Определение № 638 от 13.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 158/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] представлявано от изпълнителния директор Е. Г. против въззивно решение № 6344 от 03.09.2013 г. по гр. дело № 8811/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.02.2011 г. по гр. дело № 48940/2009 г. на Софийски районен съд за отхвърляне иска на [фирма] против Д. Димитрова А. за заплащане на сумата 32 229,17 лв. имуществени вреди причинени от нарушение на трудовата дисциплина установени с Доклад № Ф.-0018 от 16.06.2008 г. на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ). В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси - по кой ред се реализира предписание в доклад на АДФИ - по реда на КТ или по реда на З.; имат ли актовете на АДФИ установителна сила при условие, че са съставени от независим държавен контролен орган и са резултат от дълъг процес на проверка, съответно подкрепени от необходимите доказателства; налице ли е основание за привличане към пълна имуществена отговорност по смисъла на чл. 38 П. на лице, което се намира на позиция „главен счетоводител” и „ръководител Ф.” и съгласно длъжностната си характеристика организира, контролира и ръководи на основата на нормативни актове счетоводната отчетност и финансовата дейност в дружеството - ищец, чието нарушение е констатирано от АДФИ; само законният представител на дружеството ли носи отговорност за вреди причинени на дружеството и изключва ли тя отговорността на трети лица. Жалбоподателят поддържа, че поставените правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответницата Д. Димитрова А. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставените в изложението правни въпроси не са обуславящи за изхода на делото и не покриват изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С обжалваното решение съдът е извършил съпоставка между значението на акта за начет, какъвто в настоящият случай не е съставен, неговата материална доказателствена сила относно съдържащите се фактически констатации, които се смятат за истински до доказване на противното, ако са надлежно документирани - подкрепени с доказателства (чл. 22, ал. 5, вр. ал. 2 З.) и доклада съставен от финансови инспектори при АДФИ по чл. 17 З., който предхожда съставянето на акта за начет, и въз основа на който чрез предявения иск се търси пълна имуществена отговорност на ответницата. Прието е, че с отговора по чл. 131 ГПК ответницата изцяло е оспорила фактическите констатации в доклада на АДФИ и всички приложени към него документи, поради което в доказателствена тежест на ищцовото дружество, а не върху ответницата, както е при съставен акт за начет, е да установи истинността на констатираните в доклада липси, респ. основателността на иска. Прието е, че такива доказателства не представляват приложените към доклада констативни протоколи, които изхождат от финансовите експерти, съставили доклада, и които са производни, а доказателствата, на които се основават не са представени по делото. В заключение съдът е посочил, че съдържащите се в приложения доклад на АДФИ констатации за липси подлежат на установяване на общо основание и само в случай, че бъдат доказани със съответните доказателствени средства, ответницата дължи насрещно доказване, (което е пълно) на правомерността на извършените или допуснати от нея разходи, респ. установяването на нормативното основание за тяхното извършване и осчетоводяване. Видно е, че решаващите мотиви за отхвърляне на иска е недоказаност от ищеца на правопроизводящите спорното право факти за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответницата, които поставените правни въпроси не засягат и по този начин не поставят на обсъждане релевантни за предмета на делото въпроси. Правният въпрос - дали само законният представител на дружеството носи отговорност за вреди причинени на дружеството и изключва ли тя отговорността на трети лица, засяга тази част от мотивите на съда, в която се сочи, че счетоводното отразяване на определена счетоводна операция сама по себе си не е в състояние да повлияе върху имуществото на дружеството и да доведе до причиняване на вреди по смисъла на чл. 21 З., тъй като счетоводната операция отразява настъпило движение на стоково - материални ценности предизвикващи промени в имущественото състояние - намаляване на актива или увеличаване на пасива, както и допълнителният аргумент на съда за неоснователността на иска, изведен от съдържащите се в приложения доклад данни, че осчетоводените от ответницата операции се основават на взети решения от изпълнителния директор на дружеството, а подписаните от него и приподписани от ответницата като главен счетоводител на дружеството платежни документи са в изпълнение на финансовата дисциплина. В тази връзка, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 28 З., според която длъжностните лица не носят имуществена отговорност при изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане на ръководителя в случая, когато са възрази писмено срещу това разпореждане, с оглед на представени по делото множество писмени възражения на ответницата до изпълнителния директор, относими съм проверявания период и към установените в процесния доклад счетоводни операции, квалифицирани като „липси”. Видно е, че въпросът касае евентуална отговорност на изпълнителния директор, която не е предмет на делото, а това изключва основание за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Посочената от жалбоподателя хипотеза на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е обоснована, а тя се явява и неприложима при наличието на създадена съдебна практика по приложението на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ - решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК по гр. дело № 21/2009г., четвърто г. о.; гр. дело № 324/2009г., трето г. о.; гр. дело № 178/2011 г., четвърто г. о. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.