Определение № 363 от 05.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5914/2014 г.
ВКСII гражданско отделение05.11.2014 г.докладчик Снежанка Николова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по подадената от К. Ю. М. от [населено място] частна касационна жалба против въззивното определение № 10899 от 16.05.2014 год. по ч. гр. д. № 17281/2013 год. на Софийски градски съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на К. Ю. М. от [населено място] против въззивното определение от 16.05.2014 год. по ч. гр. д. № 17281/2013 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено определението от 21.06.2013 год. по гр. д. № 8406/2011 год. на Софийския районен съд, с което е върната исковата му молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. По съображенията, изложени в частната касационна жалба и допълненията към нея съобразно указанията на въззивния съд за отстраняване на нередовности, се поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение с оглед наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК обжалването на тази категория въззивни определения е факултативно. Жалбоподателят не е представил изложение на касационните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, нито е формулирал правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбата и допълнителните уточнения към нея съдържат доводи за неправилност на извода за нередовност на подадената искова молба, които не могат да обосноват наличие на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение за връщане на исковата молба на жалбоподателя, като е приел, че неколкократно даваните указания за отстраняване на констатираните нередовности в нея не са отстранени от ищеца - не са посочени фактите и обстоятелствата, на които се основава иска, както и в какво точно се състои искането, т. е. съдържанието на подадената искова молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК за редовността й. При неотстраняване на нередовностите в исковата молба законът предвижда връщането й, тъй като не е възможно да се проведе исково производство, като произнасянето по този релевантен за спора въпрос е в съответствие както със закона, така и с утвърдената съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава. Формалното подаване на частната касационна жалба против въззивното определение не може да обоснове произнасянето на касационната инстанция, при липса на основания за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са процесуална предпоставка за касационното разглеждане, поради което и при липсата им същото не следва да бъде допуснато. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът
Цитирани разпоредби
5- чл. 129, ал. 3 ГПК
- чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 127, ал. 1, т. 4