Определение № 2238 от 19.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 315/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 185 от 07.11.2022 г. по в. гр. д. № 301/2022 г. на Пловдивския апелативен съд е отменено решение № 99 от 01.04.2022 г. по гр. д. № 730/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд и е уважен предявеният от Т.–М. И. К. срещу „Кос хол – 1“ Е. установителен иск за собственост на ПИ с идентификатор ..... по КККР на [населено място] и на построената в него триетажна жилищна сграда със застроена площ от 256 кв. м., съставляваща ПИ ....

Въззивният съд е приел, че процесният имот е станал собственост на ищцата по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 50/12.02.2003 г. и брачен договор от 13.01.2011 г.

Имотът е бил изнесен на публична продан по изп. д. № 20188870400683 на ЧСИ Д. Д., рег. № 887. Делото е образувано по молба на взискателя „У. Б.“ АД срещу солидарните длъжници „Б.-В.“ Е., Т.-М. И. К. и „Р.-12“ Е.- в ликвидация. Изпълнението е насочено против процесния имот, ипотекиран в полза на взискателя с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № .../27.05.2008 г.

С постановление за възлагане от 08.10.2020 г. имотът е възложен на купувача „Кос хол – 1“ Е., като резултат от публична продан, проведена от 06.09.2020 г. до 06.10.2020 г. В постановлението е отразено, че купувачът е извършил плащания по специалната сметка на ЧСИ. Постановлението за възлагане е обжалвано от тримата солидарни длъжници по реда на чл.435, ал.3 ГПК. С влязло в сила решение № 260121/10.12.2020 г. по гр. д. № 767/2020 г. на ОС-Пазарджик съдът е отхвърлил жалбите като неоснователни. Постановлението за възлагане е вписано в Службата по вписванията-гр.В. след постановяване на определение № 260367/25.02.2021 г. по ч. гр. д. № 89/2021 г. на ОС-Пазарджик, с което е отменен отказът на съдията по вписванията, обективиран в определение от 06.01.2021 г.

Прието е, че предявеният положителен установителен иск за собственост на Т.-М. И. К. е допустим, доколкото ответникът чрез вписването на постановлението за възлагане и в хода на съдебното производство по настоящото дело оспорва правата на ищцата.

Прието е, че според твърденията на ищцата купувачът не е станал собственик, тъй като постановлението за възлагане не е влязло в сила и проданта е недействителна, тъй като не е внесена продажната цена. Тъй като не е предявен иск за недействителност на публичната продан на основание невнасяне на продажната цена по смисъла на чл.496, ал.3 ГПК и тъй като по делото има данни за внасяне на тази цената, то спорът се концентрира върху обстоятелството дали постановлението за възлагане е влязло в сила.

Прието е, че решение № 260121 от 10.12.2020 г. по в. г. д. № 767/2020 г. на ОС-Пазарджик, с което са били отхвърлени жалбите на длъжниците срещу постановлението за възлагане, е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението обаче е постановено след като с определение № 260113/17.11.2020 г. по в. ч. гр. д. № 593 на АС-Пловдив е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело. Този акт на съда е обжалван пред ВКС. С определение № 125/02.04.2021 г. по ч. г. д. № 602/2021 г. ВКС не е допуснато касационно обжалване. Следователно допуснатото обезпечение е стабилизирано и запазва своето действие от момента на неговото постановяване. Съгласно чл.396, ал.3 ГПК определението, с което се допуска обезпечение на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба. Налице е предварително изпълнение на това определение и то произвежда действие, като спира изпълнителното производство от момента на постановяването – 17.11.2020 г. Това определение е постановено преди решението на ОС-Пазарджик от 10.12.2020 г., с което е решен въпросът за законосъобразността на процесното постановление за възлагане, но това обстоятелство не е от значение за началния момент на спирането.

След като изпълнителното производство е спряно на 17.11.2020 г., то от тази дата спират да текат и всички срокове, свързани с влизане в сила на извършени изпълнителни действия. Този ефект е налице и към настоящия момент, доколкото допуснатото обезпечение не е отменено. След като постановлението за възлагане не е влязло в сила, то и купувачът на публичната продан не е станал собственик на имота, съобразно чл.496, ал.2 ГПК. Следователно ищцата все още е собственик на процесния имот и предявеният от нея иск следва бъде уважен.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника „Кос хол -1“ О..

Жалбоподателят счита, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като липсва правен интерес от предявения иск. Съдът извел правния интерес от обстоятелството, че постановлението за възлагане е вписано в Служба по вписванията-В.. Не било съобразено обаче, че ищцата е предявила срещу жалбоподателя отделен иск по чл.90, ал.1 ЗКИР за установяване недопустимост или недействителност на вписването и за несъществуване на вписано обстоятелство и с решение № 149/10.06.2022 г. по гр. д. № 1009/2021 г. на РС-Велинград искът бил отхвърлен.

Решението било и неправилно. Неправилен бил изводът, че постановлението за възлагане не е влязло в сила поради спирането на изпълнението, допуснато от съда като обезпечение на иск по чл.424 ГПКпреди да бъде постановено решението по жалбата срещу това постановление.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е длъжникът по изпълнителното дело, който е обжалвал постановлението за възлагане на имота и същото е било потвърдено от съда, да има възможност да предявява установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, за да бъде признат за собственик на имота;

2. Може ли вписването на постановлението за възлагане на имота да обоснове наличието на правен интерес на ищеца, който е длъжник по изпълнителното дело, да предяви установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК против купувача на имота;

3. Произтича ли спиране на производството по обжалване на постановлението за възлагане на имота, сроковете на обжалване на което са изтекли и правото на обжалване на длъжника е упражнено, от факта на спиране на изпълнителното производство чрез издаване на обезпечителна заповед.

Отделно от това в касационната жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, тъй като въпреки констатацията, че купувачът е заплатил цената на закупения при публичната продан имот, съдът е уважил предявения от длъжника иск за собственост.

Ответницата в производството Т. - М. И. К. оспорва жалбата. Според нея допустимостта на предявения установителен иск за собственост произтича от обстоятелството, че е вписано невлязло в сила възлагателно постановление, което не е произвело вещен транслативен ефект и затова то не е прехвърлило право на собственост на „Кос-хол 1“ Е.. Изпълнителното производство е спряно преди влизане в сила на възлагателното постановление, затова то не може да прехвърли собствеността върху купувача на публичната продан. Не е стабилизирана нито публичната продан, нито нейният краен акт. Оттук произтича и нейният правен интерес да установи, че е собственик на спорния имот.

Отделно от това ответницата счита, че по първите два въпроса нито е посочена практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.3. По третия въпрос въззивното решение било в съответствие с решение № 56/24.04.2018 г. по гр. д. № 2339/2017 г. на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Не възниква съмнение за допустимостта на предявения иск, а оттам и за допустимостта на обжалваното решение. Твърденията на ищцата Т.–М. И. К., че преди влизане в сила на постановлението за възлагане е спряла изпълнението като обезпечение на предявен от нея иск по чл.424 ГПК, който цели отпадане на изпълнителното основание, сочи на допустимост на предявения иск за собственост. Дали в тази хипотеза постановлението за възлагане може да влезе в сила и да прехвърли права и какво става ако отпадне изпълнителното основание е въпрос по същество, а не по допустимост на иска.

Касационното обжалване обаче следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по третия въпрос, уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС така: Фактът на спиране на изпълнителното производство чрез издаване на обезпечителна заповед има ли за последица спиране на производството по обжалване на постановлението за възлагане на имота, сроковете на обжалване на което са изтекли и правото на обжалване на длъжника е упражнено. Въпросът отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като има значение за изхода на делото. От отговора на този въпрос зависят правата на страните – на купувача на публичната продан „Кос хол – 1“ Е., в полза на който е било издадено постановление за възлагане на процесния имот, както и на длъжника в изпълнителното производство Т.–М. И. К., която е обжалвала постановлението за възлагане, като същевременно е спряла изпълнението като обезпечение на иск по чл.424 ГПК. Отговорът на въпроса ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,