Определение № 141 от 07.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2594/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. В Т. като пълномощник на Д. Б. Б. срещу въззивно определение № 446 от 12.03.2019 г. по ч.гр.д. № 159/2019 г. на Окръжен съд- Бургас. С него е оставена без уважение подадената от Д. Б. частна жалба срещу определение № 9349 от 19.12.2018 г. по гр.д. № 6088/2018 г. на Бургаския районен съд, с което на основание чл. 229, ал.1,т.4 ГПК е спряно производството по делото до постановяване на влязло в сила решение във фазата по допускане на съдебна делба по гр.д. №7955/2017 г. на Районен съд- Бургас. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е процесуално недопустима. Определението, предмет на обжалване, е постановено по делото, което има за предмет иск с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването на недвижим имот. Съгласно чл. 280, ал.3, т.2 ГПК решенията по искове с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС не подлежат на касационно обжалване. След като това е така, то по аргумент от чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и определенията, постановени по тези дела, независимо дали попадат в обхвата на определенията по чл. 274, ал.1 ГПК. По тези съображения частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът