Определение № 2950 от 20.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1430/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във вр. с чл.295,ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, представлявано от синдиците, срещу решение № 78 от 07.02.2025г. по в.т.д.№ 123/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 16647/2017г. на СГС и е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск по чл.485 ал.1, във вр. чл.538 ал.1 ТЗ и с чл.513, ал.1 ТЗ за признаване за установено, че банката има вземане към ответника Г. П. Г. в размер на 549 000евро, ведно със законната лихва от 12.05.2017г., по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.10 ГПК – запис на заповед от 24.02.2014г., издаден от „Генимекс Инвест“АД, чрез изп. директор Г. П. Г., авалиран от: „Генимекс ойл“ ЕАД, представлявано от изп. директор Г. П. Г. и лично от Г. П. Г. за сумата 549 000 евро, платима на предявяване в срок до 30.12.2016г., предявен за плащане на издателя и авалистите на 22.05.2014г. Въззивното решение е постановено след отмяна на предходното такова с решението по т.д.№ 619/2022г. на Първо т.о. на ВКС и връщане на делото за повторно разглеждане. В касационната жалба се поддържат твърдения, че обжалваното решение е очевидно неправилно, в противоречие с ТР №8/02.04.2017г. по тълк. дело № 8/2017г. и ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. и двете на ОСГТК на ВКС, постановено е в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Обжалващата страна счита за неправилна преценката на съда, че по делото е установено издаването на записа на заповед за обезпечаване на вземането за главница по договора за кредит с „КТБ“ от 21.05.2008г с кредитополучател „Генимекс Инвест“АД. Посочва се, че записът е издаден след сключване на Анекс № 1/ 14.01.2014г. към договора за кредит, поради което не може да се направи безспорен извод, че менителничният ефект обезпечава вземането на банката по каузалното правоотношение. Касаторът навежда, че според трайноустановената съдебна практика, ако вземанията по каузалното правоотношение не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, то между двете вземания няма основание да се търси обезпечителна функция. В евентуалност посочва, че възраженията на ответника за обезпечителната връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение по повод на което е издадена ценната книга, подлежат на изследване доколкото биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В касационната жалба е заявен нов довод - че дори да се приеме, че менителничният ефект обезпечава вземането на банката по каузалното правоотношение, то към дата на образуване на заповедното производство по чл. 417 ГПК и предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК, обезпеченото вземане по каузалното правоотношение по договора за кредит, в резултат на обявената на 03.07.2015г., е с настъпила изцяло предсрочна изскуемост; че е допустимо обезпечението да е дадено на дата преди или след възникване на задължението по каузалното правоотношение, но с оглед установяване съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед, съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК, и в условията на настъпила изискуемост на вземането по каузалното правоотношение, установителният иск следва да се уважи. Изложени са съображения за неправилност на изводите, че ответникът-авалист на ценната книга може да противопоставя възражения на приносителя на ефекта; че банката е недобросъвестна и е действала при злоупотреба с права; за неправилност на извода, че възражението за недължимост на сумата по записа е основателно, тъй като се базира на недължимостта й въз основа на каузалното правоотношение, независимо, че от събраните по делото доказателства се установява настъпилата предсрочна изискуемост към датата на завеждане на иска. Касаторът акцентира на редовността на ценната книга като единствен източник на установяване по реда на чл.422 ГПК на паричното вземане и освобождаваща ищеца - поемател от задължението да доказва съществуването на каузалното правоотношение с издателя като причина за издаването на записа. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване с изложени съображения, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, от решаващо значение за производството по несъстоятелност на КТБ АД /н/, както и за развитието на правото: 1/„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства и релевантни факти в тяхната съвкупност?“ 2/„Изразът в записа на заповед „-... обещавам и се задължавам безусловно и неотменяемо да платя“, като поет безусловно ангажимент за плащане, подлежи ли на тълкуване и следва ли да се търси основание дали плащането се дължи ?“ 3/„При въведени в процеса за установяване на вземане по запис на заповед доводи, че записът на заповед е бил издаден за обезпечаване на вземане по каузално правоотношение, следва ли датите на падеж по менителничния ефект и по каузалното правоотношение да са идентични, с оглед обуславянето на обезпечителната функция на записа на заповед?“ 4/„В хипотезата на обезпечителна функция на записа на заповед и неоспорено валидно предявяване на записа на заповед, при изследване на каузалното правоотношение и установяване на настъпила изискуемост на вземането по каузалното правоотношение към момента на подаване на заявлението по чл. 417, т.10 ГПК, дължимо ли е вземането по менителничния ефект?“ Във връзка с горното „следва ли да се приема, че записът на заповед има само и единствено обезпечителна функция?“ Твърди се и очевидна неправилност. Писмен отговор от ответника Г. П. Г. не е постъпил в указания срок. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: В обжалвания акт е съобразено, че с отменителното решение на ВКС са дадени указания новото разглеждане на делото във въззивната инстанция да започне от фазата на съдебното дирене предвид обстоятелството, че в хода на производството ответникът е бил представляван от особен представител, без да са били налице условията за това и следва да му бъде дадена възможност да посочи и нови доказателства; че са дадени указания и да бъдат съобразени и доказателствата, касаещи междувременното снабдяване на „КТБ АД“-в несъстоятелност с изпълнителни титули срещу авалиста за задължения на кредитополучателя и издател на ефекта, възникнали по договора за кредит от 21.05.2008г. до датата на падежа на процесната запис на заповед, при отчитане на вида и периода на вземането по изпълнителните титули спрямо обезпечените с процесната ценна книга. Съставът на САС е посочил, че въпреки дадената му възмо жност ответникът не е правил доказателствени искания. Въззивната инстанция е констатирала редовността на записа на заповед, авалиран от ответника, предявяването му на издателя и авалистите за плащане на 22.05.2014г ., от който момент е настъпил падежът. Изложила е съображения в подкрепа на становището си, че от представените доказателства се установява обезпечителната функция на записа на заповед по отношение на задължението по договор за банков кредит от 21.05.2008г. между „КТБ“ АД и кредитополучател „Генимекс инвест“ ЕАД (тогава представлявано от изпълнителния директор С. Е.) за сумата 600 000лв., предвиждащ кредитът да бъде обезпечен с издаване на запис на заповед с издател „Генимекс Инвест“ЕАД, авалиран от „Генимекс Ойл“ЕАД с управител Г. П. Г. и лично от Г. П. Г.. Към договора има 11 анекса и съгласно последния от 14.01.2014г., задължението е с остатък 549 000 евро, платими на седем вноски - първа на 15.01.2015г ., а останалите шест от 15.02.2015г. до 15.07.2015г. Акцентирано е на обстоятелството, че самият ищец не спори, че процесната ценна книга е издадена за обезпечаване на задълженията по този договор. Анализирано е, че след като ответникът е изложил твърдението си за конкретната каузална сделка - договора за кредит от 21.05.2008г., банката не е възразила, че друга сделка е обезпечена с ценната книга. Обсъдена е възможността авалистът да противопостави на поемателя възражения, основани на каузално правоотношение с издателя, каквито са направени от ответника, извършена е преценката за допустимост на заявените възражения, произтичащи от и основани на каузалното правоотношение - договор за банков кредит от 21.05.2008г. със съображенията, че банката – поемател по записа на заповед, е злоупотребила с права (знаела е за правопогасяващо относително възражение на издателя за ефекта като длъжник по каузалното правоотношение, по което банката е кредитор). Този извод е подкрепен със съображенията, че за обезпечаване на задължението по договора за банков кредит от 21.05.2008г. в отношенията между „Корпоративна търговска банка“ АД и „Генимекс Инвест“ ЕАД, освен процесния запис на заповед за сумата 549 000 евро, платима на предявяване и предявен за плащане на издателя и авалистите на 22.05.2014г., са били издавани и други записи на заповед за размера на неплатената по договора главница, авалирани от „Генимекс ойл“ АД и от Г. П. Г. и въз основа на някои от тях „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) е поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение и вече се е снабдила с изпълнителен титул срещу авалиста Г. П. Г.: Така, с решение влязло в сила на 27.03.2021г. по гр.д. № 7564/2019г. по описа на СГС, е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, вземането на КТБ /н/ срещу Г. П. Г. въз основа на запис на заповед, издаден на 30.04.2014г. от „Генимекс инвест“ ЕАД, авалиран от „Генимекс ойл“ АД и от Г. П. Г., предявен за плащане на 16.05.2014г. ведно със лихвата за забава от 27.05.2016г. за сумата 549 000 евро, ведно със законна лихва от 27.05.2016г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 28282/16 по описа на СРС; С решение по гр.д.№ 11300/2016г. на СГС, влязло в сила на 06.10.2023г., е признато за установено вземане на банката срещу Г. П. Г. за сумите 377 569.04 евро - главница и 26 905.90 евро - договорна лихва в размер на 9 % годишно върху главницата от 377 569.04 евро за периода от 31.07.2013 г. до 16.05.2014 г., дължими по запис на заповед на 31.07.2013 г., издаден от „Генимекс инвест“ ЕАД, авалиран при условията, при които е издаден от „Генимекс ойл“ АД и от Г. П. Г., предявен за плащане на 16.05.2014г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК от 7.06.2016 г. по ч.гр.д. № 28 281/ 2016г. на СРС като за разликата над сумата 377 59.04 евро до пълния предявен размер от 549 000 евро - относно главницата, както и за договорната лихва върху главницата в размер на 9 % годишно за периода от 17.05.2014 г. до окончателното й плащане, искът е отхвърлен. Въззивната инстанция е приела за основателно възражението за недължимост на исковата сума поради недължимост на вземането по каузалното правоотношение със съображенията, че ако записът на заповед обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за реализиране вземането по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент, тъй като в противен случай би се постигнало неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед. При доказана обезпечителна функция на записа на заповед вземането на основание ценната книга следва да бъде изпълнимо към падежа й и съгласно условията на каузалното правоотношение. Потвърдила е становището си, че преценката на събраните доказателства установява, че записът на заповед е бил издаден за обезпечаване на вземането на ищеца за главница по процесния договор за кредит. Посочила е, че видно от последния анекс към договора за кредит от 21.05.2008г. - Анекс № 11/14.01.2014г., задължението по кредита към датата на подписването му е с остатък 549 000 евро и е уговорено плащането да бъде на седем вноски - първа на 15.01.2015г., а останалите шест от 15.02.2015г. до 15.07.2015г. Анализирано е, че към датата, на която е бил предявен записът на заповед за плащане на длъжника и на авалистите, не е било налице изискуемо задължение по договора за кредит - към 22.05.2014 г. е налице договорен между кредитополучателя и банката погасителен план с последния Анекс № 11 с първа падежираща вноска по непогасената главница на дата 15.01.2015г ., което значи, че към датата на предявяване на записа на заповед за банката-ищец не е налице валидно основание да пристъпи към реализация на предоставените в нейна полза обезпечения по издадения запис на заповед. В подкрепа на изведеното са изложени и съображенията, че към момента, когато банката е предявила вземанията си към кредитополучателя-издател на процесния запис на заповед в откритото спрямо него производство по несъстоятелност, последното плащане по кредита от 21.05.2008 г. е направено на 31.05.2014 г. (няколко дни след твърдяната дата на предявяване на записа на заповед), като предсрочната изискуемост на кредита била обявена на 03.07.2015г. – повече от година след твърдяното предявяване на процесния запис на заповед за плащане. Като подкрепящи извода са посочени и констатациите на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, че към датата на предявяване за плащане на процесния запис на заповед, не е налице просрочена главница по обезпечения с последния анекс договор за банков кредит, като от счетоводни записвания на банката към момента на предявяване на записа на заповед, главницата по кредитния договор е със статус „редовна“. За неоснователен е преценен доводът на банката, че в тази хипотеза на неизискуемост на задължението по каузалното правоотношение, водещо до невъзможност да се реализира вземането по обезпечаващата го абстрактна сделка, следва да присъди част от сумата, представляваща вноски по договора за заем с настъпил падеж към момента на приключване на устните състезания по делото. Аргументирано е, че съдебната практика на която ищецът се позовава е неотносима, тъй като е постановена по отношение на вземания, произтичащи от договор за кредит, а не от запис на заповед. Като релевантна за спора е посочена практиката на ВКС, обективирана в решението по т. д. № 2418/2013 г., I т. о., съгласно която, вземането на основание на ценната книга, независимо от гаранционно-обезпечителния му характер, възниква на датата на издаване на записа на заповед и изискуемостта му настъпва на падежа на ценната книга. Обезпечението може да е дадено на дата преди или след възникване на задължението по каузалното правоотношение, но с оглед установяване съществуването на подлежащо на изпълнение вземане съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК, същото следва да е с настъпила изискуемост. В производството по чл. 422 ГПК вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е изискуемо съобразно с падежа на ценната книга. При въведени възражения, основани на каузалното правоотношение, следва да е изискуемо и вземането по така обезпеченото каузално правоотношение. За вземанията по каузалното правоотношение, които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Противното би означавало да се предостави възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на записа на заповед преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителния характер на ценната книга. Искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено: Първият въпрос от изложението в случая съставлява твърдение за неправилност на въззивното решение, преценката за която е извън предмета на настоящото производство. Основанията за неправилност не са тъждествени на общото основание като задължителна предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол, съобразно критериите по т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Обжалващата страна не излага дори аргументи кои доказателства, кои относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните не са обсъдени и подложени на преценка от възивната инстанция. Вторият въпрос е част от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на първата касационна жалба на банката, подадена по настоящото дело и по отношение на него невъзможността за осъществяване на касационния контрол ясно е посочена в определението по чл.288 ГПК по т.д.№ 619/2022г.на 1 т.о. на ВКС. По този въпрос и във връзка с питането „следва ли да се приема, че записът на заповед има само и единствено обезпечителна функция“ (което също е част от изложението към първото касационно производство по настоящото дело), следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 295,ал.1, изр. първо ГПК постановеното при повторното разглеждане на делото въззивно решение може да бъде обжалвано само за нарушения, допуснати в производството по чл.294 във вр. с чл.269 ГПК. Третият въпрос е безпредметен именно защото самият ищец не е отричал в процеса обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение по договора за кредит от 21.05.2008г. Тази негова позиция несъмнено явства от процесуалното му поведение в първата инстанция, в която банката е представила договора за кредит (с молба от 04.11.2019г. - л.155). Обстоятелството, че самият ищец „признава обезпечителната функция на процесния запис на заповед по отношенията на задълженията на издателя й по договора от 21.05.2008г. като основава всичките си доводи, изхождайки именно от тази му обезпечителна функция“ изрично е отчетено в решението по т.д.619/2022г. на Първо т.о. на ВКС, постановено при обжалването на първото въззивно решение. Следователно, даване на принципен отговор на този въпрос няма как да доведе до промяна на резултата на спора. Искането за допускане на обжалването по четвъртия въпрос също е неоснователно. Искът е отхвърлен с решаващия правен извод, че към момента на падежа на ценната книга – 22.05.2014г., не е настъпила изискуемостта на вземането по каузалното правоотношение. Въззивната инстанция изобщо не е обсъждала въпроса дали е настъпила изискуемостта на вземането по каузалното правоотношение към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, защото такъв защитен довод ищецът не е въвел в предмета на спора в преклузивните срокове. Именно поради това въпросът е хипотетичен, а не обуславящ изхода на делото и не притежава съществена характеристика на общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол, съгласно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователна е тезата, която стои зад въпросите на касатора, че наличието на редовен от външна страна запис на заповед във всички случаи обосновава уважаването на предявения по реда на чл.422 ГПК иск за съществуване на вземането по ценната книга. В производството по чл.422 ГПК вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е изискуемо съобразно с падежа на ценната книга. При въведени възражения, основани на каузалното правоотношение, следва да е изискуемо и вземането по така обезпеченото каузално правоотношение. За вземанията по каузалното правоотношение, които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. В този смисъл, освен цитираните в от САС решение по т. д. 2418/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., са и решенията на ВКС по т. д. № 2913/2013 г., I т. о., по т. д. № 4224/2013 г., I т. о., по т. д. № 951/2017 г., II т. о., по т.д.№ 352/2019г. на І т.о. на ВКС. Самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване е обстоятелството, че касаторът неоснователно твърди противоречие на обжалваното решение с т. 2 б и т.4 д от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Въззивната инстанция е дала ясен отговор, че разясненията, дадени по тълкувателно дело № 8/2017г. на ОСТГК доколкото касаят подлежащите на присъждане вноски по договор за банков кредит при обявена предсрочна изискуемост, нямат приложение при претенция, основана на поето менителнично задължение. Отсъства и надлежно въведена предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, на която разпоредба касаторът формално без аргументи се позовава като допълнително основание за осъществяване на касационния контрол, а приложното поле на чл.280,ал.2,предложение трето ГПК не е обосновано с нито един аргумент. Надлежното въвеждане както на хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, така и на основанието по чл.280,ал.2, предл.последно ГПК, не се състои и изчерпва с цитирането на съответната разпоредба, а предпоставя обстойно аргументиране - защо отговорът на въпроса ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съответно - доказването на основанието за директния достъп до касационен контрол е задължение на страната и не подлежи на служебно изследване от касационната инстанция. При довода си за очевидна неправилност касаторът не държи сметка, че сборът от сумите, за които е признато съществуване на вземане на банката срещу авалиста Г. Г. по записи на заповед, издадени в обезпечение на каузалното правоотношение - задълженията на издателя й по договора от 21.05.2008г за банков кредит, присъдени с решенията по гр.д.№ 7564/2019г. и №11300/2016г. на СГС, възлиза на 953 476 евро, към която сума следва да се прибавят и законни лихви върху главницата от 549 000 евро, считано от 27.05.2016г. Сборът ще надвиши сумата 1 042 664 евро, посочена в заключението на съдебно-счетоводната експертиза като осчетоводени от банката задължения по кредитния договор от 21.05.2008г. към датата на изготвяне на експертизата. Именно от това е видна недобросъвестността на банката, която се възползва от издадени записи на заповед, обезпечаващи едни и същи задъл жения, които са предоговаряни да бъдат плащани на различни разсрочени падежи с поредица от анекси към договора от 21.05.2008г. Ответникът не е депозирал отговор на касационната жалба. Разноски за производството не се присъждат. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.