Определение № 1653 от 04.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2911/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ответниците К. Д. Сатански и В. Г. Сатанска срещу решение № 355/21.03.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 3305/2022 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено в обжалваната част първоинстанционното решение № 3546/31.10.2022 г. по гр. дело № 4092/2021 г. на Пловдивския районен съд, е прогласена, на основание чл. 40 от ЗЗД – по обективно кумулативно съединени искове на Д. П. Л. с ЕГН [ЕГН], конституиран на основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалия първоначален ищец Д. П. Л. с ЕГН [ЕГН], срещу касаторите К. и В. Сатански, недействителността на сключени на 23.12.2020 г. договори за покупко-продажба, обективирани в нотариален акт № 148, том III, рег. № 2025 по нот. дело № 484/2020 г. на нотариус с рег. № 230, по силата на които първоначалният ищец Д. Л., чрез пълномощника си – ответника К. Сатански, продава на последния следните недвижими имоти: 1) нива в местността „Стара кория“, парцел 42, съставляваща имот № 202042 по плана за земеразделяне на [населено място]; 2) овощна градина в местността „Камбурски кладенец“, масив 57, съставляваща имот № 057106 по плана за земеразделяне на [населено място]; и 3) нива в местността „Кадънката“, парцел 111, съставляваща имот № 045111 по плана за земеразделяне на [населено място], поради сключването им във вреда на представлявания. При извършената служебна проверка съдът намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С исковата молба по делото са предявени три обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 40 от ЗЗД – за прогласяване недействителността, поради сключването им във вреда на представлявания, на три, макар и обективирани в един нотариален акт, договора за продажба – на три самостоятелни недвижими имота – две ниви и една овощна градина. В титулната част на исковата молба непрецизно е посочена общата цена на трите предявени иска по чл. 40 от ЗЗД – 6 211 лв., съставляваща сбора от цената на всеки един от тези искове, равняваща се на данъчната оценка на всеки един от трите процесни имота (чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 от ГПК), но в обстоятелствената част на исковата молба е посочена данъчната оценка на всеки от имотите, а именно: на нивата, съставляваща имот № 202042 – 3 338 лв.; на овощната градина, съставляваща имот № 057106 – 679.80 лв.; и на нивата, съставляваща имот № 045111 – 2 193.20 лв.; респ. – посочена е цената на всеки един от исковете по чл. 40 от ЗЗД, която е до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, въззивното решение, постановено по така предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 40 от ЗЗД, не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила на датата на обявяването му, съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК. Предвид императивния характер на посочените процесуални разпоредби, горните изводи, основани на тях, не се променят от обстоятелството, че в първоинстанционното и въззивното решение трите иска по чл. 40 от ЗЗД не са посочени поотделно, както и от погрешно дадените от въззивния съд указания, че решението му подлежи на касационно обжалване. По така изложените съображения, подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело пред ВКС – също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение