Определение № 546 от 24.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1907/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, вр. пар. 74 ПЗР ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. 86/2017 г.). Образувано е по касационна жалба, подадена на 13. 03. 2017 г. от Ц. П. И. и Г. Т. В., чрез адв. В. П.-С., против решение № 31 от 31. 01. 2017 г. по гр. д. № 860/2016 г. на ОС – Пазарджик в частта, с която е потвърдено решение № 158 от 22. 05. 2015 г. по гр. д. № 960/2012 г. на РС – Велинград в частта, с която Ц. П. И. и Г. Т. В. са осъдени, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, да заплатят на Н. А. М. общо сумата 4745, 24 лв., представляваща стойността на извършени от последната, в периода лятото на 2008 г. – октомври 2009 г., необходими разноски и подобрения в съсобствен имот както следва: подмяна два прозореца, находящи се в общите части (на стълбището, свързващо първия и втори етаж), както и на улуци и водосточни тръби на двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ № Х-5728, в кв. 21 по плана на [населено място]; саниране от външна страна на общи части на описаната жилищна сграда (около сутеренния етаж и стълбището), извършване на облицовка с камък и гранит на ивица от външната страна на жилищната сграда; преустройство и ремонт на складови помещения към жилищната сграда. В отговора на касационната жалба се прави възражение за недопустимост на същата на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК (преди чл. 280, ал. 2 ГПК), с оглед цената на исковете. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и извърши преценка за допустимост на производството, прие следното: Касационната жалба е недопустима, на осн. чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (в редакцията на нормата преди влизане в сила на ЗИД ГПК, обн. ДВ, бр.86/2017 г.), съотв. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Същото е постановено по искове с правни основания чл. 30, ал. 3 ЗС, предявени срещу Ц. П. И. и Г. Т. В., конституирани като ответници на осн. чл. 227 ГПК, в качеството им на законни наследници на починалия ответник П. Н. В., с обща цена на исковете 5357, 22 лв., а цена на всеки от исковете – според законните им дялове в съсобствеността. Не се претендира солидарно осъждане, нито е постановено такова, доколкото отговорността на законните наследници на първоначалния ответник по иска по чл. 30, ал. 3 ЗС е разделна. Ответниците са съпруга (Г. В.) и дъщеря (Ц. И.) на починалия ответник П. В., поради което дяловете им в имуществото, оставено в наследство от П. В., са или по 1/2 ид.ч. за всяка от тях – за имущества, които не са били придобити в режим на съпружеска имуществена общност (чл. 9, ал. 1 ЗН), или 3/4 ид.ч. за Г. В. и 1/4ид.ч. за Ц. И. – за имущества, които са били придобити в режим на съпружеска имуществена общност (чл. 28 СК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН). В първата хипотеза всяка от тях ще притежава по 2/8 ид.ч. от общите части на сградата (1/2 ид.ч.), а във втората – Г. В. ще притежава 3/8 ид.ч., а Ц. И. – 1/8 ид.ч. от общите части на сградата (1/2 ид.ч.). С предявените искове се твърдят извършени от ищцата необходими разноски и подобрения в общите части на обща стойност 10714, 44 лв., от която сума се претендира присъждане на половината – 5357, 22 лв. общо от ответниците по иска. В първия случай цената на исковете, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, предявени срещу всяка от ответниците е с размер по 2678, 61 лв., а във втория – цената на иска срещу Г. В. е 4017, 93 лв., а срещу Ц. И. – 1339, 31 лв. Тоест, и в двата случая всеки от исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС е с цена под 5000 лв. При обективно съединяване на искове за парични вземания (до каквото съединяване на искове по делото се е стигнало, предвид настъпилата пред първоинстанционния съд смърт на първоначалния ответник), от значение при преценка допустимостта на касационното производство е цената по всеки един от паричните искове, а не сборът от цената на всички обективно съединени искове. Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (в редакцията на нормата преди влизане в сила на ЗИД ГПК, обн. ДВ, бр.86/2017 г.), съотв. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове. Като недопустима, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. При този изход на делото Г. В. и Ц. И. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на Н. М. общо сумата 300 лв. разноски за настоящата инстанция, платени за адвокатски хонорар за изготвяне на отговор по касационната жалба. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение