Определение № 752 от 18.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 3111/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 3123 от 11.05.2015 год. по гр.д.№ 6422/2014 год. на Софийския градски съд. С това решение, съставът на СГС се е произнесъл по жалбата на [фирма] срещу Решение от 17.03.2014 год. по гр.д.№ 45850/2013 год. на Софийския районен съд с което е бил отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 14720.93 лв. – получена на отпаднало основание цена за достъп на притежаваната от ищеца фотоволтаична електроцентрала (Ф.) до електроразпределителната мрежа на ответника на периода м.09.2012-м.04.2013 год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 82.15 лв., обезщетение за забава за връщане на посочената сума. Фактическите обстоятелства са били безспорни пред инстанциите по същество. За да отхвърли иска, СРС е приел, че отмяната от съда на индивидуален административен акт (Решение Ц-33 от 14.09.2012 год.) с който ДКЕВР е определил временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи вкл. мрежата на [фирма], няма обратно действие. Като е счел въззивната жалба на [фирма] за неоснователна, съставът на СГС е потвърдил отхвърлителното решение на СРС, поради същите правни съображения. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът [фирма] се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК се свързва с противоречиво произнасяне с влезли в сила решения на въззивните съдилища по въпроса: „ Дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт, който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир, съответно отпада ли с обратна сила правното основание за извършване на престации, произтичащи от отменения индивидуален административен акт? ”. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се отново се свързва с произнасянето по въпроси за обратното действие на отмяната на индивидуалния административен акт и последиците по чл.55 ал.1 ЗЗД в случаите, когато е било допуснато предварително изпълнение. Становището на настоящия съдебен състав е, че характеристиката на правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 та ТР № 1/19.02.2010 год. има само въпроса, поставен от касатора във връзка с основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Въпросите, свързани с основанието по т.3 на същия член са производни от него и съставляват сегментиран негов вариант. След депозиране на касационната жалба, по отношение на поставения от касатора правен въпрос има произнасяне по реда на чл.290 ГПК от състави на ВКС, съставляващо задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Това обстоятелство изключва приложното поле на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК и преценката е за приложимостта на т.1 от същия член. С Решение № 212 от 23.12.2015 год. по т.д.№ 2956/2014 год. на І т.о., Решение № 155 от 11.01.2016 год. по т.д.№ 2611/2014 год. на ІІ т.о. и Решение № 157 от 11.01.2016 год. по т.д.№ 3018/2014 год. на ІІ т.о. Върховният касационен съд прие, че съгласно чл.177 ал.1 АПК, Р ешения № 4083 от 25.ІІІ.2013 год. по адм.д. № 12494/2012 год. ВАС и потвърждаващото го Решение № 8937 от 19.VІ.2013 год. по адм.д. № 6082/2013 год. на 5-чл. с-в на ВАС с което по административноправен ред е отменено Решение № Ц-33 от 14.11.2012 год. на ДКЕВР, има сила за страните по делото, но ако с него оспореният адм. акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички (erga omnes). Поради обстоятелството, че произнасянето по този въпрос от страна на въззивния съд не съвпада с изразеното по реда на чл.290 ГПК становище на ВКС, налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по жалбата. Касаторът ще следва да внесе на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП държавна такса в размер на 296.06 лв. по сметката на ВКС. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.