Определение № 5714 от 09.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 15676 от 30.12.2024 г., подадена от Г. П. Г. и „Универсал Полиграф“ ЕООД чрез адв. Ц. И., против решение № 589 от 08.11.2024 г., постановено по в.гр.д. № 699/2024 г., с което Окръжен съд – Велико Търново е потвърдил решение № 116 от 31.05.2024 г. по гр. д. № 284/2021 г. на РС-Павликени за признаване принадлежността на правото на собственост на КОЗД „ГАРАНТ-95“ върху Сграда за енергопроизводство /трафопост/ с идентификатор **** на КККР на [населено място]. В жалбата са наведени доводи за наличие на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че в противоречие с материалния и процесуалния закон съдът е приел протокола, представен от ищеца като титул за собственост, не е взел предвид всички доказателства, доводи и възражения на страните, игнорирал е част от свидетелските показания, както и фактите, обосноваващи придобиването на процесния обект по давност от страна на Г. Г.. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на установителния иск за собственост. В изложението към жалбата се поддържа наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 2 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси, които касаторът счита, че са разрешени очевидно неправилно: 1/ Следва ли един частен документ като оспорения протокол от Комисия да се приеме за свидетелстващ документ? 2/ Следва ли съдът да приеме за заинтересовани свидетели и да не вземе изобщо предвид показанията на свидетели, които имат преки и непосредствени впечателения и могат да релевират възприятията си досежно владението на касатора? Ответникът по касация – ищец в производството КОЗД „ГАРАНТ-95“ изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице предпоставки за допускането на решението до касационен контрол. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в предвидения в закона срок и срещу въззивно решение, подлежащо на касационна проверка. За да се произнесе по предпоставките за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС съобрази следното: Съдът е разгледал установителен иск за собственост на Сграда за енергопроизводство /трафопост/ с идентификатор **** па КККР на [населено място], предявен от КОЗД „ГАРАНТ-95“ против Г. П. Г. и „Универсал Полиграф“ ЕООД. За да потвърди първоинстанционното решение, с което по отношение на ответниците е признато правното на собственост на ищеца върху процесния трафопост, въззивният съд приел следното от фактическа страна: с протокол от 29.12.1997 г. на тричленната комисия, избрана за разпределяне имуществото на ТКЗС „Бачо Киро“ гр. Бяла Черква, на ищцовата земеделска кооперация е прехвърлен, наред с друго имущество, и „Сграда Трафопост в стопански двор № 2“ на стойност 97140 лева. Прехвърлянето е извършено на основание чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ вр. §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ от тричленна комисия от три физически лица, упълномощени да довършат работата на ликвидационния съвет на ТКЗС „Бачо Киро”, гр. Бяла Черква. Съдът е изложил мотиви по оспорването верността на протокола от 29.12.1997 г. с доводи, че липсвали доказателства за избирането на комисията. Посочено е, че се оспорва съдържанието на частен свидетелстващ документ досежно състава и легитимността на комисията. Като се позовал на показанията на свидетеля П. П., който е подписал протокола като член на комисията, и на писмените доказателства – други протоколи, издадени от същата комисия, и договор за продажба, съдът приел, че съдържанието на оспорения протокол е истинско – вярно е отразен съставът на комисията. С констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 20, том III, peг. № 2263, дело № 191 от 2020 година по описа на Нотариус Т. Т., придобит на основание давностно владение, ответникът Г. П. Г. е признат за собственик на процесния имот, придобит от него по давност. С Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 159, том. Ill, per. № 2868, дело № 281 от 2020 година издадени от Нотариус № * - Т. Т., с район на действие PC Павликени, процесният недвижим имот е прехвърлен на ответното търговско дружество “Универсалполиграф“ ЕООД. От показанията на свидетелите В. В., работил като отговорник на подстанция Павликени, И. А. – електомонтьор в „Енерго про“ и П. П. – член на комисията за разпределяне имуществото на заличеното ТКЗС, приел за установено, че ищцовата кооперация е придобила процесния трофопост при ликвидацията на ТКЗС в гр. Бяла Черква. Отделните ползватели на електроенергия плащали на кооперацията, а за профилактика на съоръженията в трафопоста от електроразпределителното дружество търсели председателя на кооперацията. По въпроса за упражняваното владение съдът кредитирал показанията на посочените свидетели и не дал вяра на показанията на свидетелите Р. К., С. К., Х. Х. и Г. В., служители в ответното дружество, като ги счел за заинтересовани поради служебната им обвързаност с дружеството. При тези факти, въззивният съд достигнал до извод, че ищецът КОЗД „Гарант-95“ гр.Бяла Черква е придобила собствеността върху процесния имот – трафопост, по начин, определен от закона – чл.77, предл. последно ЗС и на основание § 29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ на ЗСПЗЗ, след разпределение на имуществото организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, каквото е ТКЗС „Бачо Киро“ гр. Бяла Черква, и въз основа на Протокола от 29.12.1997 г. за разпределение на това имущество, приемайки го за истински частен свидетелстващ документ. Кредитирайки изцяло показанията на ищцовите свидетели, приел също, че кооперацията упражнявала дейността си от 1995 г. и до момента, както и стопанисвала процесната сграда – трафопост по предназначение. Трафопостът захранвал с електричество съседните стопански и административни сгради, като ищцовата кооперация го поддържала в изправност, информирайки и съдействайки на електропреносното дружество да го обслужва редовно. Свидетелите на ответниците пък съдът възприел като изцяло заинтересовани в качеството си на техни служители, поради което и не им дал вяра. Поради установеното владение от страна на ищцовата кооперация от 1997 г. и към момента, сметнал, че изключвало възможността ответниците да са упражнявали несъмнено, явно, спокойно владение по отношение на имота в продължение на повече от 10 години, за да е могъл ответникът Г. Г. да го придобие през 2020 г. по давност. При тези данни, настоящият състав на ВКС приема, че не са налице предпоставки за допускането на въззивното решение до касационен контрол. Не е налице очевидна неправилност на въззивното решение по поставените от касаторите два въпроса. Изводът на въззивния съд, че оспореният протокол е частен свидетелстващ документ, е в съответствие с правната теория и съдебната практика. Диспозитивните документи материализират волеизявление на автора, а свидетелстващите материализират изявление за знание на определени факти. Примери за диспозитивни документи са договорите, завещанията, предизвестията, пълномощните, записа на заповед и др. Примери за свидетелстващи документи са разписки, протоколи, извънсъдебни признания, счетоводни книги и др. Следователно правилно протоколът е определен като частен свидетелстващ документ. Частните документи нямат материална доказателствена сила, съдът ги преценява доколко отговарят на действителното положение чрез съпоставка с останалите доказателства по делото и по вътрешно убеждение, без да е обвързан в оценката си по силата на закона. При оспорване верността им относно съдържанието на документа не се открива процедурата за по чл. 193 ГПК, а доказването на посочените в документа факти се провежда в хода на съдебното дирене. Именно така е процедирал въззивният съд. Анализирал е информацията от свидетелските показания и другите писмени доказателства и я е сравнил с информацията от оспорения документ, за да прецени дали е верен – дали съдържанието му отговаря на осъществените факти. Касаторът изразява несъгласието си с преценката на съда за доказателствената тежест на протокола от 29.12.1997 г. и с обсъждането на свидетелските показания като доказателствено средство в гражданския процес - оплаквания, които биха подлежали на проверка за правилност по реда на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са предмет на производството по чл. 288 ГПК. Вторият въпрос, по който касаторът счита очевидно неправилни изводите на въззивния съд, също не обосновава предпоставката на чл.280, ал.2 ГПК. Съдът е изложил съображения защо не кредитира показанията на свидетелите, свързани с ответното дружество. Тези изводи не са очевидно неправилни. Въпросът отразява становището на касатора относно доказателствената стойност на ангажираните от него свидетели, а не мотивите на съдебния акт. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ за изхода на делото резултат. В настоящия случай подобни констатации от прочита на мотивите към обжалвания съдебен акт не могат да бъдат направени. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция в размер на 1200 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на второ гражданско отделение