Определение № 542 от 20.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 481/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна жалба на “О” Е. – гр. С. срещу определение № 284 от 17.03.2009г. по гр.д.337/09г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено определение от 19.12.2008г. на Софийски градски съд за прекратяване производството по т.д. 1958/08г. Ответникът по частната жалба – “ Н. Б. Ц. ”Е. -– гр. С. е на становище, че частната жалба не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В уточняваща молба, с оглед изпълнение указанията, дадени с разпореждане от 08.05.2009г. на съдия при Софийски апелативен съд, страната е поддържала, че като материалноправен и процесуалноправен въпрос следва да се постави въпросът относно тълкуването и приложението на чл.8, ал.1 ЗМТА- за приложимостта на непълна, според жалбоподателя, арбитражна клауза във вр. чл. 7, ал.1 ЗМТА и възможност за арбитражно споразумение между страните. С оглед така поставения въпрос е поддържано основание по чл.280, ал.1 т.2 ГПК, мотивирано с налична практика засягаща сходни с обжалвания съдебен акт въпроси – цитирани и приложени са решение по МАД №57/94г. на БТПП, решение по ВАД №33/99г., решение по МАД № 25/02г. и определение по ВАД №11/96г. Други доводи не са сочени. При тези фактически данни се налага извод за това, че жалбоподателят, макар и формулирал релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, не обосновава довод за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Този извод произтича от това, че формулирането на въпроса е само един от елементите на фактическия състав, който обаче, следва да бъде обвързан с една от хипотезите на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Не обосновават приложно поле на цитираната норма сочените като противоречиви актове, постановени по арбитражни дела, тъй като практиката по арбитражни спорове е неотносима към производството по допускане до разглеждане на касационните жалби, респективно частните касационни жалби, с оглед изричното очертаване в т.1 и 2 на чл.280, ал.1 ГПК на съдилищата, чиито решения могат да обосноват извод за приложно поле на нормата. След като страната не е обвързала разрешаването на този въпрос с противоречие с практиката на съдилищата, то и доводите не могат да обосноват твърдението за приложно поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Следователно, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационно обжалване на атакуваното определение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение