Определение № 2804 от 02.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 880/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. И. и К. Д. И., подадена чрез процесуален представител адв. М. Н. – К. против решение № 588/07.11.2024г., постановено по в.гр.д. № 615/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 773/13.05.2024г., постановено по гр.д. № 3728/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е развален сключеният на 29.12.2009г. между К. И. Н. с ЕГН [ЕГН] и В. Д. Н. с ЕГН [ЕГН], като прехвърлители и Д. К. И. с ЕГН [ЕГН], като приобретател договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за грижи, обективиран в НА № 2283/2009г. на нотариус Т. Б., в частта относно прехвърляне на 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Велико Търново, представляващ УПИ ХХI-474, в кв. 74 по плана на селото и ПИ с ид. ................. по КККР на [населено място], заедно с построените в него сграда с ид. ....................., с предназначение – еднофамилна жилищна сграда; сграда с ид. .................... с предназначение – постройка на допълващо застрояване и сгради с идентификатори......................., ......................, ........................... и ..................................... с предназначение – селскостопански сгради, заедно с всички подобрения и трайни насаждения, поради неизпълнение на задължението за гледане, поето от приобретателя в лицето на касаторите – негови наследници по закон. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде отхвърлена. Касационните жалбоподатели поддържат, че вътрешното си убеждение въззивният съд формирал в резултат на изключване от обхвата на преценката на доказателствените средства, които са били от съществено значение за установяване на фактите по делото, връзките между тях и произтичащите от тях правни последици. В резултат съдът достигнал до неистински фактически констатации, а оттам и до неправилни правни изводи. Съдът е дерогирал доказателствената сила на приети по делото документи, действал е като контролно-отменителна инстанция; без да отчете спецификата на конкретния спор изложил общи и бланкетни мотиви, с които мотивирал решението си; не е съобразил въведените с отговора на исковата молба възражения за дефиниран ограничен обем и неподлежащото на трансформация задължение за грижи, така и фактите сочещи забава на кредитора. Съдът е игнорирал обстоятелството, че ищцата по собствено желание и воля е напуснала процесния имот без да е налице основателна причина за това. От този момент ответниците са правили многобройни, безуспешни опити да осъществят контакт с ищцата. От покана от 05.09.2023г. Т. И. е узнала местонахождението на свекърва си – че същата пребивава в дома на своята сестра, след което е направила опит да отиде на място и да се свърже с нея. До чуждия дом тя не е имала осигурен достъп, а опитите й за осъществяване на връзка са били обективно възпрепятствани. Съдът не е отговорил на въпроса как ответницата би могла да влезе в чуждия дом, ако не е налице съдействие от собствениците/ползвателите му. Поддържа също, че съдът не е съобразил, че искът е основан на факти настъпили след 13.09.2023г. като извел решаващ извод за неизпълнение в период след смъртта на приобретателя /05.02.2020г./ до напускане на имота от прехвърлителката /26.02.2020г./. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация В. Д. Н., чрез процесуален представител адв. Б. З. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: В решението си въззивният съд приел за установени следните факти: с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за грижи, сключен на 29.12.2009г. К. И. Н. и В. Д. Н. прехвърлили на Д. К. И. недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Велико Търново, представляващ УПИ ХХI-474, в кв. 74 по плана на селото и ПИ с ид. ................... по КККР на [населено място], заедно с построените в него сграда с ид. ....................... с предназначение – еднофамилна жилищна сграда, сграда с ид. ..................... с предназначение – постройка на допълващо застрояване и сгради с идентификатори ................., ......................, ......................... и............................ с предназначение – селскостопански сгради, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота срещу поето от приобретателя задължение да се грижи за прехвърлителката В. Д. Н. до края на живота й, които грижи да се осъществяват чрез чести посещения в дома на прехвърлителката, а при нужда настаняване в болнично заведение или друго избрано от нея място и които грижи да полага лично или чрез трето лице, като й осигури спокоен и нормален живот. Прехвърлителката В. Н. запазила за себе си, пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху прехвърления имот, което ползване уговорили да се осъществява съвместно с приобретателя и семейството му. Прехвърлителят К. И. Н. починал на 12.05.2013г. Приобретателят по сключения договор за прехвърляне на имот срещу задължение за грижи е починал на 05.02.2020г. и е оставил наследници по закон ответниците по делото – Т. А. И. /съпруга/ и К. Д. И. /дъщеря/. От приети по делото писмени доказателства – медицинска документация приел за установено, че прехвърлителката била с влошено здравословно състояние и през 2014г. била преосвидетелствана с експертно решение на ТЕЛК, с което й е определена 97 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от три години обусловена от заболяването й есенциална артериална хипертония и от множество придружаващи тежки заболявания, обуславящи нуждата от постоянни грижи. С покана от 05.09.2023г., отправена до и получена от ответниците на 13.09.2023г. ищцата поканила същите да изпълнят поетото задължение за грижи или да й заплащат паричната равностойност на дължимите грижи в размер на 350 лв. При тези факти, от правна страна тълкувайки волята на страните обективирана в алеаторния договор, въззивният съд приел, че съдържанието на уговорките сочи поето от приобретателя задължение да полага за прехвърлителката необходими грижи – да поеме гледането на майка си до края на живота й, които грижи да се осъществяват чрез чести посещения в дома на прехвърлителката, а при нужда от настаняване в болнично заведение или друго избрано от нея място, и които грижи приобретателят да изпълнява лично или чрез трето лице, като й осигури нормален и спокоен живот. Приел, че изпълнението на тези задължения се свързва с ежедневното, постоянно и адекватно задоволяване на нуждите на прехвърлителката съобразно тяхната специфика, като всяко непрестиране на нужното като грижа за определен период от време става невъзможно, а не забавено. Изключение от тази неотменимост на поетите задължения на приобретателя приел, че е налице при неоказване на необходимото съдействие от кредитора – прехвърлител на имота, но в последния случай приел, че е нужно да се предприемат действия по трансформация на натуралното задължение за гледане в паричния му еквивалент, каквото в настоящия случай не е налице. Обосновал, че съгласно т. 3 и т. 4 от ТР № 30/1981г. на ОСГК на ВС с кончината на приобретателя по договора на 05.02.2020г., неговите наследници – ответници по предявения иск са станали носители на поетото задължение за полагане на грижи за ищцата. Отчел, че прехвърлителката е била с влошено здраве предвид установените заболявания, от които страда като състоянието й е обуславяло нужда от постоянни грижи. С оглед конкретните й нужди и уговореното в договора, съдът направил извод, че за да има точно и пълно изпълнение на задълженията, ответниците е следвало да полагат ежедневно грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора с установена продължителност, системност и ритмичност на престацията. От съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства приел, че изпълнение на договора от страна на ответниците не е установено. Изтъкнал, че влязлото в сила на 03.07.2021г. решение по гр.д. № 785/2019г. по описа на РС – Велико Търново, с което е отхвърлен предходен конститутивен иск за разваляне на договора предявен от прехвърлителката, не препятства възможността за предявяване на настоящия иск при установено последващо неизпълнение. Приел, че в случая по делото не е установено изпълнение на договора от ответниците за периода от смъртта на Д. И. /05.02.2020г./ до напускане на жилището в [населено място] от ищцата /26.02.2020г./, поради което достигнал до извод за пълно виновно неизпълнение, като доказано основание за разваляне на договора по съдебен ред. В този смисъл постановил и крайния си акт. Касаторите Т. А. И. и К. Д. И. обосновават наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Поставят в тази връзка като значими следните правни въпроси: 1/ Допустимо ли е задължението за гледане/грижи да се трансформира в парична престация в хипотеза на умишлен пълен отказ от съдействие на кредитора и целенасочено и виновно осуетяване изпълнението на задълженията в натура и липсата на трансформация на задължението за грижи в паричен еквивалент води ли до основание за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане поради виновно неизпълнение на длъжника? Въпросът според касаторите е решен в противоречие с практиката на ВКС съдържаща се в ТР № 96/28.06.1966г. по гр.д. № 65/1966г. на ОСГК на ВС; Решение № 60170/30.07.2021г. по гр.д. № 124/2021г. на ВКС, III ГО; Решение № 363/26.05.2010г. по гр.д. № 756/2009г., III ГО; Решение № 863/22.12.2010г. по гр.д. № 1534/2009г., IV ГО; Решение № 87/09.07.2021г. по гр.д. № 2240/2020г., III ГО 2/ Представлява ли доброволното напускане на имот – предмет на договора за прехвърлянето му срещу задължение за грижи от прехвърлителя отказ на кредитора да приема престацията по договора и изразява ли това напускане неговото нежелание да съдейства на длъжника да изпълнява задълженията си, както и напускането на имота и преместването в друго населено място поставя ли кредитора в забава по отношение на престациите в натура? По този въпрос се сочи противоречие с практиката на ВКС по Решение № 845/22.11.2004г. по гр.д. № 1032/2003г., I ГО; Решение № 1082/29.11.2008г. по гр.д. № 4/2006г., I ГО; Решение № 82/05.04.2011г. по гр.д. № 1313/2009г., IV ГО, както и Решение № 853 по гр.д. № 159/1999г. на II ГО. 3/ Освобождава ли се от отговорност и задължение, длъжник по договор за гледане, който е положил дължимото поведение да изпълни задължението си, но е възпрепятстван от кредитора и/или лицето, което полага за него грижи? 4/ При искова претенция с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД касателно разваляне на договор за гледане следва ли съдът да извърши тълкуване /изясни/ на волята на страните досежно обема на дължимата престация от длъжника? Въпросът се поставя като решен в противоречие с практиката на ВКС по Решение № 26/2009г. по гр.д. № 5524/2007г., II ГО; Решение № 70/2011г. по гр.д. № 612/2010г., III ГО; Решение № 82/05.04.2011г. по гр.д. № 1313/2009г., IV ГО, както и като значим за точното прилагане на закона и за развитие на правото в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК 5/ Допустимо ли е въззивният съд да определи периода на исковата претенция, без същия да е уточнен от ищеца и който период е бил предмет на друг съдебен процес с идентичен предмет между същите страни и по който съдебен процес е налице влязъл в сила съдебен акт? 6/ Задължен ли е решаващия съд при преценка на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други незаинтересовани? Въпросът се поставя като решен в противоречие с практиката на ВКС по Решение № 82/05.04.2011г. по гр.д. № 1313/2009г., IV ГО; Решение № 159/22.02.2016г. по т.д. № 1871/2014г., II ТО; Решение № 60170/30.07.2021г. по гр.д. № 124/2021г., III ГО. 7/ Длъжен ли е решаващият съд съобразно изискванията на чл. 12 от ГПК да обсъди в мотивите на решението всички доказателства по делото, всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и доводите на страните или то може да се основава на избрани от съда доказателства, възражения и становища на една от страните? Въпросът се твърди, че е решен в противоречие със задължителна практика на ВС и на ВКС, както и друга, а именно: ППВС № 1/1953г.; ТР № 1/2001г. по т.д. № 1/2000г. ОСГК; ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС; Решение № 127/2011г. по гр.д. № 1321/2009г., ІV ГО; Решение № 223 по гр.д. № 1006/2012г., ІV ГО; Решение № 338 по гр.д. № 1383/2011г., ІV ГО; Решение № 22/2015г. по гр.д. № 4581/2014г.; Решение № 50169 от 02.12.2022г. по гр.д. № 2939/2021г., III ГО и др. Очевидната неправилност на въззивното решение е обоснована от касатора с доводи за произнасяне на съда в противоречие с действащи правни норми. По поставените въпроси, за да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Първите четири въпроса обобщено се свеждат до това как се определя обема на дължимата от длъжника престация по алеаторния договор и за изпълнението на тази престация при забава на кредитора. В този контекст въпросът дали задължението за гледане, поето по алеаторен договор може да се трансформира в паричния му еквивалент и да бъде изпълнявано чрез заплащане на съответната сума при забава на кредитора, който не дава необходимото съдействие за изпълнение на задължението за грижи е поставен от касаторите в подкрепа на поддържания от тях касационен довод за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и в частност във връзка с оспорване на правния извод в обжалваното решение, че във всички случаи на забава на кредитора по алеаторния договор, при неоказване на необходимото съдействие за изпълнение, за да е изправен, приобретателят следва да предприеме действия по трансформация на натуралното задължение за гледане в паричния му еквивалент, каквото по делото е прието, че не е установено. Материалноправните въпроси в изложения смисъл са включени в предмета на спора и са обусловили решаващата правна воля на съда и крайното решение по делото. Възприетото от въззивния съд разрешение относно необходимостта от преобразуване на поето задължение в натура в парично е обусловило и решаващите му правни изводи относно наличието на виновно неизпълнение на задължението на приобретателя, а оттам и постановения резултат по делото. Ето защо представлява разрешаване на значим за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 от ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Съдебният състав приема, че по правните въпроси са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – даденото от въззивния съд разрешение по поставените въпроси е в противоречие с практиката на Върховния съд в Тълкувателно решение № 96 от 28.06.1966г. по гр.д. № 65/1966г. на ОСГК, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, намерила израз в Решение № 243/17.07.2015г. по гр.д. № 6828/2014г., IV ГО; Решение № 8/26.01.2015г. по гр.д. № 2754/2014г., IV ГО; Решение № 82/05.04.2011г. по гр.д. № 1313/2009г., IV ГО и др. На това основание касационно обжалване на въззивния съдебен акт следва да се допусне по следния обобщен и прецизиран материалноправен въпрос: Може ли задължението за гледане, поето по алеаторен договор да се трансформира в паричния му еквивалент и да бъде изпълнявано чрез заплащане на съответната сума от длъжника при забава на кредитора, който не дава необходимото съдействие за изпълнение на задължението за гледане? Следващата група въпроси са процесуалноправни, поставени са на плоскостта на задълженията на въззивния съд да се произнесе по предмета на делото и в обема на дължимата защита, определен от страните; да произнесе решението си в рамките на заявените искания и възражения на основата на твърдени факти и обстоятелства, релевантни за спорното правоотношение; за задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. С оглед връзката им с изведения, както и по тези, които по същество представляват оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, съдът ще се произнесе при постановяване на решението си. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 1 от ТДТССГПК на касаторите следва да бъдат дадени указания в установения от закона срок от получаване на съобщението да представят по делото доказателство за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 127.60 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение