Определение № 1825 от 12.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3397/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Делото е образувано по процесуално допустими касационна жалба с вх.№ 2480 от 15.03.2023 г., подадена от С. П. С. чрез адвокат Х. М. от АК – Б., както и насрещна касационна жалба с вх.№ 4765 от 26.05.2023 г., подадена от Т. Д. Р. чрез адвокат М. Г. от АК – Б., които са насочени срещу въззивно Решение № 16 от 09.02.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 297/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Касаторът (ищец в процеса) С. П. С. атакува въззивното решение в частта, с която (след частично отменяване на първоинстанционното решение) е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС. В останалата част въззивното решение е обжалвано от ответницата Т. Д. Р.. С подадени в срок отговори страните взаимно оспорват жалбите си с доводи, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по жалбата на насрещната страна, както и срещу основателността на жалбите. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С обжалваното решение АС – Бургас е отменил първоинстанционното Решение № 422 от 05.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 1244/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която Т. Д. Р. е осъдена да заплати на С. П. С. общо 31 346,14 лв. над размера от 21 561 лв., като вместо това е постановил, че отхвърля иска на С. П. С. против Т. Д. Р. за сумата над 21 562 лв. до общо присъдения размер от 31 346,14 лв., представляващи половината от извършени изцяло от ищеца разноски за съсобствен на страните недвижим имот в [населено място], вилна зона „М. б.“, [улица], а именно: основен ремонт на съществуващ басейн, изграден в поземлен имот с идентификатор ***. В останалата част, с която Т. Д. Р. е осъдена да заплати на С. П. С. сумата 21 561 лв. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, решението на първоинстанционния съд е потвърдено. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи. Бракът им е сключен на 21.11.2004 г. и е прекратен с развод от 01.04.2016 г. На 16.08.2005 г., по време на брака на името на ищеца е закупен УПИ *,* в кв. 14 по плана на в.з. „М. б.“,[жк], [населено място], с площ от 762 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Макар страна по договора да е само единият съпруг, по силата на законовата презумпция по чл. 21, ал. 1 СК имотът е станал съпружеска имуществена общност. Страните не спорят, че имотът е ползван от ищеца въз основа на споразумение по чл. 51 СК срещу заплащана на ответницата наемна цена за 1/2 от него. В имота е построена по време на брака сграда и допълващо застрояване. Басейнът е изграден без строителни книжа, за него няма удостоверение за ползване. Не е отразен в документа за собственост на страните. Данните от заключението на вещото лице сочат на размери 5м х 10м. Не са представени доказателства кога е построен. През 2016 г. не е отразен на кадастралната скица. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства (договор между С. С. и „Драй Билд Г2“ ЕООД от 04.11.2020 г.; количествено стойностна сметка, описана в приложение № 1 към него; две данъчни фактури, съответно с номера № * от 01.12.2020 г. на стойност 37 420,16 лв. и № * от 06.01.2021 г. за сумата 25 272,12 лв., както и книжа на строителя относно дейността му и изслушаните по делото показания на свидетеля Г. Й., представляващ строителното дружество) съдът е приел за доказано извършването на СМР в обекта и направени за това разходи. Извършените СМР сочат основен ремонт на съществуващия басейн с оглед възможността за ползването му (заключение на в.л. Р.). Като спорни по делото са откроени необходимостта на разноските, техният размер и обема на СМР, присъщи за подобен ремонт. Необходимите разноски са разходи, оценими в пари, които се извършват, за да се запази вещта и без които тя би погинала или би се повредила. Те са наложителни и не увеличават стойността на вещта. Тези разноски са обективна последица от използването на вещта и от нейното ежедневно изхабяване. Критерият, от който се изхожда при тяхната квалификация, е обективна наложителност от извършването им – ако не бъдат направени при определени обстоятелства, вещта може да се повреди или изобщо да погине. Страните не спорят, че в имота е бил изграден басейн. Ответницата оспорва ремонтът да е бил наложителен, без да оспорва самия ремонт. Оспорва общата стойност, респективно своето задължение, съобразно дела си в собствеността. Доказателствата, представени от ищеца, представляват разходните документи и показанията на свидетел, който е от търговското дружество, извършило ремонта. Според вещото лице Р. документацията на извършените СМР не е пълна - липсват протоколи за скрити работи, които по обем на общите СМР достигат до 70%. Това препятства и оценката за качество на извършения ремонт. Отделно от това, според експерта договорените единични цени по представения договор за изработка надхвърлят значително средните пазарни за периода – вещото лице сочи общ размер 43 122 лв. по пазарни аналози, а са договорени 64 830 лв. като цена по договора. Въззивният съд е приел, че по данни от свидетелските показания може да се направи извод, че басейнът е имал нарушение на конструктивната цялост – изтичали са води и се е появило слягане на почвата около него. Ищецът обаче не направил необходимото да сключи договор за ремонта при най-изгодни условия, не е положил грижата да се снабди с пълната строителна документация, поради което сам се е поставил в положение да не може да докаже действителния обем от ремонтните дейности, особено така наречените скрити работи. Значителното (около 30%) надвишаване на средните пазарни цени, отсъствието на доказателства за действително извършените скрити работи са наложили извода, че по неоспорим начин вземането общо е доказано до размера на средните пазарни цени, въз основа на които вещото лице е направило изчисленията си. За извършването на необходими разноски не е необходимо съгласието на останалите съсобственици в какъвто смисъл е направеното от ответницата оспорване. Действията по поддържане състоянието на общата вещ са управителни и останалите съсобственици, съгл. чл. 30, ал. 3, изр. 2 ЗС, дължат възстановяване на действително направените разноски, съразмерно на частта си. Необходимите разноски се дължат в размера, в който действително са направени, като преценката за това се извършва на основата на представените по делото доказателства. Не е доказано вземането на ищеца по чл. 30, ал. 3 ЗС да е в претендирания размер. Същото е доказано да размера на 43 122 лв. и съобразно дела си, ответницата дължи половината или общо 21 561 лв. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпроса „При установяване на основателността на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС, по какъв начин следва да се определи размерът на дължимата на ищеца-собственик, извършил полезни разноски за съсобствената вещ, стойност на подобренията – определени съобразно средните пазарни цени, установени с експертно заключение, или определени от стойността доказаните действително извършени разходи ?”. Искането за допускане на касационното обжалване е заявено при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставения въпрос. Същият предполага по делото да е прието, че събраните по делото доказателства установяват съответствие между размера на извършените от ищеца разходи и действителната стойност на процесния ремонт. В случая подобен извод не е направен. В мотивите си въззивният съд е приел, че по същество страните не спорят относно извършването на ремонт на съсобствената вещ на разноски на ищеца и в този смисъл искът е приет за доказан по своето основание. Произнасяйки се обаче по размера на претендираното обезщетение, съдът е приел, че строителната документация е непълна, като от нея не може да се приемат за установени естеството, обема и стойността на извършените „скрити работи”, явяващи се около 70% от общия обем СМР. В такава ситуация приложение намира правилото на чл. 162 ГПК, съобразно което когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. По приложението на посочената норма е формирана практика на ВКС, съобразно която към всяка от алтернативите по чл. 162 ГПК съдът може да пристъпи само ако при съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства не бъде прието наличие на доказателства за обстоятелствата, които обуславят размера, за който претенцията е основателна (така: Решение № 64 от 04.04.2011 г. по гр.д.№ 1748/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 164 от 20.05.2014 г. по гр.д.№ 7672/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 38 от 25.02.2021 г. по гр.д.№ 2049/2020 г. на ВКС, IV г.о.). В случая изводът, че по делото не са ангажирани доказателства, обосноваващи съответствие между заплатените от ищеца суми и стойността на действително извършените СМР, е формиран в резултат именно от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, с което за въззивния съд е възникнало основание да процедира съобразно разпоредбата на чл. 162 ГПК. Произнасяйки се по размера на иска, предвид необходимостта от специални знания и в съответствие с практиката на ВКС (Решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр.д.№ 1242/2010 г., III г.о., Решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр.д.№ 5247/2013 г., III г.о., Решение № 91 от 01.06.2015 г. по гр.д.№ 5023/2014 г., III г.о. и др.) е избрана втората алтернатива – съобразно приетото като неоспорено заключение на СТЕ, установяващо следващите от естеството на извършения ремонт вид и обем СМР, включително преобладаващите „скрити работи”, и пазарно оправдания размер на следващите се за тези СМР средства. Изложеното налага извод, че поставеното от касатора питане касае приложението на чл. 162 ГПК, по който проблем наличието на формирана практика на ВКС изключва допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а съответствието между практиката на ВКС и въззивния акт изключва допускане на обжалването и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тъй като не се допуска касационно обжалване по подадената от ищеца жалба, на основание чл. 287, ал. 4 ГПК не подлежи на разглеждане и подадената от ответницата насрещна касационна жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.