Определение № 60387 от 01.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2120/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. С определение №2167/11.08.2021г. по ч.гр.д.№1900/21г. Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане №266510/01.06.21г. по т.д.№2722/2019г. по описа на Софийски градски съд,с което е върната исковата молба на Г. – Н. Н. К. срещу СД „Лефтерова, Ванева и сие“ по отношение на третия евентуално предявен от нея иск, поради неотстраняване на нередовности при предявяването му. Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от Г. – Н. Н. К., в която се твърди неправилност,поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са аргументи за индивидуализирано от страната спорно право в обстоятелствената част на исковата молба по отношение на третия, евентуално съединен иск, изключващо предпоставките за извод за наличие на неотстранени нередовности при предявяването му, какъвто е бил направен от първоинстанционния съд и потвърден от въззивния. Сочи се,че дадените на ищцата от състава на Софийски градски съд указания са били неясни, объркани и противоречиви, което е довело до това,че твърдяната от ищеца в петитума на исковата молба незаконосъобразност е била изменена от него с уточнителната молба с искане за прогласяване на нищожност на решения на Общото събрание на събирателното дружество от 12.11.2019г., а доколкото страната не е проявила пасивност и е предприела съответни действия по отстраняване на недостатъци въз основа на дадените й указания без необходимата конкретика, неправилно е приложена санкцията на чл.129 ал.3 ГПК. Във връзка с така изложените доводи частният касатор е обосновал искането си за допускане на обжалвания съдебен акт до контрол по същество в касационното производство с приложението на предпоставките на чл.280 ал.1 т.т.1 и 3 ГПК по въпроса Съставляват ли „ясни и точни“ указанията на съда, по смисъла на установената съдебна практика по чл.129 ал.2 ГПК, когато вследствие на тези указания страната е била принудена да промени петитума от искане за незаконосъобразност в искане за нищожност, вследствие на което въззивната инстанция счита иска за недопустим, поради това,че намира същия за незаконосъобразен, без да държи сметка,че първоначално искът е бил предявен точно такъв, променен, поради противоречиви указания на първоинстанционния съд? Сочат се решения по гр.д.№3067/19г. на ВКС Четвърто г.о., по гр.д.№5788/2013г. на ВКС Трето г.о. и по гр.д.№4814/13г. на ВКС Трето г.о., в които, по твърденията на частния касатор, този въпрос е разрешен противно на приетото от въззивната инстанция. Частната касационна жалба е подадена в установения срок срещу подлежащ на обжалване по посочения ред съдебен акт от легитимирана да обжалва въззивното определение страна,което я прави допустима. За да потвърди обжалваното пред него разпореждане на първоинстанционния съд,с което е върната подадената от Г. – Н. Н. К. искова молба по отношение на третия,евентуално предявен от нея иск, с определението си САС е приел,че между изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения /че от 2011г. ищцата е съдружник в събирателно дружество, заедно с баща си, след чиято смърт на 11.08.2019г. тя установила след справка в ТРРЮЛНЦ, че на 08.05.2018г. е било проведено Общо събрание, на което тя била освободена по нейно искане, без да е подавала реално такова, без да е била канена и без да е присъствала и на нейно място е прието друго лице – К. Ванева; на последващо Общо събрание от 12.11.2019г. с решения, приети с гласовете на К. Ванева за съдружник в дружеството е приета А. Лефтерова, същата е избрана за управител и е променено наименованието на СД/ и петитума на евентуално предявения /трети иск/ - да се установи незаконосъобразност на решенията на Общото събрание на съдружниците в СД“Лефтерова, Ванева и сие“ от 12.11.2019г. и да се отмени вписването им, е било налице несъответствие. Констатирал е,че това несъответствие не е било отстранено, въпреки даваните неколкократно указания на първоинстанционния съд и подаваните от името на ищцата уточняващи молби, с които петитумът е преформулиран – да се отменят решенията на ОСС от 12.11.2019г.,поради несъществуване на вписани обстоятелства – липсващи /невзети/ решения за приемане като съдружник на А. Лефтерова, избора й за управител и промяна на наименованието на СД /молба от 28.01.2020г./; да се заличи вписването на решенията на ОСС от 12.11.2019г. /молба от 10.02.2020г./; да се отменят решенията от 12.11.2019г., поради несъществуване на вписани обстоятелства – липсващи /невзети/ решения за приемане като съдружник на А. Лефтерова, избора й за управител и промяна на наименованието на СД /молба от 24.03.2020г./; да бъдат отменени решенията на ОСС от 12.11.2019г., поради тяхната нищожност и поради това, че се касае до липсващи /невзети/ решения, както и да бъде отменено извършеното вписване, поради несъществуващи обстоятелства /молба от 19.05.2020г./. Въз основа на тази констатация съдът е приел,че не би могло да се приеме,че искът е за установяване на несъществуващи обстоятелства, доколкото ищцата не е поддържала твърдения, че на проведеното на 12.11.2019г. ОС на съдружниците на СД не са взети обективираните в протокола решения за приемане на нов съдружник, избор на управител и промяна на наименованието на дружеството, а от друга страна наведените от нея фактически обстоятелства са свързани с упражняването на потестативното й право да иска отмяна на решенията на ОС, поради тяхната незаконосъобразност – при пороци в процедурата по свикването и провеждането на ОС, но петитум, съответен на такъв иск, не е бил формулиран. Позовал се е на задължителните разяснения, дадени в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №1/06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС във връзка с възможните хипотези на упражняване правото на защита срещу порочни – незаконосъобразни, респ. нищожни решения на ОС. Поради това и предвид служебната ангажираност на съда преди да разреши спора по същество, да изясни предмета му, като даде указания за привеждане на обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум в съответствие /което е сторено от състава на СГС/, е намерил, че неотстраняването на тази нередовност на исковата молба, с оглед дадените указания, е предпоставка за нейното връщане, а постановеният при тези съображения съдебен акт на Софийски градски съд е законосъобразен. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на така постановеното определение на САС. Поставеният от жалбоподателя въпрос не осъществява характеристиките на правен такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд и не е обуславящ за изхода на спора. Въпросът представлява твърдение на страната,че дадените от състава на Софийски градски съд указания не са били точни и ясни, като въз основа на тях е била принудена да промени първоначално заявения от нея петитум. Такова оплакване, освен че не е било поддържано в производството пред въззивната инстанция, поради което липсва произнасяне в мотивите на съда в този смисъл, представлява и невярно твърдение. С петитума на исковата молба ищцата не е поискала да бъдат отменени решенията на ОСС от 12.11.2019г. по реда на чл.74 ТЗ, а да бъде установена тяхната незаконосъобразност и да бъде отменено вписването им. Тъй като защитата срещу незаконосъобразни решения на ОСС не може да бъде проведена с установителен иск, а потестативно право да се иска отмяна на вписване законът не предвижда, решаващият съд, за да даде съответната правна квалификация на иска, ясно и точно е дал указания на ищцата да уточни отмяна на решенията ли претендира и ако е така – да посочи дали твърди,че има качество на съдружник при провеждането на ОСС. Вместо да изпълни насочващите указания на съда, ищцата е продължила да поддържа същото искане за установяване незаконосъобразност на решенията на ОСС от 12.11.2019г., а впоследствие е изменила искането си в такова за отмяна на решенията, но не поради тяхна незаконосъобразност, а поради несъществуването им като вписани обстоятелства. Доколкото поставеният въпрос не може да бъде определен като обуславящ, следва да се приеме за неосъществена общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, което е достатъчно основание за постановяване на отказ, с който да приключи настоящото производство. Въпреки и наред с това не може да бъде обоснован извод и за приложимост на посочените от частния касатор допълнителни основания за допускане на касационното обжалване, нито в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,нито в тази по т.3 от същия член и алинея. Цитираната от него практика по гр.д. №5788/13г. и гр.д. №4814/13г. на Трето г.о. на ВКС е неотносима към разглеждания случай /с решението по първото дело решенията на двете инстанции са обезсилени,поради произнасянето им по недопустим иск, а с решението по второто обезсилването на решението на въззивната инстанция е мотивирано с неизпълнение на задълженията й по чл.129 ал.2 ГПК/.С решението по гр.д.№3067/19г. на Четвърто г.о. на ВКС не са дадени разрешения, в противоречие с които да е постановен обжалваният пред настоящия състав въззивен акт. Не е обосновано и наличието на предпоставките, на базата на които поставеният въпрос да бъде определен като такъв от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК вр. т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Поради това атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение