Определение № 129 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4252/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от З. И. Ц. чрез процесуалния представител адв.Св. А. против въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд № 260094 от 29.04.2021г. по въззивно гражданско дело № 491/2020г., с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.49 ЗЗД и евентуален иск по чл.59 КТ във връзка с чл.79 и 80 ЗЗД с цена 5500 лв. и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила като съдът не е обсъдил в цялост доказателствата по делото, не е съобразил данните, установени от свидетелските показания. Прави се и довод за неоснователен отказ на въззивния съд да допусне нови доказателства – изслушване на комплексна експертиза, която да отговори на поставените във възивната жалба въпроси. Поддържа се и необоснованост на решението поради липса на мотиви по всички съществени въпроси за правния спор. Ответникът Профилирана гимназия „Христо Ботев“ гр.Дупница изразява становище, че касационното обжалване не следва да се допуска, обосновано с доводи за законосъобразност на въззивното решение. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключение по чл. 280 ал.3 ГПК /цената на иска е 5500 лв./, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Кюстендилският окръжен съд е потвърдил решението на Районен съд – Дупница №359 от 26.06.2020 г., постановено по гр. д. №424/2020 г., с което са отхвърлени като недоказани предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 59 КТ вр. с чл. 79, чл. 80 и чл. 52 ЗЗД и кумулативно съединен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от З. И. Ц. за обезщетение на причинени му неимуществени вреди от противоправно бездействие на служител на ответника Профилирана гимназия „Христо Ботев“ гр. Дупница за сумата от по 5 500 лева по отношение главния и по отношение евентуалния иск и кумулативно съединения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от общ размер 87, 59 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел, че не са доказани твърденията в исковата молба за рязко влошаване на здравето на ищеца след 16.02.2016 г., когато узнал, че не му е заплащано трудово възнаграждение в пълен размер. Съдът е приел за житейски нелогично узнаването за трайно увеличаване на месечните трудови доходи, заедно с изплащане на натрупана сума за минал период, както и законната лихва върху сумата, да рефлектира в негативен план на човешкото здраве и да поражда чувство на разочарование и стрес. Съдът е посочил, че според данните по делото непълното заплащане на възнаграждение за трудовия стаж на ищеца, не е тенденциозно поведение от ръководството на гимназията само спрямо него, а касаело всички служители, назначени след 2007 г. в училището и поради двузначната формулировка в Наредба №1 от 2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета и Колективния трудов договор, подобен, макар и неточен подход е осъществен и в редица други учебни заведения, което пък е наложило Регионалният инспекторат по образованието с нарочни писма до училищата да внесе яснота в реда на изчисляване и заплащане на трудовия стаж на служителите. Извън твърденията на съпругата на З. Ц., които съставляват мнение, че здравословните му проблеми имат за произход не трайните му хронични заболявания, а вестта за непълното заплащане, липсват обективни доказателства за тези твърдения, а дори обратното - съобразно справката за болничните, ищецът не е отсъствал по здравословни проблеми от училищната дейност в рамките на месец и няколко седмици след процесния разговор със свидетелката С.. Съдът е обсъдил и показанията на свидетелите Б. и С., че не са възприели негативно развитие в поведението на ищеца след процесната случка на 16.02.2016г. По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Правният въпрос: рецидивирането или обострянето на предишни вече съществуващи заболявания на ищеца, тяхното засилване и допълнително влошаване на здравословното състояние, основание ли е за ангажиране отговорността на ответника, в случай на причинна връзка между поведението на ответника и рецидивиралото, влошено състояние на ищеца? е хипотетичен и не е изведен от мотивите на решението, защото съдът е приел, че такава причинна връзка няма. Правните въпроси: при необходимост от преценка как се е развило, какви са причините, довели до това и какво е здравословното състояние на ищеца, влошило ли се е то и защо; изискват ли специални знания и следва ли да се допусне медицинска експертиза както и дали недопускането на своевременно поискано доказателство и доказателствено средство при условията на чл.266 ал.3 ГПК оставя ли делото неизяснено от фактическа страна, нарушен ли е принципът за установяване на истината и равенството на страните в процеса както и правилно прилагане на императивна материалноправна норма ? също не са обуславящи за делото, защото съдът подробно се е мотивирал, че поставените въпроси могат да бъдат разрешени въз основа на документите по делото. При решаването на спора, съдът е изследвал данните от епикризите за проведено болнично лечение и е направил извод, че не се касае за нововъзникнали заболявания на ищеца, а за хронични, в годините преди това и заради които ищецът е с трайно намалена работоспособност. Данните от епикризите, съобразени от въззивния съд за вида и датата на оплакванията на пациента, са посочени в анамнезата и не съдържат медицински термини, за да е необходимо изслушване на вещо лице, освен това част от епикризите са за доста отдалечен период от м.февруари 2016г., от когато се твърди, че е влошено здравословното състояние на ищеца / обострянето на хроничния ларингит от последния месец - епикриза от 13.07.2016г.; оплаквания от замайване, световъртеж и силен шум в ушите от от последните 20-30 дни - епикриза от 05.08.2016г.; оплакванията за задух сърцебиене и периодично главоболие - епикриза от 26.10.2016г./. Правните въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, формулирани в различни варианти и аспекти /т.2.1-2.4 от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК/ са обуславящи за делото, но не са основание за допускане на касационното обжалване, защото съдът е съобразил практиката на ВКС по приложението на чл.235 ал.2 ГПК и е обсъдил подробно всички относими към предмета на делото доказателства. Правните въпроси във връзка с обсъждането и кредитирането на свидетелските показания на роднини на страната и на заинтересовани свидетели /т.3.1-3.4/ не са обуславящи, защото са разрешени от съда в съответствие с изискването на чл. 172 ГПК като достоверността на показанията на съпругата на ищеца не е отречена единствено поради заинтересованост, а след съвкупна преценка с останалия доказателствен материал /стр.7 от мотивите на въззивния съд/. Правният въпрос дали е официален документ справка, издадена от ответника, отразяващи болничните на ищеца, също не е обуславящ, защото документът е оспорен само в частта за болничните за м. декември 2015г. и за м. април 2017г. и съответно са представени доказателства от ищеца, а изводите на съда не се основават на болничните през този период. В мотивите на решението е посочено, че около момента на научаване на факта за увеличение на доходите – февруари 2016 г. З. Ц. не е ползвал болнични, а за разлика от други периоди през следващия месец е ползвал само два дни болнични. Отпуск по болест е ползван за по-продължителни периоди преди и след това, но отдалечени по време от процесната случка. Правният въпрос дали е допустима и при какви предпоставки претенция на работник против работодател за неимуществени вреди изразяващи се в уронване на чест, достойнство и репутация и добро име,стрес притеснения и други негативни промени и изживявания не е обуславящ, защото съдът не е приел, че претенцията е недопустима, а я е отхвърлил като неоснователна /недоказана от събраните по делото доказателства/. Правният въпрос дали е допустима претенция за неимуществени вреди, произтичаща от договорно правоотношение, също не е обуславящ, защото съдът е приел, че такива принципно се дължат, но в случая вредата не е доказана. Правният въпрос: как се определя предвидимостта на работодателя като страна по трудов договор за настъпване на неимуществени вреди на работника при неизпълнение на задължението на работодателя по трудов договор и правилото на чл.82 ЗЗД важи ли и в хипотеза на иск на работник по трудов договор против работодател, също не е обуславящ, защото не е обусловил решаващите изводи на съда. По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, касационната жалба на З. И. Ц. не следва да се допуска за разглеждане по същество. При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски, поискани с отговора на касационната жалба в размер на 600 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 04.10.2021г. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение