Определение № 9030 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8528/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. С. С., чрез процесуалния му представител адв. А. Богоева, против определение № 2041/07.05.2026 г., постановено по адм. дело № 498/2026 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение на председателския съвет към Общински съвет – Сандански по предложение вх. № 225/11.03.2026 г. на кмета на Община Сандански, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се поддържа неправилност на обжалваното определение по съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспореното решение не представлява административен акт. Твърди се, че председателският съвет е излязъл извън рамките на предоставените му правомощия, като не е допуснал до разглеждане предложението на кмета на община Сандански с вх. № 225/11.03.2026 г., направено по реда на чл. 45ж ППЗСПЗЗ, с което фактически е препятствал произнасянето на Общинския съвет – Сандански. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Общински съвет – Сандански, чрез процесуалния си представител, оспорва частната жалба и поддържа правилност на обжалваното определение. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административният съд – Благоевград е приел, че оспореното от жалбоподателя решение на председателския съвет към Общинския съвет – Сандански няма характеристиките на индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно оспорване по реда на АПК. Изложени са съображения, че председателският съвет е помощен и съвещателен орган към Общинския съвет, чиито функции са регламентирани в правилника за организацията и дейността на общинския съвет, поради което действията му по подготовката на дневния ред имат вътрешноорганизационен и подготвителен характер. Този извод е правилен. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет – Сандански председателят на Общинския съвет се подпомага от председателски съвет, а съгласно ал. 2, т. 2 от същата разпоредба председателският съвет разработва и приема проект за дневен ред на редовните заседания на Общинския съвет. От посочената нормативна уредба следва, че председателският съвет не е самостоятелен орган на местното самоуправление и не разполага с предоставена от закона компетентност да се произнася с властнически актове по въпросите от компетентността на Общинския съвет. Неговите функции са спомагателни и са свързани с организацията и подготовката на работата на колективния орган. В този смисъл е и даденото от Върховния административен съд разрешение по решение № 10115/10.11.2022 г. по адм. дело № 4388/2022 г., в което е разгледан характерът на председателския съвет към Общинския съвет – Сандански и са очертани спомагателният характер на функциите му и недопустимостта чрез тях да бъдат изземвани правомощия, предоставени на Общинския съвет. Обстоятелството, че председателският съвет е приел предложението на кмета на община Сандански да не бъде включено в проекта за дневен ред, само по себе си не придава на това вътрешноорганизационно действие характер на индивидуален административен акт. Действително, от изложеното в жалбата и частната жалба следва, че жалбоподателят поддържа наличие на нарушение на процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ и твърди, че с действията си председателският съвет е препятствал разглеждането на предложението от Общинския съвет. Тези твърдения обаче не обуславят извод, че оспореното действие представлява самостоятелно властническо волеизявление, с което председателският съвет се е произнесъл по правата и законните интереси на жалбоподателя. Отделно от това, релевантната за случая нормативна уредба разграничава организационните действия по подготовката на заседанието на Общинския съвет от произнасянето на самия общински съвет по въпроса, внесен за разглеждане. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ след представяне на мотивираното искане от общинската служба по земеделие кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който съгласно ал. 2 се произнася с решение на първото си заседание след постъпването ѝ. Следователно нормативно определен субект на произнасянето е Общинският съвет, а не неговият председателски съвет. Именно в това се състои и същественото разграничение в настоящия случай. Ако се поддържа, че по внесената преписка не е извършено действие, което Общинският съвет е бил длъжен да извърши пряко по силата на нормативен акт, предмет на защита би било твърдяното бездействие на компетентния административен орган, а не вътрешноорганизационното действие на негов помощен орган. При наличие на предпоставките за това, такава защита може да бъде търсена по реда на чл. 256 АПК, доколкото се касае за конкретно фактическо действие, чието извършване следва пряко от нормативен акт. Разпоредбата на чл. 256, ал. 1 АПК предвижда възможност бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, да бъде оспорено безсрочно, а съгласно ал.3 съдът осъжда административния орган да извърши действието или отхвърля искането. В настоящото производство жалбоподателят не е сезирал съда с искане за защита срещу твърдяно бездействие на Общинския съвет – Сандански по реда на чл. 256 АПК, а е оспорил като административен акт решението на председателския съвет по невключване на предложението в проекта за дневен ред. Поради това съдът не може служебно да преобразува предмета на производството и да разгледа спор, различен от предявения. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното действие не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно оспорване по реда на АПК, поради което жалбата правилно е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК. Неоснователно е и оплакването за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на правото на съдебна защита. Прекратяването на настоящото производство поради липса на годен предмет на оспорване не препятства възможността жалбоподателят да упражни надлежния процесуален способ за защита срещу твърдяното неизпълнение на нормативно установено задължение, ако счита, че са налице предпоставките за това. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 236, Върховният административен съд, четвърто отделение,