Определение № 691 от 11.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2124/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца „Еърхелп Германия ГМБХ“ срещу въззивно определение на Софийски градски съд. Ответникът „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ не изразява становище. При извършената проверка съдът намери жалбата за недопустима. Исковото производство е образувано по реда на чл. 624 ГПК вр. Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес по предявен от жалбоподателя иск за заплащане на сумата 400 евро, заедно със законна лихва, представляваща цедирано на жалбоподателя от трето лице вземане за обезщетение за закъснял полет по договор за въздушен превоз на пътници. С определение от 16.01.2025 г. първоинстанционният съд е прекратил производството, като е приел, че не е налице международна компетентност на българските съдилища. С обжалваното определение от 06.07.2025 г. въззивният съд е потвърдил определението на първата инстанция. Разпоредбата на чл. 28 КМЧП, предвиждаща въззивно и касационно обжалване на определенията относно международната компетентност на българския съд, не изключва приложението на общите норми на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване на въззивните актове, в какъвто смисъл е установената трайна практика на ВКС (напр. ч. гр. д. № 1107/2018 г., IV г. о., ч. гр. д. № 367/2025 г., III г. о., и цитираното там). В разглеждания случай цената на иска е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация от 2556,46 евро, поради което и съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. С тези мотиви съдът