Определение № 115 от 17.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1064/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. И. И., [населено място] срещу решение № 19309 от 17.12.2014 г. по гр. д. № 6703 от 2013 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 15.01.2013 г. по гр. д. № 12116/2012 г. по описа на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по предявения от [фирма] иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че В. И. И. дължи на [фирма] сумата в размер на 5 037,84 евро – главница по Запис на заповед от 18.10.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по пощата – 15.09.2009 г. до окончателното изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение от 24.09.2009 г. по г. д. № 43959-2009 г. по описа на СРС, I ГО, 28 с – в, както и в частта за разноските. Препис от касационната жалба и приложенията са връчени на ответната страна [фирма], [населено място], която в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК представя писмен отговор, в който счита жалбата за процесуално недопустима и евентуално неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение за да се произнесе взе предвид следното: Предявен е установителен иск за сумата от 5 037.84 евро /по курс на БНБ се равнява на 9 853.16 лв./, като вземането произтича от Запис на заповед от 18.10.2005 г. Записът на заповед е търговска сделка от рода на абсолютните, като без значение е дали страните по нея са физически или юридически лица /чл. 286, ал. 2, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ/. Търговският характер на сделката определя делото като търговско. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по - малка от 10 000 лв. Съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл. 280, ал. 2 ГПК и не създава висящност на спора. Предвид на горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение