Определение № 50348 от 03.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3410/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Пампорово“ АД, гр.Чепеларе, против разпореждане на Смолянски окръжен съд № 125 от 05.04.2022 г., постановено по гр.д. № 461/ 2021 г., с което е върната касационната жалба, подадена от частния жалбоподател против постановеното от същия съд по същото дело въззивно решение № 40/ 21.02.2022 г. Жалбоподателят счита, че неправилно въззивният съд намерил, че по делото са приети при условията на обективно и субективно съединяване няколко иска с цена под 5 000 лв. В исковата молба било посочено изрично, че цената на иска е 10 000 лв. Следователно претенцията била една и то с цена, която не изключва касационното обжалване. Дори исковете да били повече от един, от значение била общата им цена, която е над 5 000 лв. Поради това жалбоподателят моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Ответните по частната жалба страни В. С. К., М. С. М., Г. Х. К. и П. Х. К. я оспорват, като считат, че тя е подадена единствено с цел протакане на делото. Исковата молба била уточнена с допълнителна молба, в която всяка от претенциите на ищците била заявена в размер под 5 000 лв и според установената от ВКС практика в този случай релевантна била цената на всеки от исковете, а не общата. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна. Пред първоинстанционния Чепеларски районен съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. С. К., М. С. М., Г. Х. К. и П. Х. К. против „Пампорово“ АД, предявени са осъдителни искове за парични притезания в общ размер 10 000 лв. С разпореждане от 19.01.2021 г. съдът указал на ищците да уточнят по размер претенцията на всеки един от тях. С молба от 02.02.2021 г. ищците уточнили, че претендират от ответника да им заплати сумите както следва: на В. С. К. – 3 333,33 лв, на М. С. М. – 3 333,33 лв, на Г. Х. К. – 1 666,67 лв и на П. Х. К. – 1 666,67 лв. С първоинстанционното решение съдът се произнесъл по искове с тази цена, като частично ги уважил и частично ги отхвърлил. Това решение е обжалвано от „Пампорово“ АД и по жалбата е образувано гр.д.№ 461/ 2021 г. на Смолянски окръжен съд. С решение от 21.02.2022 г. въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част и посочил, че актът му е окончателен. Въпреки това ответникът подал касационна жалба, която е върната с обжалваното в настоящето производство разпореждане. Разпореждането е законосъобразно. В първоначално предявената искова молба е посочено, че цената на исковете е 10 000 лв, но тя е била нередовна, тъй като не е посочено какво е искането на всеки един от ищците. Впоследствие исковата молба е поправена, като всеки от ищците е посочил каква сума претендира и никоя от претенциите не надхвърля 5 000 лв. Размерът на цената на иска за парични притезания се определя от търсената сума /чл.69 ал.1 т.1 ГПК/. До приключване на първото съдебно заседание по делото пред първоинстанционния съд въпрос за цената на иска не е повдигнат нито от ответника, нито служебно от съда /чл.70 ал.1 ГПК/. Следователно с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по осъдителни искове, всеки от които с размер на цената под 5 000 лв. Няма значение обстоятелството, че общата цена на исковете е 10 000 лв. Релевантен е размерът на отделните искове, защото при отделното им предявяване, по никое от решенията не би било възможно касационно обжалване. Разрешението не може да е различно само заради това, че исковете са предявени общо с една молба. И в този случай размерът на цената на всеки от тях е под 5 000 лв. Въззивните решения по граждански дела, с които се разглеждат искове с цена под 5 000 лв, не подлежат на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Затова обжалваното въззивно решение е окончателно, а подадената срещу него касационна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Същото е прието в обжалваното разпореждане, поради което няма основание то да бъде отменено. По изложените съображения Върховният касационен съд