Определение № 1395 от 19.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4477/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител К. против въззивно решение № 11 от 7.01.2025г. по в.гр.д. № 485 по описа за 2021г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение от 26.11.2020г. по гр.д. № 889/2015г. на ОС София като са отхвърлени като неоснователни предявените искове против И. И. Г., М. И. Д.-Б. и „Солари Елов дол“ЕООД за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 4 081 099.21лв., на основание чл.74, ал.1 ЗОНДНПИ/отм./ и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Било е образувано наказателно производство срещу И. И. Г. за деяние по чл.253, ал.2, вр. с ал.1 и чл.26, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ, като с постановление на прокурор при СГП от 3.02.2016г. то е прекратено. Решението на Комисията за предявяване на иска е от 21.10.2015г., като проверяваният период е от 19.11.2003г.- 19.11.2013г. Въззивният съд, позовавайки се на ТР по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС е приел, че не могат да участват при формиране на несъответствието, съобразно §1, т.3 ДР на Закона тези парични суми, които са преминали през патримониума на проверяваното лице, разходвани са от него, но не са трансформирани в реални активи и не са налични в края на периода /вкл. суми, постъпили по банкови сметки/. Посочил е, че погасените кредити и заеми не съставляват имущество, като усвоените кредити и заеми се включват в приходите, а погасената част от тях в частта за извънредни разходи за съответния период. Възприел е заключението на приетата по делото комплексна експертиза във вариант 2 / с известни забележки/, което е преценил като обективно, защото отговаря на установената практика, за разлика от варианти 1 и 3, които са изготвени по искане на Комисията и включват суми, които според Комисията са незаконно придобити и такива, които са неналични в края на периода. Според възприетия вариант на заключението общият размер на приходите възлиза на 6 003 613.73лв./В нея съдът е включил 626 446.57лв. - доходи от трудови правоотношения, декларирани пред НАП, работна заплата, декларирани печалби от продажба на акции, 839 795.50лв. - доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения, 15 041.94лв. – изтеглени суми в брой от кредитна карта, 2 423 201.25лв. –получени кредити и парични заеми, 48 309лв. – приход от продажба на МПС, 40 000лв. –дивиденти, 153 358лв. – получени приходи от М. Б., 2 000лв., налични средства по банкови сметки в началото на периода, 14 623.89лв. – кредитни лихви. Размерът на разходите е 4 057 783.13лв., в които се включват: 49 697.53лв. – разходи за семейството, 20 231.91лв. – разходи за погасяване на кредити, 244 472.85лв. – данъци и осигуровки, 12 400лв. – разходи за пътувания в чужбина, 397 540.45лв. – разходи по банкови сметки, 8 751.51лв. – банкови такси, 55 668.51лв. – битови разходи за вода и електричество, 118 964.98лв. – плащания чрез ПОС, 50 901.81лв. – корекция на разходи по НСИ след приспадане на плащания чрез ПОС, 19 006.48лв. – разходи за погасяване на суми по кредитни карти, 2 740 733.36лв. – предоставени заеми и върнати суми по получени заеми, 24 000лв. – стойност на придобито и отчуждено МПС, 417 216.50лв. - стойност на придобити и отчуждени дружествени дялове. При съпоставка на доходи /6 003 613.73лв./ и разходи /4 057 783.13лв./ е налице нетен доход от 1 945 830.02лв., който е положителна величина. Придобитото имущество в края на периода е на стойност 1 285 957.06лв. и включва: апартамент в [населено място], [улица]с пазарна стойност 240 492лв., двуетажна вилна сграда, тип „К. 2“, [община], м. „Я.“ с пазарна стойност 175 210лв., апартамент в [населено място], [улица] пазарна стойност 167 287лв., дружествени дялове на стойност 677 40.60лв., налични средства по банкови сметки в края на периода – 25 527.46лв. При тези данни не е налице несъответствие и отнемане на имущество не е възможно В представеното към касационната жалба изложение, касаторът оспорва изложените изводи на въззивния съд, позовавайки се на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и поставяйки следните въпроси: 1. Следва ли да се изследва възможността на трети за производството лица да предоставят заемни средства на ответниците, за да се отчитат те като доход или е достатъчно същите да бъдат декларирани в годишната данъчна декларация без реално да се установява получаването им? Твърди се противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 5134/2021г. на ІV г.о., 2. Допустимо ли е – при изчисляване на размера на несъответствието – да се вземат стойности на придобитото имущество от титула за собственост – без съдът да изложи мотиви защо не се кредитира заключението на експертизата? Касаторът се позовава на противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 4647/2021г. на ІІІ г.о., 3. При направено оспорване на частен свидетелстващ документ и искане за допускане на експертиза, длъжен ли е въззивният съд да открие процедура по чл.193 и сл.ГПК и да се произнесе по оспорването и искането за експертиза, когато това не е направено от първата инстанция? Счита, че е налице противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 1548/2021г. на І т.о. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя и следните пет въпроса: 4. Наличието на декларирани получени заемни средства в годишната данъчна декларация презумира ли техния законен характер и следва ли те да се отчитат като доход без да е установено реалното им получаване?, 5. Допустимо ли е да се приеме, че когато по банкова сметка са постъпили суми с основание „заем“, се касае до сключено заемно правоотношение, без по делото да е установено съгласие за сключване на такъв договор, без представяне на писмени доказателства за него и разписка за получаване на сумата?, 6. За да се счете, че дадена сума от отчуждаване на имущество – представлява доход на лицето, следва ли да се установи законен източник на средства за придобиването му?, 7. При установяване на направени разходи за живот в повече от минимално заложените по данни на НСИ, установените в повече прибавят ли се или следва да се направи приспадане съобразно заложените данни в НСИ? и 8. Участвал ли всички ответници при формиране на размера на несъответствието или само проверяваното лице и лицата от неговото домакинство, съобразно нормата на §1, т.3 ДР на ЗОПНДПИ/отм./, §1, т.19 от ДР на ЗОНПИ? Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване по поставените въпроси не следва да се допуска, доколкото те не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, но дори и да се приеме обратното - за тях не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост. Съображенията: За да отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, поставеният от касатора въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая решаващият довод на съда за отхвърляне на иска е установената липса на водещата предпоставка за отнемане в полза на държавата на имущество, а именно: наличие на значително несъответствие, по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, а в тази връзка въпроси не са поставени. С поставените въпроси, всъщност, касаторът оспорва правилността на обжалваното решение, опитвайки се да обори възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото. Не са налице и посочените специални основания за допустимост: Въпроси с № 1, 4 и 5, касаещи получени заемни средства, поради идентичното си съдържание, следва да бъдат разгледат общо. Въззивният акт не е в противоречие с отговора, даден на въпрос, който е идентичен с настоящия въпрос №1, в решение по гр.д.№ 5134/2021г. на ІV г.о., съгласно който:“ съдът следва да допусне, събере и анализира поотделно и в тяхната съвкупност всички посочени от страните допустими доказателства, които установяват или изключват конкретно извършено предоставяне на средства, включително – дали третото лице действително е разполагало с такива средства, за да ги предостави на ответника“. Именно по този начин е процедирал съда, извеждайки крайния си извод, че ответникът е доказал реалното получаване на средства от заем в посочения от него размер. С доводите си касаторът по същество оспорва тези правни изводи, но в производството по допустимост, касационната инстанция не извършва проверка за правилност /вж.мотивите към т.1 от ТР № 1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС/. Независимо от това следва да се посочи, че в практиката не е спорно, че декларирането на заем по съответния ред, когато такова деклариране се изисква от законодателството, е индиция, че същия е получен. Такава индиция е и наличието на доказателства, че посоченото като заемодател лице е разполагало със съответните средства и е могло да се разпореди с тях в полза на проверяваното лице /вж.решение по гр.д.№ 2758/2024г.на ІV г.о./ Установените като получени по банкова сметка суми с основание „заем“, също могат да се приемат като индиция за сключен договор за заем, доколкото същият е неформален и с превеждане на сумата по банкова сметка е установено реалното предаване на парите. Въпрос № 2 не е от значение за изхода на спора, доколкото съдържа две условия, които не са установими от гореизложените мотиви на въззивния съд - че са възприемани стойности на придобитото имущество от титула за собственост и че съдът не е изложи мотиви защо кредитира заключението на експертизата. Вярно е обратното – при направените изчисления е съобразена пазарната стойност и въззивният съд е посочил защо възприема вариант 2 от заключението на приетата по делото експертиза. По въпрос № 3: За да е налице специалното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – следва в цитираната от касатора съдебна практика да е дадено различно разрешение по идентичен въпрос, а в случая това не се установява от посоченото от касатора решение по гр.д.№ 1547/2021г. на І т.о. /вж. т.2 от ТР №1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС/. Въпрос № 6 е без значение за изхода на спора, доколкото въззивният съд не е излагал мотиви в тази насока. Освен това, съгласно установената практика /вж.напр.решение по гр.д.№ 1361/2024г.на ІV г.о./ приема се, че е налице неизяснен източник на средства в патримониума на проверяваното лице, ако се установи разлика с отрицателен знак в нетния доход, получена при изваждане на извършените разходи и доказаните от икономическия анализ доходи, а в случая тя е положителна величина. Дори и да е налице имущество с неустановен законен произход, то не е достатъчно за да се пристъпи към отнемане на имущество, когато не е установено значително несъответствие /превишение с 150 000лв. между имуществото и нетния доход/. Отговорите на въпроси с № 7 и № 8 се съдържат в закона, който недвусмислено посочва, че за проверявания период Комисията събира сведения за „обичайните и извънредните доходи и разходи за издръжка на физическото лице и на членовете на семейството му“ /чл.114, т.6 ЗОНПИ/, т.е. от значение са реално направените разходи /статическите данни на НСИ са минимума с оглед определението на понятието „обичайни разходи“, съдържащо се в §1, т.9 от ЗОНПИ като „разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството му съобразно данните на Националния статистически институт“/ и при формиране на размера на несъответствието релевантни са данните, касаещи проверяваното лице и на членовете на семейството му. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд