отм., но действал по време на изповядването на н. а. № ..../1949 г./, че портиерската стая може да бъде само в партера на жилищната сграда до входа, а не в избата на жилищната сграда;

• оплакването, че в описателната част на н. а. № ........../1949 г. /с който единствено ищците се легитимират като собственици по правоприемство, като граници на претендираната изба са посочени: проход откъм двора, наследници на арх. С., портиерска стая и салон/ при посочване на документите, легитимиращи собствеността, са посочени три нотариални акта: №.../1929 г., № .../1933 г. и № .../1934 г., които обаче касаят само дворното място, върху което е построена жилищната сграда, а тя е построена съгласно одобрен архитектурен проект, по който претендираното избено помещение с твърдените граници и площ не съществува;

• оплакването, че е недопустимо със съдебно решение да се създава, обособява вещ, както и че съдът може да обособява нови вещи само при изискванията на чл. 201-204 ЗУТ в делбеното производство, при иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 7, ал. 3 и 4 ЗСПЗЗ, както е прието в решение № 408/28.05.2010 г. по гр. д. № 52/2009 г. на ВКС, I-во г. о.

Не се установява противоречие със съдебната практика, според която въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да да се произнесе по спорния предмет по делото, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, подкрепящи защитните тези на страните, и изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството.

Изрично място в мотивите към обжалваното решение е намерила констатацията на повторната комплексна експертиза, че в изследвания план от 1933 г. не е отразено избеното помещение на ищците. Тя обаче сама по себе си не може да обоснове извод, че ищците не са придобили такова помещение - обратното се установява както от описанието му в н. а. № ......../1949 г., така и от гласните доказателства и констатациите на експертизите за извършен ремонт в помещения от жилището на ответниците, при който това помещение е засегнато.

Обстоятелството, че съгласно чл. 210, ал. 1 от Закона за благоустройството на населените места от 1941 г. /отм./ жилището за вратаря /или портиерската стая/ следва да е в партера на сградата, не може да промени съществуващото на място фактическо положение, според което жилището на ответниците, както и избата на ищците, приобщена към кухнята с площ от 12 кв. м., наричана още портиерна, са разположени в полуподземния етаж, а не на партерния етаж, на който е жилището на ищците.

О плакването, че е недопустимо със съдебно решение да се създава, обособява вещ, касаторите обосновават с позоваване на решение № 408/28.05.2010 г. по гр. д. № 52/2009 г. на ВКС, I-во г. о., според което съдът може да обособява нови вещи само в делбено производство при спазване на изискванията на чл. 201-204 ЗУТ, чл. 7, ал. 3 и 4 ЗСПЗЗ и чл. 54, ал. 3 ЗКИР, но не и при разрешаване на спорове за собственост; поради това за недопустимо е прието решение, с което съдът е присъдил в производство по чл. 108 ЗС вещ, която се обособява със заключението на вещото лице по делото, след като е установено, че зимнични помещения с площ от 32.30 кв. м., каквито са описани в диспозитива на решението, не съществуват реално, а са необособена част от едно по-голямо помещение с площ от 82.40 кв. м. Настоящият случай не е такъв, защото става въпрос за възстановяване на съществуваща, а не за обособяване на нова вещ - по делото е установено, че избеното помещение е съществувало преди да бъде приобщено към жилището на ответниците в резултат от извършен от тях ремонт. Ето защо не може да се приеме, че с уважаването на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС и осъждането на ответниците да възстановят съборените преградни стени, обособяващи прилежащото към жилището на ищците избено помещение, съдът, в противоречие със съдебната практика, е създал /обособил/ нова вещ.

Не се установява противоречие със съдебната практика по приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК и по изложените в касационната жалба твърдения, че въззивният съд не е обсъдил:

• приетото от вещите лица и по двете експертизи, че не могат да отговарят дали процесното избено помещение попада в жилището на ответниците;

• решението по гр. д. № 2584/2007 г. на Бургаския районен съд, в което, позовавайки се на приетата тройна техническа експертиза, съдът приел, че втори санитарен възел не може да се изгради в партерния апартамент, защото ще попадне над кухнята в намиращото се под делбения имот жилище в разрез със строителните правила и норми;

• твърди се противоречие с ТР № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, тъй като ищците не могат да се легитимират за собственици на избеното помещение поради невъзможен предмет - начална невъзможност на предмета на сделката от 1949 г. относно избеното помещение, което липсва към момента на закупуването през 1949 г.; при липса на доказана собственост и на идентичност претенцията по чл. 109, ал. 1 ЗС относно избата е недопустима, тъй като липсва правен интерес от предявяването на иска като вещен;

• не са обсъдени показанията на св. Т., дадени в заседанието на 18.10.2018 г., че избата съществува от 1959 г.;

• не са обсъдени наведените във въззивната жалба доводи и възражения на касаторите, че ищците нямат собственост в пералното помещение и то е собственост на касаторите; не са обсъдени н. а. № ........./2009 г., от който е видно, че касаторите са собственици на 2/3 ид. ч. от това помещение, както и противоречията в отговорите на вещите лица А. и Ч. на въпрос № 2.5; не става ясно от кои нотариални актове въззивният съд приема, че ищците са собственици на 1/3 ид. ч. от това помещение като обща част на сградата.

Първото оплакване се основава на интерпретацията, която касаторите правят на приетите по делото заключения на двете технически експертизи, че вещите лица не могат да отговарят дали процесното избено помещение попада в жилището на ответниците. Тази интерпретация не съответства на действителното становище на експертите, което е обсъдено подборно в мотивите към обжалваното решение, и което следва да се цени не самостоятелно, а в съвкупност както с писмените, така и с гласните доказателства, от които категорично се установяват местонахождението на това помещение, неговата принадлежност към патримониума на ищците и приобщаването му към жилището на ответниците.

Съдебната практика приема, че според принципа на непосредственост при разглеждането на делото, прогласен в разпоредбата на чл. 11 ГПК, съдът не може да се позовава на доказателства, които не са събрани в хода на производството по висящия спор; както заявяването на исканията, твърденията, възраженията и доводите на страните, така и събирането на доказателствата трябва да се извършват пред и от оня съд, който ще решава делото /решение № 66/12.03.2015 г. по гр. д. № 5839/2014 г. на ВКС, IV-то г. о./. Съобразно с тази съдебна практика, застъпвана трайно и последователно от ВС и ВКС, следва да се приеме, че съдът в настоящото производство не може да обсъди и да постави в основата на своето решение констатации на техническа експертиза, приета по друго дело /гр. д. № 2584/2007 г. на Бургаския районен съд/.

Твърдението за противоречие на въззивното решение с ТР № 3/2014 г. от 28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС следва да се свърже с тезата на касаторите, че ищците не могат да се легитимират за собственици на изба, тъй като в н. а. № .............../1949 г. било описано „избено помещение“, както и с твърдението им, че това помещение влиза в площта, продадена с н. а. № ............./1966 г. на В. О. Я. - праводателка на Д. Я. Е. /В./ - наследодателка на ответника Д.. Така изложените твърдения не могат да се свържат с предмета на посочения тълкувателен акт, който е постановен по въпроса: нищожен ли е договорът за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД - поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания. Ето защо този тълкувателен акт е неотносим към хипотезата, пред която страните по настоящото дело са изправени, и не е следвало да бъде съобразяван от въззивния съд при разрешаването на възникналия правен спор. Другата теза на касаторите е, че при липса на доказана собственост и на идентичност претенцията по чл. 109, ал. 1 ЗС относно избата е недопустима, тъй като липсва правен интерес от предявяването на иска като вещен. Тя е свързана не с допустимостта на иска и на постановеното по него решение, а с основателността на претенцията, а това означава - и с правилността на въззивното решение, която обаче не е предмет на производството по допускане на касационното обжалване по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Показанията на св. Т., дадени в заседанието на 18.10.2018 г., са възприети от въззивния съд в точния им смисъл и обосновано са съобразени при постановяване на обжалваното решение. Касаторите интерпретират неправилно частта от показанията, че избата съществува от 1959 г. Видно от съдебния протокол, свидетелката не е заявила, че избата е създадена /обособена/ като помещение през 1959 г., а, че я знае от посочената година и това е напълно обяснимо предвид данните при снемането на самоличността на свидетелката, която е родена през 1950 г.

По спора относно пералното помещение въззивният съд е обосновал извода си, че ищците са собственици на 1/3 ид. ч. от това помещение /като обща част на сградата/, позовавайки се на представените от тях нотариални актове, които изрично са посочени: н. а. № ........../1949 г., н. а. № ........./1985 г. и н. а. № ........./1992 г., както и на влязлото в сила решение за делба по гр. д. № 2584/2007 г. на Бургаския районен съд. Действително, правата на ответниците са определени на 1/3 ид. ч., вместо на 2/3 ид. ч., имайки предвид сключения с н. а. № ............/28.09.2009 г., с който В. Д. закупил от К. А. Б. самостоятелен обект в сградата и 1/3 ид. ч. от пералнята в сутеренния етаж. Това обаче не променя правния извод, че ищците, като носители на правото на собственост върху иделна част от това помещение, разполагат с процесуалното средство за защита на правото си, каквото в случая се явява предявеният от тях негаторен иск. Що се отнася до твърдението, че не са обсъдени противоречията в отговорите на вещите лица арх. А. и инж. Ч. на въпрос № 2.5, касаторите не посочват в какво се изразяват те, а и не се констатират такива както в писмения текст на заключението, така и при устното му излагане в съдебното заседание на 13.01.2020 г.

В обобщение - не се установява наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 840 лева по договор за правна защита и съдействие сер. БС, № [ЕГН]/05.11.2020 г. в размер на 840 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.