Определение № 677 от 13.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1518/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД, със седалище в град Варна, чрез процесуалния представител адвокат А. М., против въззивно решение № 146 от 28.02.2019 г. по в.гр.д. № 51/ 2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 1512 от 02.12.2019 г. по гр.д. № 2725/2019 г. на Великотърновски районен съд за признаване за установено по отношение на „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД, че ОУ „Васил Левски“, с.Леденик, не му дължи сума в размер на 23 716,28 лв., начислена по издадена фактура № [ЕГН] от 30.07.2019 г. за доставка на електрическа енергия за обект с адрес на потребление с.Леденик, Велико Търново. Касаторът счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В представеното към касационната жалба изложение, като се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът поставя следния въпрос: „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“ Счита, че по този въпрос въззивният съд е постановил решението си в противоречие с решение по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о. и решение по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. Позовава се и на основанието за допускане на касационно обжалване по 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответника ОУ „Васил Левски“, с.Леденик, чрез процесуалния му представител адв. Н. И., в който се излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, по същество – за неоснователност на касационната жалба и се претендират направените пред касационната инстанция разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, взе предвид следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел за безспорно в отношенията между страните, че те са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ОУ „Васил Левски“ е потребител на „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД („краен клиент“ съгласно дефиницията, дадена в пар. 1, т. 27г ДР на ЗЕ) за обект, находящ се в [населено място]. Не е спорно също, че ответникът е начислил процесната сума, въз основа на коригирана сметка за електрическа енергия за периода от 02.02.2018 г. до 01.02.2019 г., за която е издадена фактура № [ЕГН]/30.07.2019 г. на „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД, като в отговора на исковата молба и въззивната жалба се поддържа, че това е реално доставена и потребена електроенергия за посочения период. Прието е, че в конкретния случай ответникът трябва в условията пълно и главно доказване да установи, че между него и насрещната страна е налице валидна облигационна връзка, че той е изпълнил своето задължение точно и с грижата на добрия търговец – че е доставил, а ОУ „Васил Левски“, с.Леденик, е потребил количеството електроенергия, левово остойностена в процесната фактура или е приложил легално установен начин за начисляване/коригиране на оспорената сума в унисон с поддържаното становище, че е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, както и че начисленото до датата на исковата молба спорно вземане е възникнало и съществува най-малко в отричания от ищеца размер. Това произтича пряко от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока (арг. чл. 183 ЗЗД). Решаващите изводи на въззивния съд са, че ответникът, който носи доказателствена тежест, не е успял да установи пълно, че данните в регистър 15.8.4. на електромера представляват количество електроенергия, което е реално доставено, респективно потребено от абоната. Вещото лице е посочило, че не би могло да се установи причината и периода, в който е натрупана, а към датата на монтиране на СТИ тези показатели не са записани. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 146 от 28.02.2019 г. по в.гр.д. № 51/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. Поставеният въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд и не е от значение за изхода на делото. Това е така, тъй като въззивният съд е приел, че по делото не е доказано, че данните в регистър 15.8.4. на електромера представляват количество електроенергия, което е реално доставено, респективно потребено от абоната. Така поставен от касатора въпросът би бил обуславящ само при положение, че въззивният съд е приел, че посочените обстоятелства са доказани. По отношение на твърденията за противоречие между обжалваното решение и посочената от касатора практика на ВКС, настоящият състав намира, че същите са неоснователни. В решението по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о. също се приема, че при неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване от потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. В случая въззивният съд е приел, че такова доказване не е проведено. Следователно не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението на въззивния съд не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответника по касация ОУ „Васил Левски“, с.Леденик. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списъка по чл. 80 ГПК, същите са в размер от 1240,00 лв. Действителното им извършване е доказано с приложената по делото вносна бележка. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение