Определение № 50419 от 07.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1723/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на Д. Т. П., М. Д. П., К. Д. П., К. Д. П., последните трима в лично качество и като наследници на починалата в хода на производството ищца М. В. П., и Д. Ангелова Ангелова, конституирана като наследник на починалата в хода на производството ищца М. В. П., чрез процесуален представител, против Решение № 552 от 17.04.2022г. по в. гр. д. № 2155/2021 г. на Апелативен съд - София, в частите, с които е потвърдено Решение № 261904 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 3542/2018 г. на Софийски градски съд, с които са отхвърлени предявените срещу ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за размера над по 100 000 лв. на Д. Т. П. и К. Д. П.; над по 150 000 лв. на М. Д. П. и К. Д. П.; над 50 000 лв. общо на М. Д. П., К. Д. П., К. Д. П. и Д. Ангелова Ангелова, като наследници на починалата в хода на първоинстанционното производство ищца М. В. П., до пълно предявените размери от по 250 000 лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. К. П., настъпила в резултат на ПТП от 13.05.2017г., както и в частта, с която са отхвърлени претенциите за присъждане на законна лихва, считано от 18.07.2017г. до 19.10.2017г., върху всяка от присъдените суми.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете до пълните им претендирани размери.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Съобразени ли са присъдените суми по делото с конкретно установените по делото житейски обстоятелства, както и със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС, относно размера на дължимото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя ?“

2. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя ?“

Касаторите сочат, че атакуваното решение е постановено в противоречие на: ППВС № 4 от 23.12.1968г.; Решение № 78 от 30.06.2016г. по т.д. № 1284/2015г. на ВКС, I т.о.; Решение № 15 от 19.02.2020г. по т.д. № 146/2019г. на ВКС, II т.о.; Решение № 5 от 24.03.2017г. по т.д. № 2787/ 2015г. на ВКС, II т.о.; Решение № 108 от 06.07.2017г. по т.д. № 436/2016г. на ВКС, I т.о.; Решение № 163 от 12.11.2014г. по т.д. № 3450/2013г. на ВКС, I т.о.; Решение № 104 от 25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о.; Решение № 62 от 24.07.2020г. по т.д. № 777/2019г. на ВКС, II т.о.

3. „Кой е моментът, от който следва да бъде присъдена законна лихва за забава върху обезщетението за причинени вследствие на ПТП неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ?“

Допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснован с посочване на практиката на ВКС, на която въззивното решение противоречи, а именно: Решение № 128 от 04.02.2020г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т. о.

Ответникът по касационната жалба – ЗД „Бул Инс“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, в който изразява становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.

Ищците по делото Д. Т. П., М. Д. П., К. Д. П., К. Д. П., последните трима в лично качество и като наследници на починалата в хода на производството ищца М. В. П., и Д. Ангелова Ангелова, конституирана като наследник на починалата ищца М. В. П., чрез процесуален представител, са подали частна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е отменено Определение от 26.05.2021г. по гр.д. № 3542/2018г. на Софийски градски съд, постановено на основание чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на адвокат Вихър Н. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, и вместо него с въззивния съдебен акт е изменено решението на първата инстанция, като са отменени осъдителните диспозитиви за присъждане на разноски - от Д. Т. П. и К. Д. П. над сумите от по 3 803 лв., от наследниците на М. В. П.: М. Д. П., К. Д. П., К. Д. П. и Д. Ангелова Ангелова, над общата сума 1 901, 50 лв. и от М. Д. П. и К. Д. П. над сумите от по 5 704, 50 лв.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните касационни жалбоподатели сочат предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в частта му, имаща характер на определение. По отношение на предпоставката по чл.280, ал.2 ГПК се твърди, че обжалваният акт е частично недопустим и очевидно неправилен, досежно размера на присъдените в полза на ЗД „Бул Инс“ АД разноски за първоинстанционното производство. Сочи се също така, че въззивната инстанция се е произнесла по материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с Определение № 685 от 19.11.2019г. по ч.т.д. № 154/2019 г. на ВКС, II т. о., като по соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК формулират следните въпроси:

1. „В хипотезата на предявени кумулативно съединени искове, следва ли на ответника да се присъди адвокатско възнаграждение за защита срещу всеки един от исковете ?“;

2. „При присъждане на направените от ответната страна разноски, следва ли съдът да се съобрази с разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК и да изчисли последните съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции?“;

3. „Допустимо ли е съдът да увеличи размера на разноските, дължими на ответната страна от някои от ищците по предявени кумулативно съединени искове в производството, без да е налице искане в този смисъл ?“

В срока по чл.276, ал.1 ГПК, ответната страна по жалбата - ЗД „Бул Инс“ АД, не представя отговор.

Частна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е отменено Определение от 26.05.2021г. по гр.д. № 3542/2018 г. на Софийски градски съд, постановено на основание чл. 248 ГПК е подадена и от ЗД „Бул Инс“ АД с искане да бъде отменено. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят излага твърдението, че касационно обжалване следва да бъде допуснато, поради противоречие между възприетото от въззивния съд и т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като в тази връзка формулира въпроса: „При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът обвързан ли е от предвидените минимални прагове в Наредба № 1 от 09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от посочения в Наредбата минимален размер или е свободен да намали възнаграждението под предвидения в Наредбата минимален размер ?“

В срока по чл.276, ал.1 ГПК, ответниците по частната касационна жалба - Д. Т. П., М. Д. П., К. Д. П., К. Д. П. и Д. Ангелова Ангелова, представят писмен отговор, с който изразяват становище за неоснователност на същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба и частните касационни жалби са процесуално допустими – изхождат от надлежни страни, подадени са в срока по чл. 283 ГПК, съответно по чл.248 ГПК, и са насочени срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове.

Производството пред Софийски градски съд е било образувано по предявени от Д. Т. П. (на лично основание), М. Д. П., К. Д. П. и К. Д. П. (на лично основание и в качеството на наследници по закон на починалата след предявяване на иска М. В. П.) и Д. Ангелова Ангелова (наследник по закон на починалата М. В. П.), против ЗД „Бул Инс“ АД субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на Д. К. П., при ПТП на 13.05.2017г., като предявените претенции са от: Д. Т. П. – съпруга на починалия, М. Д. П. и К. Д. П. – деца, К. Д. П.- баща и М. В. П.- майка, починала след завеждане на иска, заместена от наследниците по закон - К. Д. П., М. Д. П., К. Д. П. и Д. Ангелова Ангелова – за сумата от по 250 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2017г. до окончателното изплащане на главницата. С постановеното по спора решение Софийски градски съд е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Д. Т. П. и К. Д. П. - по 100 000 лв., на М. Д. П. и К. Д. П. - по 150 000 лв. и на наследниците на починалата М. В. П. – общо 50 000 лв., ведно със законната лихва върху всяка от присъдените суми, считано от 19.10.2017г. до окончателното плащане, като са отхвърлени предявените искове за разликата над присъдените суми до пълния им предявен размер от по 250 000 лв., както и претенциите за присъждане на законна лихва, считано от 13.05.2017 г. до 19.10.2017г., върху всяка главница.

Сезиран с жалби и от двете страни, като ищците са обжалвали решението в отхвърлителните части, а ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД е обжалвало решението в частта на присъдените обезщетения в полза на Д. Т. П. и К. Д. П. – над по 40 000 лв., на М. Д. П. и К. Д. П. – над по 50 000 лв., а по отношение на конституираните като наследници на починалата след предявяването на иска М. В. П. ищци – над 25 000 лв., Апелативен съд – София е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните му части, възприемайки изцяло изводите на първата инстанция, като на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите й.

Предмет на касационното производство са потвърдените от въззивния съд отхвърлителните части на първоинстанционното решение, или за разликите над присъдените суми до пълно предявените размери от по 250 000 лв. за всеки от ищците, както и в частта, с която претенциите по чл.86 ЗЗД са отхвърлени за периода от 18.07.2017г. до 19.10.2017г.

По основния спорен пред настоящата инстанция с оглед касационните доводи въпрос за размера на присъдените застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, след обсъждане на събраните гласни доказателства въззивният съд е приел за доказано, че смъртта на Д. П. довела до настъпването на значителни емоционални болки и страдания за най-близките му родственици, предявили исковите претенции: Д. П. - съпруга на пострадалия, М. Д. П. и К. Д. П. - деца на пострадалия и К. Д. П. и М. В. П. (починала след предявяването на иска) - негови родители.

По отношение размерите на дължимите обезщетения Софийският апелативен съд е възприел доводите на първата инстанция относно критериите за определянето им, включващ характера и обема на претърпените вреди, съобразно установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, като е споделил установеното, че приживе починалият е бил в отлични отношения с всичките си родственици; че загубилият син родител губи опора в старостта си, когато би се нуждаел от синовна подкрепа, че необратимо и внезапно са прекъснати нормативно признатите основни социални функции, основани на близка емоционална привързаност, взаимопомощ, полагане на грижи в морално и материално отношение на възрастен родител от навършилото пълнолетие негово дете; че съпругата, оставяйки сама с две малолетни деца, не би могла да рестартира живота си, като ще е подложена на допълнителни усилия за отглеждането в непълно семейство на децата, с които бащата приживе много се е занимавал; че децата, от своя страна ще бъдат уязвими поради липса на родител, като в мотивите на първоинстанционния акт, към които въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК е посочено, че към момента на настъпване на ПТП ищците са били в детска възраст, живеели са в едно домакинство с бащата, който се е грижил за тях, като внезапната му загуба в ключов за развитието им период на социално израстване и нужда от подкрепа им е причинила значителни по обем емоционални вреди. Отчетени са социално икономическите условия в страната към момента на настъпването на вредите – 2017 г. (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за този период и нивата на застрахователно покритие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“), като при определяне на справедливото обезщетение в мотивите на първоинстанционния акт, към които въззивният съд е препратил, е посочено, че следва да се имат предвид освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, също така и размерите на минималната и средната работна заплата за страната, средната месечна издръжка на членовете на домакинствата, социално-икономическите критерии за справедливост, явяващи се разумната граница между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност.

По претенцията за присъждане на законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, Софийският апелативен съд е посочил, че първата инстанция правилно е определила момента на изпадане на застрахователя в забава, доколкото с действащия КЗ обезщетение за забава се дължи от застрахователя, в случай на непроизнасяне в тримесечен срок от заявяване на претенциите за изплащане на обезщетения. При получена от застрахователното дружество молба по чл. 380 КЗ на 18.07.2017г., тримесечният срок за произнасяне на застрахователя по извънсъдебната претенция е изтекъл на 18.10.2017 г., след която дата, считано от 19.10.2017г. е приета за основателна претенцията за законна лихва върху присъдените застрахователни обезщетения, като съответно е потвърдено решението в частта, с която е отхвърлена претенцията - за периода от датата на настъпване на процесното ПТП на 13.05.2017 г. до 19.10.2017г.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената от М. Д. П. и К. Д. П. - деца на пострадалия и К. Д. П. – негов баща, касационна жалба срещу атакувания акт в частта, с която са отхвърлени исковете до пълно предявените им размери.

Първите два въпроса, макар отделно формулирани, се отнасят до обобщения въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Същият е въведен в предмета на спора и е свързан с крайните решаващи изводи на съда, поради което осъществява характеристиките на правен въпрос по смисъла на общия критерий, въведен с чл.280, ал.1 ГПК, вр. т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е осъществен обаче соченият допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с ППВС № 4/1968 г. и с практиката на ВКС. В цитираните от жалбоподателя решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните житейски отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При определянето му следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В настоящия случай, при мотивиране на преценката на решаващия състав за размера на дължимото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на техния родственик, са съобразени изяснените в практиката критерии и установените по делото релевантни обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, което изключва достъпа до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на съпругата Д. Т. П. и на наследниците на починалата ищца М. В. П. - К. Д. П., М. Д. П., К. Д. П. и Д. Ангелова Ангелова, по обобщен и конкретизиран правен въпрос, свързан с приложение на визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ, и критериите, които съдът трябва да съобрази. Този въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на Върховния съд, обективирана в ППВС № 4/1968г., доразвита в решенията на ВКС, на които се позовават жалбоподателите.

Касационно обжалване следва да се допусне и по третия въпрос: В хипотеза на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при действието на КЗ в сила от 01.01.2016г., от кой момент cе дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение?

Този, преформулиран от съда въпрос също удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е обуславящ за правилното определяне на началния момент за дължимост на лихвата за забава по отношение претенциите на всички ищци. Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителна практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 128 от 04.02.2020г. по т.д. № 2466/18г. на ВКС, І т.о.

Касационно обжалване следва да се допусне и по подадените от двете страни частни касационния жалби срещу Решение № 552/17.04.2022г. в частта с характер на определение относно разноските за производството пред първата инстанция за проверка на допустимостта на акта. Допускането на касационното обжалване по отношение на всички касационни жалби, макар че по отношение на част от касаторите е само в частта на обжалвания период на законната лихва, предпоставя произнасянето по частните касационни жалби с решението по чл.290 ГПК.

Касаторите - ищци са освободени от заплащане на държавна такса по силата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което не дължат такса за разглеждане на касационната жалба.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК