Определение № 3470 от 09.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1456/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Ванекс“ЕООД, [населено място] против решение №32 от 14.02.2025 г. по т.д. №617/2024 на Ловешки окръжен съд. Ответникът по касация – „Юробанк България“ АД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане решението до касационно обжалване. Останалите ответници не са заявили становище Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Н. В. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът е заявил, че в касационната жалба е поддържал пет основания за отмяна, две, от които които по същество „ представляват подвъпроси на едно и също основание за отмяна“. Възпроизведени накратко са оплакванията развити в касационната жалба. Поставен е въпрос № 1 а/ „Има ли право съдът да пренебрегне формалната доказателствена сила на официален документ - в случая на удостоверение за вписвания на Д. Д. и Агенция за вписванията на 16.03.23г. и да приеме, че той е неверен въз основа на други писмени доказателства …“, Въпрос №1 б/ -“Каква е доказателствената сила на удостоверение от Агенция на вписванията, сочещо липса на тежести, и може ли тя да бъде преодоляване единствено с преценка за „ непълнота „ на удостоверението без да е проведено производство по реда на чл.193 ГПК…“Страната пространно е развила защитната си теза, че е налице удостоверяване, че имотът към момента на транслиране на собствеността е бил удостоверен надлежно, като такъв без наличие на тежести. Посочено е, че първият поставен въпрос бил „процесуален“ и е изредена съдебна практика, с оглед, на която този въпрос е бил разрешен различно от въззивния съд, според касатора. Поставен е въпрос № 2/ “Правомерно ли е съдът да приеме за изпълнено главно доказване, когато страната която дължи такова доказване не е представила писмени доказателства, отговарящи на законовите критерии за официални документи, а е представила справки за отдалечен достъп и молба за подновяване, като тази същата страна е била в състояние да представи официални документи, установяващи твърдените от нея факти относно подновяване на ипотеката като например- …“Касаторът е поддържал противоречие с решения на ВКС на така поставения въпрос. Поставен е въпрос № 3/ „Длъжен ли е възивният съд/ като инстанция по съществото на спора/ да се произнесе след преценка на събраните по делото доказателства по възраженията на всяка от страните по делото и да направи свои собствени фактически и правни изводи в рамките на въззивното обжалване?“Страната е сочила, че възивният съд не се бил произнесъл по нейният правен довод, че молбата за „подновяване не е породила правен ефект, защото е дефектна по съдържанието й и поради това е нередовна.“ Поставен е въпрос № 4 / „ Законосъобразно ли е и може ли обосновано да бъде прието, че по нередовна молба по чл.172,ал.3 от ЗЗД за подновяване на ипотека, т.е. молба която е неточна и не е придружена от договора за ипотека, както повелява чл.18,ал.1 ПВ, а в молбата е посочен друг акт, различено от „ договора за ипотека“ по смисъла на чл.18,ал.1 ПВ, могат да породят правните последици на подновяването на ипотека…“ Посочено е, че по „ тези въпроси“ решението подлежи на допускане до касационно обжалване не само по чл.280,ал.1, т.1 ГПК но и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Заявено е, че решението не само противоречи на решение на ВКС, но и ще допринесе за недопускане на съдебна практика по неточно прилагане на закона и е възпроизведен текста на основанието. Поставен е въпрос № 5/„Как съдът следва да изпълни правомощията си по чл.235,ал.2 ГПК и чл.179,ал.1 ГПК, когато по делото са представени няколко противоречащи си справки за отдалечен достъп до ИР, удостоверяващи противоположни факти, и отделно от АВ удостоверение, носещо подпис на съдия по вписванията и печат на АВ, и кои факти ще е процесуално законосъобразно съдът да приеме за установени по делото, за да може с тях да обоснове решението си съгласно чл.235,ал.2 ГПК?“ Страната е сочила чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвела непълно. Посочено е още че практиката на ВКС по чл.50 вр. чл.44,ал.1 ПВ била „ недостатъчна“ и не били налице решения, които „ да сочат правилното тълкуване на законите“. Поставен е въпрос № 6/„ По какъв начин, въз основа на какви доказателствени източници, следва съдът при констатирано несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените от Агенция по вписванията, удостоверения да „ приеме за установени обстоятелства по делото“ това което е вписано по книгите…“ По този въпрос също е сочено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поддържано че „ нямало съдебни решения на ВКС, в които е дадено правилно тълкуване на чл.49 ПВ“. Страната си е обяснила този факт, с това, че спорове по чл.54 ПВ, разглеждат административните съдилища. Посочено е също така, че ВКС определя актовете по различен начин, като в едни решения били определени като нотариални удостоверявания, а в други- като индивидуални административни актове. Разгледана е практиката на ВАС в този смисъл .Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. Общото основание се формулира и въвежда задължително от касатора, който го обосновава в една от хипотезите на посочените допълнителни критерии в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Съдът, съобразно цитираната задължителна практика, няма задължението да формулира правен въпрос вместо страната по спора, нито да обосновава допълнителен критерий, тъй като изричният регламент на чл.284,ал.3, т.1 ГПК изисква процесуални действия от касатора, а не въвежда служебни задължения за съда. С оглед така обоснованата дефинитивност на общото основание първият поставен въпрос/1а/ е фактически, а не правен, тъй като съдържателно е обоснован с доказване на определени по делото факти и обстоятелства. Въпрос /1б/ не е релевантен тъй като не е свързан с решаващите мотиви на състава, а само със защитната теза на касатора, което е ирелевантно за валидното въвеждане на общо основание. Вторият поставен въпрос също е фактически, обсъждащ конкретно извършване на главно доказване и обоснован с оплакванията на страната за неправилност на решението. Третият поставен въпрос е относим към всяко съдебно производство. За да е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК касаторът следва да уточни кои доводи и възражения съдът не е обсъдил и как това негово процесуално поведение се е отразило на постановения правен резултат. Страната е поддържала, че съдът не се е произнесъл по довода й, че молбата за подновяване на ипотеката била нередовна и поради това не е предизвикала правен ефект. Този довод, обаче не обосновава релевантност на въпроса, тъй като самият той отразява фактически неверни твърдения, поради това,че съдът изрично е констатирал, а и от представените доказателства е извел, че ипотеката е била подновена и това е било вписано от съдията по вписванията т.е. доводът не е съобразен с този осъществен юридически факт- приключило производство по вписване. Извън това, този довод съставлява оплакване за неправилност, тъй като страната изисква не обсъждане на посочения факт, а произнасяне в смисъла, който тя влага изцяло в контекста на защитната си теза. С цитираното решение на ВКС не се обосновава противоречие, тъй като производството не е за вписване на обстоятелства в имотния регистър, още повече, че в случая материалноправните предпоставки за вписването на възобновяване на ипотеката са установени по спора чрез представяне на учредителния нотариален акт. Четвъртият поставен въпрос, освен че третира вече разгледаните обстоятелства е също така фактически, а не правен тъй като касае конкретно доказване на конкретни факти и съдържателно съставлява оплакване за неправилност, а не правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Петият поставен въпрос също е фактически, а не правен, тъй като съдържа доводи по доказването на конкретни факти по делото и сравняването на доказателства, представени от страните. Извън това страната не е развила и доводи по допълнителния критерий съгласно разяснената дефинитивност на основанието с т.4 ТРОСГТК №1/09г.Същото е изцяло относимо и към шестия поставен въпрос, като доводите за липса на практика и такава на ВАС са ирелевантни, както към решаващите изводи на състава, така и към материалноправната преценка за неоснователност на предявения иск. При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.78,ал.8 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 360лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение