Определение № 181 от 17.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2998/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Т. К., чрез адв. Л. против решение № 542/22.04.2024 г. по в.гр.д. № 525/2024 г. на Окръжен съд Пловдив, с което като е потвърдено решение от 30.12.2023 г. по гр.д. № 752/2023 г. на Районен съд Пловдив, е отхвърлена молбата на касатора с правно основание чл.73 вр. чл.45, ал.1, т.7 и т.8, предл.1 вр. чл.19, ал.1 ЗГР за промяна на данните за гражданско състояние досежно пола, като същият се промени от „женски“ в „мъжки“, за промяна на ЕГН, съответстващ на променения пол, както и за промяна на трите имена съответно от Л. Т. К. на Л. К. К., с английска транслитерация Logan Kostadin Krastev. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон – чл.8 ЕКЗПЧОС, като се позовава на практиката на ЕСПЧ – „Я.Т. срещу България“ по жалба № 41701/2016. В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос. Излагат се единствено съображения, че след постановяване на решение № 13/27.07.2018 г. по конст.дело № 3/2018 г. на КС и последвалото го ТР № 2 от 20.02.2023 г. по тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС, отново е налице противоречива практика на районните съдилища, поради което се иска допускане на касационно обжалване. Заинтересованата, съответно контролиращата страна - [община] и Окръжна прокуратура П., не са депозирали отговори на касационната жалба. За да отхвърли молбата на касатора, въззивният съд е приел, че съгласно ТР № 2 от 20.02.2023 г. по тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за съдилищата, обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от ЗГР промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален. Същевременно не може да се ограничи и приложното поле на чл.8 ЕКЗПЧОС, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31-07.1992 г. и в сила за Република България от 7.09.1992 г., станала част от вътрешното право и приложима пряко и с предимство пред националните законодателни актове, които й противоречат, поради което и обвързваща националните съдилища и органите на публичната власт. При разглеждане на молбата по същество, въззивният съд е приел, че съгласно задължителните указания на ВКС, следва да съобрази характерните особености на конкретния случай и наличието на баланс между обществените и личните интереси на молителя. За установени по делото, съдът е приел следните обстоятелства: молителката е [дата на раждане] и в регистрите е отразена с имената Л. Т. К., пол-женски и ЕГН [ЕГН], като с тези имена й е издаден международен паспорт от 13.10.2009 г.; през 2015 г. молителката започва да приема хормонално-заместителна терапия, а на 02.08.2017 г. в болница „Л. Б.“, [населено място], П. е претърпяла необратима операция за утвърждаване на пола за целите на промяна на пола от женски на мъжки, в резултат на която функционира в своя мъжки пол; с решение от 16.07.2020 г. на Висш съд на Ню Д. е допусната промяна в имената на молителката, с които тя фигурира в регистрите на щата Ню Д., САЩ, от Л. Т. К. на Л. К. К.; в свидетелството за управление на МПС, издадено от същия щат на Л. К. К., молителката е вписана с пол – мъжки; съгласно разрешение и удостоверение за брак, издадено от гр.Ню Хайвън, щата К., Л. К. К., [дата на раждане] в Република България, с посочен пол – мъжки, като съпруг на А. Н. Д., [дата на раждане] в САЩ, като съпруга, са сключили граждански брак на 03.09.2021 г.; в периода от 22.04.2021 до 28.10.2021 г. Л. К. К. е посещавал терапевтична клиника два пъти седмично, в която е получавал психотерапия за да лекува симптомите на полова дисфория, като психичното му здраве е било стабилно, а в своя преход от женски към мъжки пол, е изразявал силно и последователно желание за преход; представял се и се идентифицирал последователно като мъж и изразявал постоянни симптоми на полова дисфория, които били пряко свързани с това, че останалите го възприемат по друг начин. При тези данни и при съобразяване на мотивите на ТР № 2 от 20.02.2023 г. по тълк.дело № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС, според които подходът към решаването на въпроса с промяна в данните в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален, изисква научна преценка в повече от една област на познанието, съдът е приел, че състоянието на транссексуалност, каквото се твърди в случая, следва да бъде установено с комплексна медицинска експертиза- т.нар. медицински критерий, като наред с него пред съда следва да бъде установен и т.нар. юридически критерий - сериозността и непоколебимостта на решението за промяна на пола. В конкретния случай съдът е приел, че от събраните по делото писмени доказателства не би могло да се приеме наличието на състояние на трансексуалност на молителката. Макар и да са налице данни за извършени медицински интервенции в САЩ и че в част от документите, издадени от властите на тази държава, молителката фигурира като лице от мъжки пол, въззивният съд е приел, че последните не са достатъчни да обосноват извод за наличие на състояние на транссексуалност на молителката. Посочил е, че въпреки правилно разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест по делото, молителката не е поискала допускане на комплексна медицинска експертиза за доказване на това състояние. При тези съображения, въззивният съд е приел, че в конкретния случай не са доказани релевантните по делото обстоятелства, съобразно изложените в молбата твърдения, поради което последната следва да бъде отхвърлена. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че в случая не са налице основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Приложното поле на касационното обжалване на въззивните решения е очертано в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който, съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, следва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Трябва да е също така от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от естество да допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съобразно задължителните постановки на т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато едно въззивно решение до касационен контрол, е необходимо в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът да е формулирал правен въпрос, който е от значение за формиране на волята на въззивната инстанция и който извежда материалноправен или процесуалноправен проблем, включен в предмета на делото. В приложение на принципа за диспозитивното начало задължение на касатора, а не на настоящата инстанция, е да изведе правния проблем и да го постави за отговор. Касационната инстанция може само да уточни и преформулира правния въпрос, но не и служебно да го формулира. В конкретния случай касаторът не е формулирал правен въпрос, а е изложил единствено оплаквания, касаещи правилността на въззивното решение по същество, които не могат да се разглеждат в производството по чл.288 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, а такива в конкретния случай не са и посочени. Наведеното от касатора допълнително основание – противоречиво произнасяне от съдилищата не представлява допълнително основание при действащата редакция на ГПК, доколкото т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е изменена с ДВ, бр.86 от 2017 г. С оглед изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,