Определение № 50477 от 17.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2211/2022 г.
ВКС17.11.2022 г.докладчик Милена Даскалова
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 524 от 23.12.2021 г. на Окръжен съд - Благоевград по в. гр. д. № 391/2021 г. ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ и в същия срок да представи доказателства, че държавната такса е платена. УКАЗВА на касатора, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. И. против решение № 524 от 23.12.2021 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 391/2021 г., с което е отменено решение № 500315/19.1.2021 г., постановено по гр. д. 906 по описа за 2019 г. на РС- Разлог и е отхвърлен предявеният от И. И. И. против И. Д. Р. и В. С. Р. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаването й за собственик на основание дарение и при условията на евентуалност на основание давност на 1/2 ид. ч. от втори жилищен етаж от двуетажната масивна къща, изградена в УПИ I - ..... в кв. .... по плана на [населено място], ведно с 1/4 ид. ч. от общите части на сградата и за осъждане на ответниците да й предадат владението на 1/2 ид. ч. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба И. Д. Р. и В. С. Р., чрез адв. Ц. Р., с подадения отговор на жалбата, изразяват становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 02.06.1975 г. с нотариален акт № ...../1975 г. М. и С. Р. са дарили на синовете си Д. и И. Р. процесния втори етаж от жилищна сграда. На 12.10.2011 г. с нотариален акт № ...../2011 г. И. И. е дарил на дъщеря си И. И. / ищца по делото/ притежаваната от него 1/2 ид. ч. от етажа. С нотариален акт № ..... от 2018г. И. Р. е признат за собственик по давност на 1/2 ид.ч. от втория етаж, като е посочено, че останалата 1/ 2 ид. ч. му е дарена с нотариален акт № ..../2001г. Съдът е приел за установено също, че от 1977 г. на процесния втория етаж са живеели родителите на ответника, които впоследствие са го отстъпили на семейството на ответника. Извършвани са ремонти на етажа, вкл. и смяна на дограма, както от родителите на ответника, така и от ответника, подпомаган от родителите си. Бащата на ищцата е живеел със семейството си в стая на първия етаж, като е влизал в нея през отделен вход. През 1997г. къщата е била повредена от паднал в [населено място] гръм, вследствие на което се е наложило да се поправят разрушеният покрив, комините, ел. инсталацията на цялата къща, като родителите на ответника са потърсили пари за ремонта от бащата на ищцата, но той не се е отзовал. При така приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, тъй като ищцата не се легитимира като собственик на процесната 1/2 ид.ч. от имота, а такъв е ответникът, който я е придобил по давност. Изложени са мотиви, че държането на идеалните части на другия съсобственик – И. Р. / баща на ищцата/ от брат му Д. Р. и съпругата му се е превърнало във владение още през 1979 г., когато на етажа е сменена дограмата от родителите на ответника. Дори да се счете, че намерението им за своене се опровергава от търсените от тях суми от другия съсобственик за наложилия се ремонт, то Д. Р. е демонстрирал намерението си за своене на спорната идеална част от 2-рия етаж с изгонването на И. Р. да минава през друг вход, за да влиза в стаята, която обитава на 1-вия етаж. За неоснователни са счетени доводите на ищцата, че ответникът не може от 16 г. да осъществява владение, тъй като е непълнолетен, като е прието, че ответникът се позовава и на владението, което е осъществявано от неговите родители, продължило и от него, каквато възможност за присъединяване на владение е предвидена в чл. 82 ЗС. При тези мотиви на съда е налице основанието на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане касационно обжалване по поставения от касатора правен въпрос: „Налице ли е основание за приложението на чл. 82 ЗС в хипотеза, когато не е установено общо правоприемство или частно правоприемство, при което владението да е предадено от предходния владелец на правно основание, принципно годно да прехвърли върху новия владелец собствеността върху имота?". Този правен въпрос е относим към правния спор, разгледан е от въззивния съд и е от значение за решаващите му изводи при определяне размера на обезщетението. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е разрешен в противоречие с посочените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК –решение № 48/11.09.2018г. по гр. д. № 1669/2019 г. на ВКС, IІ г. о., решение № 33/19.06.2018 г. по гр. д. № 1931/2017г. на ВКС, І г. о., поради което по този правен въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Цитирани разпоредби
7- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 280 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 108 ЗС
- чл. 82 ЗС
- чл. 280, ал. 1, т. 1