Определение № 317 от 13.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2007/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от А. И. А. против решение №1206/22.05.2019г. по в.гр.д.№4875/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №4770/13.07.2018г. по гр.д.№2421/2017 г. по описа на СГС за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЗАД «Армеец»АД иск по чл.208 от КЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка в размер на 143 000лв., както и на иска за сумата от 10 189,23лв.- обезщетение за забава. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията ЗАД «Армеец»АД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна- подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от договорно правоотношение, породено от договор за имуществена застраховка „Каско” на л.а. Лексус. Последният е бил подписан при действието на общи и специални условия, като на осн. чл.186, ал.1 КЗ /отм./ представените Общи условия са неразделна част от процесния договор. В тях ясно са посочени кои рискове са покрити и кои изключени на осн. чл.186, ал.5 КЗ /отм./ и при какви условия се изплащат застрахователни обезщетения, какви са правата и задълженията на страните по договора. Въззивният съд е констатирал, че в периода на действие на този застрахователен договор застрахованото имущество л.а. Лексус е претърпяло увреждане– самокатастрофирало е, в резултат на което е причинена тотална щета на вещта. Приел е за основателно направеното от застрахователното дружество правоизключващо възражение, че последното не дължи заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като е налице изключение от покритието на полицата, а именно- наличие на груба небрежност в поведението на водача на л.а. Лексус, явяващ се ползващо се лице по смисъла на чл.14, т.5 от Общите условия за застраховка Каско на МПС, вследствие на което е настъпило ПТП и вредите от него. Решаващият състав е изложил съображения, че извън императивните законови разпоредби страните са свободни да договорят условията, при които застрахователят поема задължение да изплати застрахователно обезщетение, включително и кои събития представляват покрити рискове и кога са налице изключения от покритието. Според клаузата на чл.14, т.5 от Общите условия за договора Каско на МПС, застрахователят не дължи обезщетение, когато застрахователното събитие е настъпило вследствие груба небрежност на водача на застрахованото МПС или трето ползващо се лице, водач на застрахованото МПС. При така направеното възражение в тежест на ответника – застраховател е било да докаже фактите, въз основа на които може да се изгради извод за проявена груба небрежност от водача на МПС Лексус като причина за настъпване на ПТП. В ОУ към процесния договор застрахователят е дефинирал и изброил неизчерпателно какво приема за груба небрежност, а именно- тя представлява неполагане на минимално дължимата се грижа за предпазване на застрахованото имущество. Съдът е приел, че тази дефиниция отговаря най-общо и на дефиницията за небрежност и груба небрежност, които са възприети в съдебната практика. САС се е позовал на трайната практика на ВКС, съгласно която наличието на груба небрежност представлява правен извод, който се дава въз основа на установените факти във всеки конкретен случай. Практиката приема, че груба небрежност представлява неполагане на дължимата грижа, такава каквато би положил добрият стопанин, но квалифицирането на небрежността като груба се дължи на неполагането на грижата, която и най-небрежният човек, занимаващ се със съответната дейност, би положил. Грубата небрежност следователно е налице при неполагане на значително по- занижена степен на загриженост към извършваната дейност. По настоящото дело съдът е счел, че въз основа на събраните доказателства може да се обоснове извод именно, че ПТП е настъпило поради проявена груба небрежност на водача на застрахования автомобил. Този факт, неблагоприятен за касатора, на първо място се признава в исковата молба. Освен от признанието в нея, механизмът за настъпване на ПТП е изяснен от изслушаната и неоспорена САТЕ. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, че водачът на МПС Лексус е пренебрегнал четири предупреждения, поставени от органите, регулиращи движението по пътя, чрез знаци и маркировка за наближаващото кръгово кръстовище и скоростта, с която е възможно същото да бъде преминато. Пренебрегнал е пътния знак за намаляване на скоростта на 60 км/ч, пътния знак за намаляване на скоростта на 40км/ч, пътната неравност и стоп линията със знак за пропускане на двежещи се с предимство. Единствено щастливата случайност, според САС, но не и действията на водача, е причина да няма и други пострадали и жертви от начина на управление на процесното МПС. Въз основа на заключението на САТЕ е било констатирано, че обичайната скорост за преминаване на кръговото кръстовище е около 25км/ч. Водачът на л.а. Лексус е направил опит да премине през кръговото кръстовище със скорост близо четири пъти по-висока от комфортната. Обичайна е скоростта, която загриженият за автомобила си и околните водач би следвало да избере, за да премине през кръговото кръстовище безопасно. С оглед така описаното поведение на водача на л.а. Лексус и като е съобразил, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, на оживено кръстовище, свързващо няколко големи столични квартала, САС е счел, че поведението на водача на процесния автомобил не е просто небрежно, а е проява на груба небрежност. Същият с поведението си е завишил многократно риска от настъпване на застрахователно събитие. При избора на скорост на движение и начин на навлизане в кръстовище водачът на МПС е действал съзнателно, като съзнателно е нарушавал правилата за движение по пътищата, съзнателно е увеличил многократно риска от настъпване на ПТП и такова е реализирано. Водачът на МПС Лексус не е положил никаква грижа за застрахованото имущество, за неговото предпазване, което прави поведението му проява на груба небрежност. За неоснователни са били отчетени оплакванията на касатора във въззивната жалба за това, че обичайно водачите на МПС превишават скоростта за движение по пътищата в страната, не спазват правилата за движение по пътищата, поради което такова поведение не следва да се приеме за проява на груба небрежност. САС е акцентирал, че като проява на груба небрежност приема не просто превишената скорост, а съвкупното проявление на: несъобразяване с разумната скорост на навлизане в кръстовището и съответно със законоразрешената; неколкократното несъобразяване със знаци и пътна маркировка; несъобразяването, че кръстовището е оживено. Тази преценка на обстоятелствата липсва при управлението на процесния л.а. Лексус. Отделно от това съдебният състав е посочил, че в практиката по сходни казуси като проява на груба небрежност съдебните състави квалифицират именно действия, които според касатора, се явяват обичайни нарушения на ЗДвП: преминаването на червен светофар; преминаване през ЖП прелез при спусната бариера и светеща сигнализация. Именно нарушението на ЗДвП при липса на всякаква благоразумна преценка на обстоятелствата се явяват неполагане на грижа, която и най-небрежният водач проявява при управление на МПС и което, при настъпване на ПТП, е основание да се приеме за наличие на груба небрежност. Също така въззивният съд е счел за неоснователно оплакването за нищожност на клаузата на чл.14.5 от ОУ поради противоречие на договорката с императивна материалноправна разпоредба. Изложил е доводи, че договорната клауза и законовата разпоредба уреждат различни фактически състави на недължимост /поради различни причини/ от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение. Разпоредбата на чл. 211 КЗ /отм./ освобождава застрахователя от изпълнение на договорното задължение да заплати застрахователно обезщетение при умишлено причиняване на застрахователното събитие /т.1/ или при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор. Такива възражения на правопораждащите исковата претенция факти застрахователят не е правил. Същият се е позовал на настъпването на изключен риск. Съгласно чл. 186, ал.5 от КЗ /отм./ страните могат да договорят, ясно и недвусмислено, изключенията от покритие. Това са непокрити от застраховката рискове и като възражение- различно за застрахователя от отказа за плащане на застрахователно обезщетение при реализиран застрахователен риск. Договорката на чл.14.5 от ОУ урежда сходни факти с разпоредбата на чл.207, ал.2, изр. последно КЗ /отм./, което според САС е само още едно основание за нейната валидност. С оглед изложеното съдебният състав е приел за устатовено, че водачът на МПС Лексус, при настъпването на ПТП на 19.02.2016г., е проявил груба небрежност при причиняването на вреди по застрахованото имущество, която изключва отговорността на застрахователя за репариране на тези щети по увредения автомобил. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/Приетото от съда психическо отношение към увреждането, изразяващо се в съзнателно нарушаване на правилата за движение по пътищата и съзнателно увеличаване на риска от настъпване на ПТП, относимо ли е към грубата небрежност като категория на гражданското, респ. на застрахователното право?; 2/Действителна ли е разпоредбата на чл.14.5 от раздел IV за застраховка на МПС „Каско”, с която се допуска непокриване на застрахователни рискове по вече валидно възникнали застрахователни правоотношения, а именно „не се покриват пълната загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени умишлено или с груба небрежност от водача на МПС”?; 3/ В какво се изразява приетата в теорията и приетата във въззивното решение количествена разлика между небрежност и груба небрежност– в тежестта на всяко едно от отделните нарушения, като превишена скорост, несъобразяване с пътните знаци и пътната маркировка или в съвкупното им проявление? В случай, че всяко едно от нарушенията на водача на леката кола „Лексус” не съставлява само по себе си действие на груба небрежност, допустимо ли е кумулирането на същите и въз основа на тази съвкупност да се приеме, че водачът е действал при условие на груба небрежност?; 4/Изпълнил ли е собственикът на застрахованото МПС задължението си за полагане на минимално дължимата грижа за предпазването на застрахованото МПС по т.17, раздел XIX от ОУ, раздел „Дефиниции” като субект на изключени рискове, след като е ползвал услугата „Drink and drive”? Налице ли е неизпълнение на задълженията на застрахования по чл.207, ал.1 КЗ /отм./ да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, както и да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи, при ползване на тази услуга, в случай, че той вече не може да има фактическа власт върху вещта? С ползването на тази услуга взел ли е необходимите мерки за предпазване на застрахованото имущество по смисъла на чл.207, ал.1 КЗ /отм./, респ. чл.395 КЗ?; 5/ Може ли застрахователят да откаже плащане или следва само да намали застрахователното обезщетение, когато настъпилото застрахователно събитие е в резултат на неизпълнение на задължение по чл.207, ал.1 КЗ / отм./, но това неизпълнение не е предвидено изрично като основание за отказ от договора?; 6/Длъжен ли е застрахователят, при направено от негова страна възражение за допусната от водача на МПС груба небрежност, да я докаже при условията на главно и пълно доказване? По първи, трети и шести въпрос се поддържа допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практика на ВКС, обективирана в Решение №135/08.05.2014г. по гр.д.№ 4075/2013г. на ВКС, IV г.о., Решение № 184/24.02.2016г. по т.д.№ 3092/2014г. на ВКС, II т.о.- по първи въпрос; в Решение №49/29.07.2013г. по т.д.№ 840/2012г. на ВКС, I т.о. и Решение №32/11.08.2014г. по т.д.№1262/2013г. на ВКС, II т.о. – по трети въпрос и по шести въпрос в Решение № 235/15.04.2010г. по гр.д. № 673/2009г. на ВКС, I г.о. По втори, четвърти и пети въпрос касаторът въвежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като счита че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основното и допълнителното основание за допускане на касация по първия поставен въпрос относно отнасянето на проявеното от водача на МПС съзнателно нарушаване на правилата за движение по пътищата към хипотезата на груба небрежност, според разбирането на гражданското право. Доводите на кастора са, че така коментираното поведение има отношение към „самонадеяността” като форма на вината в наказателното право, но не и към „грубата небрежност” според гражданското право. Въззивният съд не е изследвал конкретното проведение на водача на МПС дали е извършено „самонадеяно” от страна на последния според критериите на наказателното право. Изцяло е коментирал това поведение с оглед вложения от гражданското право смисъл в понятието „груба небрежност”, което и е било дефинирано в конкретния случай в приетите от страните ОУ към процесния договор. В съответствие с цитираната и от касатора задължителна практика САС е преценил, че грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността и се изразява в неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Вторият правен въпрос не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК към общото основание за допускане на касационно обжалване. Формулировката на въпроса поставя акцент при атакуването като нищожна на клауза от ОУ върху твърдение, че те са били приети след вече възникнало валидно застрахователно правоотношение, каквато фактическа обстановка не е била въведена от страните в процеса и не е била установена от въззивния съд. Напротив той е констатирал, че съобразно удостовереното в самата полица при подписването й застрахованият е получил и е съгласен с общите и специални условия за застраховка „Каско”. Освен това касторът е навел в исковата молба твърдения, че клаузата на т.14.5 от ОУ е нищожна като противоречаща на чл.211 КЗ /отм./ и въззивният съд е разглеждал единствено това основание за нищожност. Трети въпрос също не отговаря на изискването по чл.280, ал.1 ГПК. САС е приел, че поведението на водача на МПС следва да се прецени с оглед съдържанието на разпоредбата на чл.14.5 от ОУ, т.е. че застрахователят не покрива пълна загуба или частична щета на застраховано МПС, които са причинени вследствие на груба небрежност в действията на застрахования, на трето ползващо се лице, на водача на МПС и т.н. Следователно приложимата към спора договорна клауза предвижда релевантност на всички действия на посочените лица /в случая водача на МПС/, довели до увреждащия резултат, т.е. включително и тяхното съвкупно проявление. Ето защо ирелевантно за спора е въведеното с въпроса условие от касатора, че всяко едно отделно констатирано нарушение следва да е проява на груба небрежност от страна на водача на МПС, а не тяхната съвкупност. Четвърти и пети въпрос също не се явяват обуславящи крайните правни изводи на въззивния съд по спора. САС не е обсъждал хипотеза на предоставен за управление лек автомобил при условията на услуга „Drink and drive”, което обстоятелство не се твърди в исковата молба, а се навежда от касатора едва във въззивната жалба. Също така изводът за недължимост на застрахователното обезщетение е направен въз основа на клаузата на чл.14.5 от ОУ, която изрично предвижда конкретно поведение от страна на водача на МПС, т.е и тогава, когато той е различен от застрахования. САС не е приел, че е налице тъждество между чл.207, ал.2 КЗ /отм./ и посочената клауза от ОУ, а че тя предвижда само във фактическия си състав сходни със законовата разпоредба елементи. По отношение на правните последици изрично въззивната инстанция е приела, че с така цитираната клауза от ОУ е уговорено изключение от покритие в съответствие с възможността по чл.186, ал.5 КЗ /отм./ и това е възражение за непокрит риск, което е различно от възражение на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит с договора застрахователен риск. В случая ответното дружество според САС се е позовало на настъпването на изключен по силата на ОУ риск, а не на реализиране на поет по договора застрахователен риск, при коего застрахователят се освобождава от договорното си задължение да заплати застрахователно обезщетение по причина, попадаща в чл.211 КЗ /отм./. Последният шести въпрос е фактически, дали е било проведено пълно и главно доказване на релевантен за спора факт, което по същността си е действие по проверка на въззивното решение с оглед формулирани в касационната жалба основания по чл.281, т.3 ГПК за допуснати съществени процесуални нарушения и за необоснованост. Следователно няма отношение към приложението на конкретна правна норма и съобразно задължителните указания по ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС не представлява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касацията ЗАД«Армеец»АД следва да се присъдят разноски в размер на 100лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд