Определение № 28 от 13.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7435/2014 г.
ВКСIII гражданско отделение13.01.2015 г.докладчик Даниела Стоянова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. С. Г. от [населено място], приподписана от адв.Г., срещу определение №17050 от 14.08.2014г., по ч.гр.д. № 11554/2014г., по описа на Софийски градски съд, ІV А въззивен състав. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, в едноседмичен срок от съобщението до частния касатор за постановяването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. С. Г. от [населено място], приподписана от адв.Г., срещу определение №17050 от 14.08.2014г., по ч.гр.д. № 11554/2014г., по описа на Софийски градски съд, ІV А въззивен състав, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба срещу разпореждане от 30.05.2014г. по гр.д.№ 25242/2013г. на Софийски районен съд, 26-ти състав, с което е постановено връщане на подадената от жалбоподателя въззивна жалба против постановеното в производството решение поради неизпълнение в срок на дадените указания за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му като неправилно при поддържане на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Ответната страна [фирма] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на гражданските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като предмет на предявените искове по чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е установяване дължимост на сумите 2203,67 лв. - стойност на потребена топлинна енергия и 726,16 лв. - обезщетение за забава, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 14802/2012г. на Софийски районен съд. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол и върху постановеното въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,