Определение № 29 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С определение № 103 от 01.04.2013г. производството по делото е спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 1/2013г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия. Тълкувателното решение е постановено на 09.12.2013г. и производството следва да бъде възобновено. Обжалвано е решение № 1706 от 31.10.2012г. постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 1055/2012г., с което е обезсилено решение №425 от 22.08.2011г. и допълнително решение № 492 от 24.10.2011г. на Врачански окръжен съд по гр.д. № 374/2010г. и е върнато делото за ново разглеждане на спора от първата инстанция след отстраняване на нередовностите на исковите молби, посочени във въззивното решение. Касационната жалба е подадена от [фирма], представляван от К. Н. К. чрез пълномощника адв. С. Г.. Като основание за достъп до касационен контрол се поддържа основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК във връзка с разрешаването на въпроса: когато въззивният съд констатира нередовност на исковата молба следва ли да продължи производството като даде указания за отстраняване на нередовностите или решението на първата инстанция се обезсилва и делото й се връща с указания за оставяне на исковата молба без движение. Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с Т. № 1/2001г. по тълк.д. № 1/2001г. Ответникът Министерство на правосъдието изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Ответникът М. П. П. не е представил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по обективно съединени искове, предявени от ищеца [фирма] против [фирма] и М. П. П. както следва: 1/ за установяване, че М. П. е собственик на УПИ Х-158 в кв. 26 от 815 кв.м. и 435 кв.м. идеална част от УПИ ХІ-157 в кв. 26 и двата имота по плана на [населено място], обл. В., заедно с постройките в тях, описани като тяло”А” и тяло „Б” в нотариален акт за ипотека от 1999г. и заключението на вещото лице; 2/ за установяване, че [фирма] не е собственик на същия имот; 3/ за установяване, че извършените в УПИ ХІ-158 подобрения - пристрояване и надстрояване представляват приращение към тяло „А” и се включват в обема на ипотечното право по договор за ипотека, учредена с нотариален акт № 46, т.І, д.№ 1581/1999г. на съдията по вписванията при Районен съд - Мездра; 4/ заявено е и искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 182, т.VІІ, н.д. № 1520/2007г., издаден в полза на [фирма]. От страна на ответника [фирма] е предявен насрещен иск за установяване нищожност на договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 46, т.І, д.№ 1581/1999г. на съдията по вписванията при Районен съд - Мездра. С диспозитива на решението си Врачански окръжен съд е отхвърлил иска за установяване на факта, че М. П. е собственик на имота; отхвърлил е иска за установяване на факта, че [фирма] не е собственик на имота; отхвърлил е и иска за установяване обема на ипотечното право, а именно за установяване на факта, че пристроеното и надстроеното се включва в това право; прогласил е нищожността на договорната ипотека. В. съд е счел, че първата инстанция се е произнесла по искове за установяване на факти вместо по предявените искове за установяване на права. Поради това е намерил решението по първоначално предявените искове за недопустимо. Посочил е, че след връщането на делото на първоинстанционния съд разглеждането следва да започне с оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на нередовностите й - конкретизиране на петитума с описание на имотите и приращенията съобразно актуалния градоустройствен статут; уточняване и изясняване на петитума на третия иск. Съдът е намерил първоинстанционното решение за недопустимо и по насрещния иск за нищожност на договорната ипотека поради наличие на нередовности на насрещната искова молба, подробно посочени в решението. Дал е указания какви действия следва да извърши първоинстанционния съд по този иск след връщане на делото. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното: Поставеният от касатора правен въпрос касае правомощията на въззивната инстанция при констатиране нередовност на исковата молба и е свързан с актуалността на постановките по този въпрос, дадени в Т. №1 от 17.07.2001г., т.4. Съгласно разрешението в т.5 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС указанията в ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС са актуални за всички хипотези на нередовност на исковата молба с изключение на хипотезата, при която исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, съдържаща твърдения за интерес от защита срещу определено лице и петитума, насочен срещу друго лице. В настоящия случай не се касае до такава нередовност, поради което следва да намерят приложение разрешенията на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. А според тях когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания до ищеца да ги отстрани и при неизпълнението им първоинстанционното решение се обезсилва /т.4 от ТР №1 от 17.07.2001г. /. С обжалвания акт въззивният съд е констатирал нередовности на двете искови молби, с които е сезиран /първоначална и насрещна/ и е обезсилил решението, без сам да предприеме действия по отстраняването им. Горното съставлява противоречие с двете тълкувателни решения и обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.