Определение № 295 от 31.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 654/2012 г.
ВКСI гражданско отделение31.05.2013 г.
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд с № 207 от 14.05.2012 год., постановено по гр.дело № 555/2011 год. ОПРЕДЕЛЯ държавна такса в размер на сумата 78 лева, вносима в едноседмичен срок от получаване на съобщението от Л. Н. Д., след което делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР:
Мотиви
Обжалвано е въззивното решение на Софийския окръжен съд с № 207 от 14.05.2012 год., постановено по гр.дело № 555/2011 год. в частта, с която е потвърдено решение № 86 от 21.04.2011 год., постановено по гр.дело № 403 по описа за 2009 год. на Районен съд Ботевград, в частта, с която са отхвърлени предявените искове от Л. Н. Д., Б. Г. С. и Н. Г. С. срещу Ц. А. Ц., Ц. И. М., С. Д. С., Л. И. Ф., Ц. И. М., С. К. И., И. К. И., В. Г. И., Л. М. Д. и В. М. Г., за установяване, че ищците са собственици на част от имот пл.№.... от 423 кв.м., които са извън регулационния план на Б., Софийска област, за който имот ищците твърдят, че са придобили по давност, като са го владели наследодателят им – Г. С. Д. и Д. С. Д., а след това и наследниците им. Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката Л. Н. Д. от Б., представлявана от адвокат Г. Д., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК по въпрос, който поддържа, че е от значение за делото тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, а именно: имот, който понастоящем попада извън регулационния план на населеното място, представлява ли във всички случаи земеделска земя, подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съответно-попадаща във фонда на земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и може ли такъв имот да бъде придобит по давност в периода след образуването на ТКЗС. Ответниците по касация Н. Г. С., Б. Г. С., Ц. А. Ц., С. Д. С., Л. И. Ф., Ц. И. М., С. К. И., И. К. И., В. Г. И., Л. М. Д., В. М. Г., всички от Б. и Ц. И. М. от [населено място] не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените в изложението основания за допустимост и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че имот с пл.№ ... в кв.... по плана на Б. от .... год. е нанесен като контур, без да е даден № на имота и площта между очертанията графично измерена е 1500 кв.м. според приетите съдебно-технически експертизи като в плана от 1991 год. имотът е нанесен с номер и граници, отредени са за него УПИ .. и УПИ ... /за които искът по чл.124, ал.1 ГПК е уважен и въззивното решение като необжалвано е влязло в сила/, при което площ от 423 кв.м./процесната/ попада и звън регулация – в имот..... Взето е предвид, че с решение № 17 от 22.07.1999 год. на ОСЗГ-Б. и скица №.../.... год. имот №...., представляващ нива от 2.354 дка е възстановен на наследниците на Д. И. Д./ответниците по спора/. Съобразено е, че съгласно нотариален акт №..., том ..., дело № ... от ..... год. на районния съдия при Районен съд-Ботевград С. Д. И. /наследодател на ищците/ е придобил собствеността на дворно място в Б. от 1350 кв.м. заедно с построената в него жилищна сграда като една от границите е зеленчуковата градина на ТКЗС”Б.”, при което част от имот с пл.№... се застъпва с имот №... извън регулация, поради което е променила предназначението си в селскостопански имот – за това придобиването на имот на ТКЗС чрез прекъсване фактическата власт на селскостопанската организация и установяване на своя от ищците в исковия период е прието за правно невъзможно по аргумент от нормата на чл.86 ЗС. Освен това е отчетено, че не е установено своене в десетгодишен период и след възстановяване на земеделската земя през 1999 год., поради което установителният иск за собственост е приет за недоказан. Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК тъй като е налице противоречива съдебна практика – решение № 21 от 04.02.2011 год., постановено в производство по чл.290 ГПК по гр.дело № 1327/2009 год. по описа на І-во гражданско отделение на Върховния касационен съд и по въпроса за възможността да бъде придобит по давност имот по чл.19 ЗСПЗЗ и кои имоти попадат в приложното поле на посочената правна норма както и за доказателствената тежест при предявен установителен иск за собственост при позоваване на придобивна давност. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение