Определение № 43 от 11.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 787/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С молба вх. на ВКС № 203 от 10.01.2014 год. молителят ТД [фирма], със седалище [населено място], чрез процесуалния си представител адв.С.С. - ПАК, е поискал допълване на постановеното по настоящето дело определение № 228 от 20.12.2013 год. на ІІ т.о. на ВКС, в частта му относно деловодните разноски, като поддържа, че му се следват такива в размер на сумата 900 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата – ДА „ Д. Р. И В. З.” със седалище [населено място] е възразил по основателността на искането в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Становището му е, че при подадена от негова страна по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК частна жалба срещу горепосоченото определение на състав на ІІ т.о. на ВКС, искането е неоснователно. С отговора на молбата е направено и възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, Търговска колегия, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. С определение № № 228 от 20.12.2013 год., по т.д.№ 787/2012 год. състав на второ търговско отделение на ВКС е отменил протоколното си определение от 10.12.2013 год. за даване ход по същество на делото и на осн. чл.280, ал.2 ГПК оставил без разглеждане касационната жалба на ДА „ Д. Р. И В. З.”, гр.София с вх.№ 11455/26.04.2012 год. подадена против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 478 от 22.03.2012 год., по в.гр.д.№ 3279/2011 год., като процесуално недопустима. В срока по чл.287 ал.1 ГПК настоящият молител, в качеството си на ответна по касационна жалба страна, чрез адв.С.С. -ПАК, е оспорил достъпа до касационен контрол, като алтернативно е изложил и подробни съображения за неоснователност на въведените касационни оплаквания. В същия срок е поискал и присъждане на деловодни разноски за производството пред ВКС, възлизащи на сумата 900 лв. – реално заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба и осъществено процесуално представителство пред ВКС, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 26.06.2012 год.. Следователно съобразени изхода на дело в касационната инстанция, и момента на искането за заплащане на направените от молителя разноски дават основание да се приеме, че в случая предпоставките на чл.78, ал.4 ГПК са осъществени. Произнасяйки се по допустимостта на подадената от ДА „ Д. Р. И В. З.”, гр.София касационна жалба, настоящият състав на ВКС, ТК е пропуснал да се произнесе по основателността на претендираните от ответната по касационната жалба страна деловодни разноски, поради което и на осн. чл.248, ал.1 ГПК молбата следва да бъде уважена. Що се касае до размера на същите, то предвид фактическата и правна сложност на делото, заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на [фирма], гр.П. не е прекомерно, поради което предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК – отсъстват. Водим от гореизложеното и на осн. чл.248, ал.1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС