Определение № 776 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2040/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. М. срещу решение № 765 от 28.06.2024 г. по в. гр. д. № 34/2024 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение № 117 от 10.11.2023 г. по т. д. № 5/2023 г. на Софийски окръжен съд в частта, с което е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 8.08.2022 г., за разликата над присъдената сума от 60 000 лв. до 150 000 лв., представляващи част от целия претендиран размер от 300 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка сочи, че апелативният съд е определил размера на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди в противоречие с нормата на чл. 52 ЗЗД и т. 11 на ППВС № 4/1968 г., като не е съобразил високия интензитет на търпените болки и страдания и продължителния период на лечение. Излага доводи, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди съдът е следвало да отчете броя, вида и тежестта на травмите й, настъпили вследствие ПТП, проведеното й оперативно лечение, трайните последици от телесните увреждания, продължилия около два месеца период, през който е търпяла болки и страдания, битовите неудобства и нуждата й от чужда помощ по време на възстановяването, преживения от пострадалата емоционален стрес. Релевира оплакване, че преценката на Софийски апелативен съд за дължимото обезщетение не е съобразена с лимитите на застрахователно покритие. Касационната жалбоподателка моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата от 60 000 лв., поради което е приел, че по отношение на наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД и материалната легитимация на ответния застраховател да отговаря за причинените на ищцата неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания, причинени при ПТП на 8.08.2022 г. от застрахован при ответника делинквент, е формирана сила на пресъдено нещо. По спорния въпрос относно размера на дължимото обезщетение съставът на апелативния съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е счел, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за неимуществените вреди на ищцата възлиза на 60 000 лв. При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е съобразил: естеството и тежестта на получените от ищцата травми – коремна травма - травматично разкъсване на тънкото черво с излив на чревно съдържимо в коремната кухина, разкъсване на чревния опарак и излив на кръв в коремната кухина, представляваща общо разстройство на здравето, гръдна травма - счупване на 11 и 12 ребро, охлузвания и кръвонасядания по кожата на корема и гръдния кош в дясно, причинила на пострадалата болки и страдания; проведената й оперативна интервенция и трайните последици от травмата - получените сраствания, които в бъдеще ще доведат до постоянно затрудняване на перисталтиката, и наличието на загрозяващ белег по коремната стена; ежедневните болки, страдания и дискомфорт, изпитвани непосредствено след произшествието; продължителността на възстановителния период - около 1-1,5 месеца, без усложнения; възрастта на пострадалата към момента на ПТП – 30 години; икономическата конюнктура и минималната работна заплата в страната към момента настъпване на ПТП – 2022 г. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалбоподателка поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, в хипотезата на предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, и критериите, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия“; „2. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС 4/1968 г.?“; „3. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“. Твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по формулираните въпроси, които са от значение за изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС: по първи и втори въпрос – в отклонение от т. 11 от ППВС № 4/1968 г., решение № 50103 от 05.01.2024 г. по т.д. № 1505/2022 г. на ВКС, II т.о. и определение № 1402 от 02.06.2023 г. по гр.д. № 248/2023 г. на ВКС, IV г.о. и по трети въпрос – в отклонение от т. 11 от ППВС № 4/1968 г. Въпросите от изложението на основанията за достъп до касационен контрол следва да бъдат обобщени като правен въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като апелативният съд е постановил атакувания съдебен акт в съответствие със задължителната практика на ВС и съществуващата постоянна практика на ВКС. В ППВС № 4/1968 г. и последователната практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, между които е посоченото от касационната жалбоподателка и цитираните в него решения на ВКС, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на обезщетението следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент – момента на настъпване на увреждането. Възприето е разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент. В посочения смисъл са решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о. В настоящия случай, след подробно обсъждане на доказателствата по делото, е мотивирана преценката на решаващия състав за размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания при ПТП, като са съобразени изяснените в практиката критерии и установените по делото релевантни обстоятелства, имащи значение за приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост. В съответствие с ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС въззивният съд е отчел възрастта на ищцата, вида и тежестта на телесните й увреждания, проведеното й лечение и продължителността на възстановителния период, болките и страданията й, трайните последици от травмите – сраствания и остатъчен белег на коремната стена, както и социално-икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждането, съответно основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие. Съобразяването на възприетите от задължителната практика на ВС и константната практика на ВКС критерии, релевантни за приложението на чл. 52 ЗЗД, от страна на въззивния съд налага извод, че не се е осъществило основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част. С оглед резултата по делото и на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение