Определение № 4430 от 18.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4751/2025 г.

Производството е по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК. Постъпила е молба от „Адида 2020“ООД чрез пълномощника й адв.С. Ц. с искане за изменение на постановеното по делото по реда на чл.248 ал.1 пр.1 ГПК определение №.2225/29.04.26 чрез присъждане на още 511,29 евро разноски до пълния размер на направените такива за адвокатско възнаграждение. Ответната страна М. К.-Д. чрез пълномощника й адв. К. И. оспорва молбата като неоснователна. Молбата по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по г.д.№.4751/25 по описа на ВКС, ІІІ ГО, е образувано е по касационна жалба на М. К. К.-Д. срещу решение №.1521/14.03.25 по г.д.№.10285/24 на СГС, ГО, ІІ Ж състав, с което е потвърдено решение №.12499/25.06.24 по г.д.№.6652/ 22 на СРС, 155с., в отхвърлителната му част - с която претенцията й за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие поведение на служител на ответника на 1.09.21 в заведение „Българан“, е отхвърлена за разликата над 1000лв. до 7000лв, със съответно произнасяне по разноските. С определение №.1343/17.03.26, постановено по реда на чл.288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение не е допуснато. С определение №.2225/29.04.26 определение №.1343/17.03.26 е допълнено в частта за разноските и на дружеството са присъдени 255,65 евро такива за платено адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.3 ГПК - като е уважено направеното от другата страна възражение за прекомерност на основание чл.78 ал.5 ГПК. Настоящият състав намира, че молбата за изменение на определение №.2225/29.04.26 е неоснователна. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, посочените в Наредба №.1/9.07.04 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Приоритет при преценка съразмерността на адвокатското възнаграждение в случая имат обстоятелствата, че спорът е с ниска правна сложност /касае само размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като по част от изведените въпроси е налице задължителна практика, а останалите не съставляват такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК/, делото не е било разглеждано в открито съдебно заседание, а извършената работа от пълномощника на ответника се изчерпва само с подаване на отговор на касационната жалба. При своевременно направено възражение за прекомерност съдът не е обвързан и от договореното между адвоката и страната възнаграждение, както и от твърдения за извършена работа, като следва да се ръководи от данните по делото и като отчита, че по принцип всяка адвокатската дейност предпоставя съответна подготовка, познаване на съдебна практика и оформяне на необходимите за осъществяването й документи. Поради това и независимо от материалния интерес – в случая 6000лв., при отчитане на релевантните критерии и при съобразяване на гореизложеното, настоящият състав приема, че следващите се разноски на ответника за касационното производство правилно са намалени до 255,65 евро и няма основание за промяната им. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,