Определение № 16 от 15.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 488/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 6967/2.2.2010 г на Г. К. С., Добрина Н. С.-С. и Н. Г. С. чрез процесуалния им представител адв.С. срещу допълнителното решение от 7.1.2010 г постановено по гр.дело № 3422/2006 г на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Втори „Д” състав, с което е оставена без уважение молбата на касаторите по чл.192 ал.2 от ГПК /отм/ за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение от 13.10.2009 г по гр.дело № 3422/2006 г на СГС, ГО, Втори „Д” състав като вместо имот от „770 кв.м” се чете имот от „750 кв.м”, както и в частта с която е оставена без уважение молбата им по чл.194 от ГПК /отм/ за тълкуване на мотивите на основното решение. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Ответниците по касация Ж. Ф., Й. А., М. Б. А. и А. А. / последните трима заместили в произвоството пред ВКС А. К./, М. К., В. И. В., И. П. В., Л. А. Ш. и К. П. В. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника им адв.К. М..Подържат, че тълкуването и поправката на постановено решение не са способи за заобикаляне на законовия стабилитет, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ.касационната жалба срещу решението е неоснователна, а същото следва да бъде потвърдено. От данните по делото се установява следното: С решение от 21.7.2006 г, постановено по гр.дело № 19017/2003 г Софийски районен съд, Първа гражданска колегия, 40 състав е отхвърлил като неоснователни предявените от Ж. И. Ф., А. Г. Л., В. Г. Л., Л. А. Ш., А. Б. К., М. П. К.-В., В. Т. В., К. П. В. и И. П. В. срещу Г. К. С., Д. Н. С.-С. и Н. Г. С. искове по чл.108 от ЗС за ревандикация на незастроена част от 780 кв.м. от УПИ X.-587 в кв.208а по плана на [населено място],,м. „Г. глава”, като тази част с граници :запад- [улица]с дължина 25 м., юг- [улица], изток УПИ X.-586 с дължина 33 метра и север –останалата част от УПИ X.-587. С решение от 13.10.2009 г, постановено по гр.дело № 3422/2006 г Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Д” въззивен състав е отменил решение от 21.7.2006 г на СРС, 40 състав по гр.дело № 19017/2003 г и вместо него е постановил друго, с което осъдил на основание чл.108 от ЗС Г. К. С., Добрина Н. С.-С. и Н. Г. С. да предадат на Ж. И. Ф., А. Г. Л., В. Г. Л., Л. А. Ш., А. Б. К., М. П. К.-В., В. Т. В., К. П. В. и И. П. В. собствеността и владението върху имот, представляващ незастроена част от 770 кв.м от УПИ X.-587 в кв.208а по плана на [населено място], м.”Г. глава”, тази част с граници :запад- [улица]с дължина 25 м., юг- [улица],, изток-УПИ X.-586 заключена между буквите А. на обяснителна скица № 6 към заключението на СТЕ, приета пред СРС, която следва да се счита за неразделна част от въззивното решение. На 16.10.09 г процесуалния представител на ответниците е подал молба за тълкуване на въззивното решение, а на 9.11.2009 г е подал молба за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива му на основание чл.192 ал.2 от ГПК /отм/.В молбата за тълкуване се подържа, че съдът следва да постанови решение по тълкуване на мотивите си по въпроса „може ли да съществува фигурата на еднолично събирателно дружество” както и по въпроса кой е закупил на публичен търг част от ливада в м.”М.” физическото лице И. В. или Събирателно дружествно „Цв.П. и Ив.В.” и може ли да се отъждестви събирателното дружество с физическото лице. С решение от 7.1.2010 г по гр.дело № 3422/2006 г Софийски градски съд, Гражданска колегия, Втори „Д” въззивен състав е отхвърлил молбите на касаторите за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение чрез поправяне описанието на имота, като същият се счита за имот 750 кв.м, а не от 770 кв.м, както и в частта, с която се иска тълкуване на мотивите по двете искания, залегнали в молбата по чл.194 от ГПК /отм/. За да постанови обжалвания резултат въззивния съд е приел относно искането по чл.192 ал.2 от ГПК, че молбата е неоснователна, тъй като площта от 770 кв.м е установена от вещото лице и нанесена върху скицата му, която е неразделна част от решението.А след като това е установената от експерта площ на имота, то съдът не е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, която да подлежи на остраняване по реда на чл.192 ал.2 от ГПК /отм/.По отношение на искането за тълкуване съдът е приел, че решението не се нуждае от тълкуване, а с молбата по чл.194 от ГПК молителите се домогват да установят нови факти, което излиза извън рамките и смисъла на чл.194 от ГПК. С решение № 340/11 г, постановено на 4.10.2013 г по реда на чл.290 от ГПК Върховният касационен съд на РБ, Първо гражданско отделение по гр.дело № 488/2010 г е оставил в сила основното решение от 13.10.2009 г по гр.дело № 3422/2006 г на Софийски градски съд, Втори „Д” въззивен състав. Касаторите-ответници по иска считат че допълнителното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторите подържат, че въззивното решение противоречи на решение № 1282/20.11.2008 на ВКС по гр.дело № 3688/2007 г на ГК, П. ГО, на решение № 512 от 9.7.2003 г на ВКС по гр.дело № 391/2002 г на ВКС, Първо ГО и на решение № 804 от 31.5.2006 г на ВКС по гр.дело № 2970/2004 г, Четвърто ГО по процесуално правния въпрос кога е налице противоречие между приетата в мотивите и изразената в диспозитива воля на съда по смисъла на чл.192 ал.2 от ГПК – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК..В тези решения е прието, че очевидна фактическа грешка е налице винаги когато е има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива, който представлява източник на силата на присъдено нещо на съдебното решение.Тъй като въззивния съд е приел, че искът следва да бъде уважен за ревандикация на имот, описан в скицата на в.л като такъв с площ от 750 кв.м, то същият извод следва да намери изразена воля и в диспозитива на съдебния акт.В него обаче е вписано друго, че искът е основателен и е уважен за имот от 770 кв.м. Следователно налице е основанието за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Относно касационната жалба в частта, с която се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с което СГС е отказал да тълкува мотивите на постановения от него акт, съдът намира следното: Посоченото основание не е налице.Представените от касатора съдебни актове, а именно: решение № 118 от 16.2.1974 г по гр.дело № 3093/73 г на ВС, Второ ГО, решение № 56 от 27.2.2004 г на ВКС по гр.дело № 566/2003 г на Първо ГО, решение № 181 от 31.10.2006 г по гр.дело № 947/2005 г на ВКС, Второ ГО касаят тълкуване на диспозитива на съдебното решение.В случая обаче се иска тълкуване на волята на съда, изразена в мотивите на съдебния акт. По въпроса относно приложението на чл.194 от ГПК не е налице основание за допускане на касационно обжалване.Този въпрос е разрешен от въззивния съд в пълно съответствие с трайната съдебна практика по приложението на цитираната разпоредба от процесуалния закон, съгласно която на тълкуване подлежи диспозитива, но не и мотивите на съдебния акт. Като взе предвид изложеното по- горе, Върховният касационен съд, състав на Първо ГО, намира следното: Предвид изложеното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение