Определение № 773 от 11.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2633/2020 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото М. Е. М. срещу решение № 8/16.03.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 453/2019 г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 470/18.11.2019 г. по гр. дело № 594/2019 г. на Бургаския окръжен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу С. А. Д., осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, чл. 92 и чл. 86, във вр. с чл. 87 от ГПК за заплащане на сумата 22 000 лв., претендирана за връщане като получена по развален предварителен договор от 10.12.2018 г., както и на сумата 44 000 лв., претендирана като неустойка за неизпълнение по същия предварителен договор, ведно със законната лихва върху тези суми от 19.04.2019 г. до окончателното им изплащане; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката М., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) освобождава ли се от отговорност продавачът по предварителен договор за продажба на недвижим имот за неизпълнение на задълженията му да прехвърли на купувача собствеността, необременена от права на трети лица, съществуващи към датата на сключване на предварителния договор, когато това задължение е изрично уговорено в договора, в който е посочено и наличието на възбрани върху имота; 2) длъжен ли е съдът да изследва действителната воля на страните по договора съобразно чл. 20 от ЗЗД и длъжен ли е да тълкува процесния договор, съобразявайки се с изискванията за добросъвестност; 3) допустими ли са гласни доказателства за установяване на промяна (отлагане неограничено във времето) на срока, определен в писмен предварителен договор за продажба на недвижим имот, за сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт; и 4) допустими ли са гласни доказателства от свидетел относно факти и обстоятелства, които твърди, че е узнал в качеството му на адвокат на ответника, от адвокат на ищеца – процесуален представител в съдебното производство, в което са събрани тези доказателства. По отношение на първия въпрос жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения този правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на останалите въпроси жалбоподателката навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно: втория въпрос – в противоречие с решение № 106/16.07.2018 г. по гр. д. № 4088/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; третия въпрос – в противоречие с решение № 155/13.10.2010 г. по търг. д. № 1113/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 308/30.03.2012 г. по гр. д. № 786/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; и четвъртия въпрос – в противоречие с решение № 244/15.01.2019 г. по нак. д. № 1139/2018 г. на ІІІ-то нак. отд. на ВКС. Ответницата С. Д. в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото следното: В процесния предварителен договор от 10.12.2018 г. за покупко-продажба на недвижим имот страните са постигнали договореност в срок до 15.02.2020 г. ответницата-продавач да представи на ищцата-купувач удостоверение за липса на вписани вещни тежести върху имота, като страните се задължили в едноседмичен срок от представяне на удостоверението за вещни тежести да сключат окончателния договор за продажба на имота. Съобразно клаузите на договора ищцата-купувач заплатила авансово сумата 2 000 лв. при сключване на договора и сумата 20 000 лв. при представяне от страна на ответницата-продавач на удостоверение за вписани вещни тежести върху имота. По силата на клаузата на т. 10 и 11 от договора страните са се съгласили, че при неизпълнение на задължението на продавача да представи в срока по договора удостоверение за липса на вписани вещни тежести за имота, продавачът ще въстанови на купувача всички авансово платени суми по договора и ще дължи на купувача неустойка в размер, представляващ двукратния размер на платените от купувача суми. В изпълнение на задълженията си по предварителния договор ответницата-продавач изпратила на ищцата-купувач удостоверения за направени вписвания, отбелязвания и заличавания за имота, издадени от Агенцията по вписванията с дати 16 и 17.01.2019 г. С електронно съобщение от 04.02.2019 г. адвокатът на ищцата уведомил ответницата, че са останали незаличени две възбрани върху имота, които следва да бъдат заличени преди изповядване на сделката. След получаване на съобщението, още на 06.02.2019 г. ответницата-продавач предприела необходимите действия по заличаване на възбраните, за които незабавно уведомила ищцата, като още на 11.02.2019 г. била заличена едната възбрана. На молбата на ответницата от 06.02.2019 г. за вдигане на втората възбрана КППКОНПИ изпратила писмен отговор от 18.03.2019 г., че има решение на Комисията да бъдат предприети действия за отмяна на възбраната и заличаване на вписването ѝ. След изтичането на уговорения с предварителния договор срок за представяне на удостоверението за липса на вписани вещни тежести върху имота, и двете страни демонстрирали поведение, че не са се отказали от изпълнението на намерението си за прехвърляне на имота и са изразили съгласие да изчакат, колкото е необходимо за заличаване на вписаната в полза на КПКОППИ възбрана. Въпреки това, с нотариална покана от 12.03.2019 г. ищцата-купувач уведомила ответницата-продавач, че поради неизпълнение на задълженията на продавача да вдигне наложените възбрани върху имота, респ. да изповяда нотариалния акт за прехвърляне на собствеността върху имота в уговорения срок, едностранно разваля сключения между страните предварителен договор, с покана за връщане на авансово получените суми и заплащане на дължимата неустойка. Като основание за твърдяното разваляне на процесния предварителния договор в хипотезата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД – без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок, ищцата сочи по делото невъзможност да изпълни задълженията си по споразумение от 20.12. 2019 г., сключено между нея и трето за делото лице Т. Г. – да му прехвърли процесния имот след придобиването му от ответницата. При така приетите за установени обстоятелства по делото, въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време. Когато се касае за безполезност на изпълнението, то трябва да е настъпило в резултат на виновната забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника. В случая ответницата-продавач е допуснала забава да представи на ищцата-купувач удостоворение за липса на вписани вещни тежести върху имота в уговорения с предварителния договор срок – 15.02.2020 г., единствено по отношение на вписаната в полза на КПКОНПИ възбрана. От писмените доказателства по делото е установено, че има решение на Комисията и ще бъдат предприети действия за отмяна на наложената възбрана и заличаване на вписването, като ответницата-продавач е предприела в срока по предварителния договор необходимите действия по заличаване на възбраната. В хода на производството по делото възбраната в полза на КПКОНПИ е била заличена. От показания свидетелите С. и Г. е установено, че ищцата-купувач е била запозната с тези обстоятелства и е изразила съгласие окончателният договор за продажба на имота да бъде сключен след изтичане на процедурата по вписване заличаването на възбраната от страна КПКОНПИ. Предвид това, апелативният съд е приел, че ответницата- продавач не е изпълнила задължението си по процесния договор да прехвърли обекта, предмет на предварителната продажба, в срока по договора, поради обстоятелства, стоящи извън волята ѝ, тъй като снабдяването на ищцата-купувач с удостоверение за липса на вписани вещни тежести върху имота е опосредено от действията на трето лице (КПКОНПИ) и провеждането на нормативни процедури по заличаването. Когато длъжникът е допуснал забава да изпълни поетото с договора задължение – да представи на купувача удостоверние за липса на вещни тежести върху обещания за продажба имот в уговорения срок, след което да прехвърли собствеността му на насрещната страна, която забава се дължи на неизпълнение на законоустановени задължения на трети лица – процедура за заличаване на възбраната по инициатива на КПКОНПИ, след като длъжникът по предварителния договор е изпълнил своята част от задължения във връзка с това, то налице е освобождаваща длъжника невъзможност – невиновна невъзможност по чл. 81 от ЗЗД, която дава основание първоначално уговорените срокове да се удължат с времето на забавата, поради което в този случай не е налице надлежно възникнало за кредитора право на разваляне. В тази връзка въззивният съд се е позовал на решение № 10/09.02.2015 г. по търг. д. № 4429/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС. С оглед на това и след като ищцата-купувач не е доказала в настоящия случай безполезност на забавеното изпълнение, апелативният съд е приел, че не са налице основанията на чл. 87, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за разваляне на договора на това основание. Наред с това въззивният съд е намерил за неоснователни и възраженията във въззивната жалба на ищцата, че била налице безполезност на изпълнението. В тази връзка съдът е изложил следните съображения: На първо място налице са показанията на свидетелите С. и Г., от които следва изводът, че и след изтичане на уговорените с предварителния договор срокове за представяне на удостоверението за липса на вписани вещни тежести, страните не са се отказали от изпълнението на намерението си за прехвърляне на имота и са се съгласили да изчакат, колкото е необходимо за заличаване на вписаната в полза на КПКОНПИ възбрана. Не са споделени и възраженията на жалбоподателката-ищца, че тези свидетелски показания били недопустими, тъй като попадали в приложното поле на чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК. В тази връзка апелативният съд е изтъкнал, че показанията на тези свидетели нито установяват, нито изменят, нито отменят писмено съглашение между страните, в частност – процесния предварителен. Съдът е приел, че показанията на свидетеля С. не са недопустими и с оглед забраната по чл. 45 ал. 2 от ЗАдв. На следващо място, съдът е приел, че споразумението от 20.12.2019 г. между ищцата и трето за делото лице, е непротивопоставимо на ответницата-продавач, поради неучастието ѝ в него и липса на достоверна дата на споразумението, като наред с това, нито ищцата, нито третото лице – свидетелят по делото Г., твърдят, че споразумението е било изпълнено, респ. – страните по него да са реализирали правата и задълженията си по същото, което да направи изпълнението на процесния предварителен договор безполезно. С оглед така приетото, въззивният съд е намерил, че основателността на претенцията по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде преценявана при условията на чл. 87, ал. 1 (а не на ал. 2) от ЗЗД. В тази връзка съдът отново е изтъкнал, че към момента на отправената нотариална покана от ищцата-купувач, е налице освобождаваща ответницата-длъжник невиновна невъзможност по чл. 81 от ЗЗД да изпълни задълженията си по предварителния договор. Приел е и че тази невъзможност дава основание първоначално уговорените срокове да се удължат с времето на забавата, като се е позовал на практиката на ВКС, според която, когато в искането на кредитора се претендира разваляне на договор или последиците от него, то искането съдържа имплицитно и предупреждение за изпълнение, даже и да не са изрично формулирани изявления в този смисъл. С оглед на това съдът е приел, че ответницата-продавач е изпълнила задълженията си по сключения предварителен договор, макар и при забава, за която не отговаря – в тази връзка отново са изтъкнати обстоятелствата, че снабдяването на ищцата-купувач с удостоверение за липса на вписани вещни тежести върху имота е опосредено от действията на трето лице (КПКОНПИ) и провеждането на нормативни процедури по заличаването, т.е. – налице са обстоятелства извън волята на ответницата-продавач и обективна невъзможност за изпълнение в срока по предварителния договор, като ответницата е изразила и готовност за финализиране на продажбата по нотариален ред. Съобразно така приетото и при липса на доказателства за безполезност за ищцата на предложеното забавено изпълнение, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че процесният договор не е развален на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, а страните са валидно обвързани от сделката, поради което не се дължи претендираната на основание чл. 55 ал. 1, пр. 3 ЗЗД и престирана по предварителния договор част от продажната цена, като неоснователно обогатяване, с оглед получаването ѝ на отпаднало основание, както и предвидената в същия неустойка. В заключение съдът е приел, че макар ответницата да не е изпълнила задължението си в уговорения срок, след като ищцата не е доказала безполезност на забавеното изпълнение, не са налице основанията на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД за разваляне на сделката на това основание, а настъпването на ефекта на развалянето на договора се преценява при условията на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД – с оглед отправената от ищцата-купувач и получена на 15.12.2010 г. от ответницата-продавач нотариална покана, като по делото се установява, че в разумен срок, считано от датата на нотариалната покана, ответницата е предложила изпълнение на договора, както и, че забавата, на която се позовава ищцата, не е по вина на ответницата, а поради обективни причини. С оглед на това, апелативната инстанция е намерила, че в съответствие с въведените в процеса факти, относими към основателността на иска, и при противопоставеното възражение за невиновна невъзможност за изпълнение, първоинстанционният съд правилно е изключил от общия период на установената забава на ответницата, периода на забавата на трети за спора лица – на основание чл. 81 от ЗЗД, отчитайки и обстоятелството, че към момента на отправяне на нотариалната покана от страна на продавача са били предприети необходимите действия по заличаване на вписаните възбрани върху имота, предмет на договора. Настоящата касационна инстанция намира, че при така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, не са налице наведените от жалбоподателката основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Отговорът на първия формулиран в изложението ѝ материалноправен въпрос е очевиден, а именно – при неизпълнение на задълженията си да прехвърли на купувача собствеността върху недвижимия имот, необременена от права на трети лица, включително и от наложени възбрани, съществуващи към датата на сключването на предварителния договор, продавачът не се освобождава от отговорност, когато неизпълнението му е виновно, респ. – освобождава се от отговорност, когато неизпълнението му е невиновно – чл. 81, ал. 1 от ЗЗД. При това очевидно разрешение на въпроса, не е налице и соченото в изложението противоречиво разрешаване на същия между обжалваното въззивно решение и посоченото друго въззивно решение (за което няма и данни да е влязло в сила), тъй като в последното е прието, че неизпълнението на продавача да заличи в уговорения срок вписаната възбрана е виновно, а по настоящото дело апелативният съд е приел, че забавеното неизпълнение на ответницата е невиновно. При това положение, касационното обжалване по този въпрос не следва да се допуска на наведеното от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Няма основание касационното обжалване да се допуска и по следващите два правни въпроса в изложението, тъй като същите нито са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, нито са от значение за изхода на спора по делото (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В случая правният спор между страните, респ. – правните изводи на въззивния съд не са относно тълкуването на процесния предварителен договор, каквато е постановката на втория материалноправен въпрос по приложението на чл. 20 от ЗЗД, а – относно неговото изпълнение, респ. – неизпълнение от страна на ответницата, както и дали последното е виновно или не, и дали е станало безполезно за ищцата или не. Именно във връзка с установяването на тези спорни по делото обстоятелства апелативният съд е обсъждал и събраните по делото свидетелски показания, а не – с оглед установяване на промяна (изменение) на уговорения с порцесния писмен предварителен договор, срок за изпълнение, каквато е постановката на третия процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК, формулиран в изложението на жалбоподателката. Като е приел, че показанията на свидетеля С. не са недопустими и с оглед забраната за разкриване на адвокатската тайна по чл. 45 ал. 2 от ЗАдв (съгласно която, адвокатът няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент), въззивният съд не е разрешил четвъртия процесуалноправен въпрос в противоречие със соченото от жалбоподателката решение № 244/15.01.2019 г. по нак. д. № 1139/2018 г. на ІІІ-то нак. отд. на ВКС. Това е така, защото с последното е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 121, ал. 2 от НПК (съгласно която, свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник), във вр. с чл. 45, ал. 2 от ЗАдв. В ГПК обаче липсва разпоредба, аналогична на чл. 121, ал. 2 от НПК, като от разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ГПК ясно следва, че адвокат, разпитван като свидетел, не може да откаже да свидетелства, но може да откаже да даде отговор на въпроси, ако с тях би разкрил адвокатска тайна; респ. – ако даде отговор на такива въпроси, показанията в тази им част не са недопустими, тъй като не попадат в хипотезата на никоя от забраните за свидетелстване по чл. 164, ал. 1 от ГПК. При това положение, по отношение на четвъртия процесуалноправен въпрос не е налице, соченото от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК; не са налице и основания по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответницата, претендираните и направени от последната разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата ѝ в касационното производство, а именно – сумата 3 000 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение